Представители на ЕС казаха, че политиците търсят начини да включат селското стопанство в системата за търговия с емисии
Фермерите в ЕС трябва да плащат за емисиите си на парникови газове, каза министърът на климата на Дания, докато Брюксел се бори да овладее сектора, който се очаква да стане най-големият замърсител в блока до 2040 г.
Ларс Аагаард каза в интервю, че фермерите, които заслужават „най-голям успех на европейския пазар“, трябва да бъдат тези, които отделят най-малко въглерод на тон произведена храна. Това може да се постигне чрез таксуване за техните емисии съгласно системата за търговия с емисии (ETS) на блока, която вече обхваща производството на електроенергия и секторите на тежката промишленост.
„Трябва да започнем да обсъждаме как можем да получим общоевропейска регулаторна рамка и поставяне на селскостопанския сектор в нея„, каза Аагаард.
Дания е сред групата държави, които настояват ЕС да си постави амбициозна цел за намаляване на емисиите с 95 процента до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Аагаард каза, че това няма да бъде постижимо, освен ако замърсяването от фермите не бъде намалено.
„Трябва да намерим начин да трансформираме селскостопанския сектор като други индустрии, а това не е лесно. Това няма да стане в краткосрочен план„, каза той.
Представители на ЕС казаха, че политиците търсят начини да включат селското стопанство в системата за търговия с емисии, която от 2005 г. е помогнала за намаляване на емисиите в енергийния сектор с 37 процента, според Европейската комисия.
Правителството на Дания обсъжда въглероден данък върху собственото си производство на говеждо и млечни продукти, което е ключово за постигане на собствените му цели за климата. Това ще бъде едва втората страна в света след Нова Зеландия, която ще въведе такъв налог.
Политиците в Брюксел периодично се опитват да се справят със замърсяването от селското стопанство. Секторът е третият по големина източник на парникови газове в ЕС, но се очаква да стане най-големият до 2040 г., тъй като други индустрии се декарбонизират с по-бързи темпове.
Досега обаче има малък напредък. Селскостопанските емисии от сектора са намалели само с 3 процента между 2005 г. и 2021 г., според данни на Европейската агенция за околна среда. За сравнение има 7.6% спад в транспортния сектор и 31% спад в емисиите от сгради за същия период.
Селското стопанство се разглежда като политически чувствителен сектор предвид силата на селскостопанското лоби в Брюксел и опасенията, че принуждаването му да стане по-устойчиво ще предизвика протестни движения.
Въпросът не се очаква да бъде решен преди изборите за Европейски парламент през юни 2024 г., след които ще бъде назначена нова Европейска комисия.
Източник: Файненшъл таймс
