Здравата, плодородна почва има основополагащо значение за успешното производство на земеделски култури. При рН <6 добивите от основните култури намаляват до 30%, ефективността от внесените азотни торове пада с 15-60%, фосфорните – 18-70%, калиевите – 20-60%, в зависимост от първоначалната киселинност.
Стремежът на днешните земеделци е да произвеждат повече храни от по-малко земя. Това може да се постигне само чрез увеличаване на добивите, увеличаване на стоковата продукция от растенията и нейното качеството. Наред с последиците от глобалните промени в климата, вкисляването на почвите и дисбалансът на хранителните вещества са сред основните бариери за увеличаване на производителността в районите с активно земеделие.
Причини за вкисляване на почвата:
- Естествени: ход на почвообразуващия процес и климата, кисели матерински скали, върху които е образувана почвата, преовлажняване, състав на растителността, активността на микроорганизмите, кореновите ексудати, естественото излужване.
- Антропогенни: излишък или нерационално внасяне на физиологично кислели минерални торове, особено ако те постъпват в почвата системно и нарушават баланса на хранителните вещества; неусвоени нитрати; интензивна обработка на почвата, водеща към разрушаване на структурата на почвата.
И докато естествените причини за вкисляване на почвата в процеса на селскостопанското използване не е възможно да се намалят, то антропогенните достаточно лесно се поддават на корекция, която води до бърз отговор в добива. В крайна сметка прекомерната киселинност на почвата нарушава нормалния ход на ензимните процеси, въглехидратния и протеиновия метаболизъм в растението и усложнява образуването на протеин чрез увеличаване съдържанието на непротеинов азот. Масовото загиване на зимните зърнено-житни култури и многогодишните треви по време на зимуване под снежна покривка е свързано не с ниски температури, а с отрицателни почвени свойства – кисела реакция на околната среда, повишено съдържание на подвижни форми на алуминий. Повечето земеделски култури предпочитат почвена реакция, близка до неутралната. (табл. 1).
Таблица 1
Оптимална реакция на почвата (рН) за растежа и развитието на земеделските култури и формиране на висок добив
| Култура | Оптимално рН |
| Люцерна | 7,2-8,0 |
| Слънчоглед | 6,0-6,8 |
| Грах | 6,0-7,0 |
| Ечемик | 6,8-7,5 |
| Рапица | 6,2-7,0 |
| Зеле | 6,7-7,4 |
| Лен | 5,5-7,5 |
| Пшеница | 6,3-7,6 |
| Царевица | 6,0-7,0 |
| Картофи | 5,5-6,5 |
| Моркови | 5,5-7,0 |
Високата киселинност „краде“ от земеделците не само потенциала на реколтата, но и парите, инвестирани в използването на минерални торове. Таблица 2 показва колко от основните минерални торове могат да се използват като процент, в зависимост от първоначалното рН на почвата. Ако тук добавим и без това ниската степен на използване на торовете от почвата, например за фосфора, картината става напълно плачевна.
Таблица 2
Степен на усвояване на основните хранителнин елементи от растенията в зависимост от рН на почвата, %
| рН | 4,5 | 5 | 5,5 | 6 | 6,5 |
| N | 30 | 43 | 77 | 89 | 100 |
| P2O5 | 23 | 31 | 48 | 52 | 100 |
| K2O | 33 | 52 | 77 | 100 | 100 |
В условията на интензификация на земеделското производство и необходимостта от увеличаване възвръщаемостта на всеки инвестиран лев, най-прогресивният начин за увеличаване на добивите, качеството на продукцията и ефективността на използваните торове, както и за промяна реакцията на почвената среда към нейната оптимизация, е фундаментално и подпомагащо химическото подобряване – варуване. Под варуване се разбира внасянето на калций (и магнезий) в почвата под формата на карбонат, оксид или хидроксид. Освен традиционно използваната в близкото минало пепелина вече има алтернативни съвременни продукти за регулиране на pH на почвата, които ще разгледаме в отделна статия.
