Господин Орашъков, бихте ли се представили накратко за нашите читатели?
Аз съм един от учредителите на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), която уредихме през 2007 г. До 2013 г. съм изпълнителен директор на компания-собственик на земеделска земя, след което продължавам професионалния си път, като управител на дружество- земеделски производител и член на съвета на директорите на производител на зеленчукови и плодови консерви.
Какво е Българската асоциация на собствениците на земеделски земи и за какво ще работите? Кои са най-належащите задачи пред вас?
БАСЗЗ навърши 16 години през 2023 г. и има за основен приоритет защита на правата и интересите на собствениците на земеделски земи, чрез осигуряване на експертен опит и ефективен диалог с институциите. Опити за посегателство на правата на собственост има заложени, както в нормативната уредба, така и в административната практика. Нашата задача е да посочим тези опити за посегателство върху частната собственост и принципите на пазарната икономика и съответно да даваме мотивирани предложения и идеи как може да се постигне баланс в поземлените отношения между собственици и ползватели на базата на основните принципи, заложени в Конституцията.
Асоциацията защитата правата и интересите на собствениците на земеделска земя и на европейско равнище, тъй като е равноправен член на Европейската асоциация на собствениците на земеделски земи (ELO). Членството ни в ELO е допълнителен атестат за сериозността на БАСЗЗ, като ни дава възможност непосредствено да участваме в процесите, случващи се в Брюксел, в поземлените отношения на европейско равнище.
Друга цел на асоциацията е да се подобри състоянието на поземления фонд и да се преодолее проблема с разпокъсаността на земята, чрез уедряване на земеделските парцели по собственост. Най-добре е това да се случи с едновременно участие не само на частните собственици, но и на общините и държавата. Уедряването се постига, чрез взаимодействие и замени между собствениците на земя, като по този начин се увеличава стойността и икономическата ефективност на земята, което от своя страна води до по-добре организирано и рентабилно земеделие.
Отново се заговори за поземлена реформа. Вече се сформира и работна група. Какви са предложенията на БАСЗЗ?
Проведоха се две заседания на Консултативния съвет (КС) към Министерството на земеделието и храните (МЗХ), като до момента не са разгледани входираните в МЗХ предложения от БАСЗЗ. Предложенията ни за промени в уредбата на поземлените отношения са свързани с гарантиране правата на частната собственост върху земеделската земя. По-конкретно те са свързани с насърчаване на дългосрочните договори, чрез балансиране на арендните отношения, уедряване на земеделските земи по собственост, кадастралния регистър, синхронизиране на законовата и подзаконовата нормативна уредба и преразглеждане на режима на комасацията по ползване.
В момента преимуществено се сключват едногодишни договори за ползване на земеделска земя, което не позволява дългосрочно планиране и сигурност за страните в поземлените отношения, като основната причина е неравнопоставеността в ущърб на собствениците на земя в Закона за арендата в земеделието. В България собствеността на земеделска земя е една от най-разпокъсаните в сравнение с останалите страни в ЕС. Липсва политика, която да насърчава доброволното уедряване между собствениците със съдействие на държавата, което води до по-ниски добиви, липса на инвестиции в напояване и инфраструктура. Механичното прехвърляне на карта на възстановената собственост в кадастралния регистър доведе до припокривания на имоти, промяна на граници, категории, начини на трайно ползване, без собствениците да са информирани и да имат възможност да обжалват тези промени. Служебните разпределения на частна собственост и „белите петна“ се превърнаха в източник на спорове и проблеми за участниците в поземлените отношения.
Какви са очакванията по отношение на рентите тази година? Има ли вероятност те да бъдат по-ниски?
Поземлените отношения са частноправни отношения, базирани на принципите на свободно договаряне в условията на пазарна икономика. Принципите, заложени в Конституцията на България са на неприкосновеност и защита на частната собственост. Цените на рентите се определят на основата на свободно договаряне между независими стопански субекти. За нас, като Асоциация, е важно да се премахне административната намеса и регулациите на държавни и общински органи в частноправните отношения между собственици и ползватели. Административно регулиране или привилегии може само да доведат до изкривяване и неефективност на пазара, така че нашата цел е отношенията между ползватели и собственици да се регулират в съответствие с на принципите на пазарната икономика.
Каква е позицията на БАСЗЗ относно изграждането на ВЕИ и соларни паркове върху земеделски земи?
Предполагам, визирате промените в Закона за опазването на земеделските земи (ЗОЗЗ), извършени чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, които в момента са предмет и на конституционна жалба. Считаме, че по този въпрос липсва експертен дебат, базиран на обективни данни.
Христоматиен пример за това са приетите в последния момент и почти на тъмно промени в ЗОЗЗ през ЗЕВИ, с които на практика се позволява изграждането на съоръжения като ВЕИ мощности върху плодородна земеделска земя от 5-та категория. До настоящия момент, съгласно закона, това можеше да се случва върху земя, която е с ниски плодородни качества (неполивна, от 7 категория и по-висока). Предполагаме, че вносителите на тези текстове не са били запознати в факта, че по-голямата част от плодородна земеделска земя в България е от 5 и 6 категория. Такива недоразумения според нас възникват, когато енергетици пишат правила в областта на земеделието и обратното (земеделци в енергетиката).
Същото се отнася и за твърденията на определени земеделци, че ВЕИ производството е заплаха за българската земеделска земя. Ако в България земята със земеделско предназначение е от порядъка на 50 000 000 дка (50 млн. дка), дори и да се реализират всички инвестиционни намерения за нови ВЕИ мощности (от порядъка на 40 000 мегавата), което вероятно няма да се случи поради чисто икономически съображения, земеделската земя по никакъв начин не е застрашена по начина, по който се представя. Защото за изграждането на 40 000 мегавата са необходими 400 000 декара земеделска земя, а тези 400 000 декара представляват под 1% от земята със земеделско предназначение в страната. т.е. риск не съществува.
Считаме, че досегашният режим (преди промяната в ЗОЗЗ през ПЗР на ЗЕВИ) даваше достатъчно ниво на гаранции, че Конституцията ще бъде спазена. Именно тя предвижда, че промяна на предназначението на земеделските земи се допуска, но при определени предпоставки и при доказана необходимост. Именно право на собственикът е да прави със земята си това, което счете за добре, включително да промени предназначението й. А когато става въпрос за земеделска земя, която според Конституцията трябва да се ползва по предназначение, задължение на собственикът при промяната на предназначението й, според същата тази Конституция е да докаже пред съответните компетентни органи необходимостта от тази промяна.
Предизвикателствата в областта на енергийната независимост и нуждата от декарбонизирането на икономиката са големи за целия свят. Това е предпоставка, която обуславя необходимостта от развитието на ВЕИ сектора като цяло. Но това не трябва да се случва на всяка цена, при липса на задълбочен анализ и чрез нарушаване на основни права и свободи, чрез погазване на основни конституционни принципи. Трябва да се намери баланс, който до голяма степен беше нарушен с последните изменения в ЗОЗЗ.
Наближава края на годината. По традиция това винаги е време за равносметка и за прогнози за следващата година. Каква очаквате да бъде тя за българското земеделие? Накъде ще вървят цените на земята с оглед на кризата? Какво бихте пожелали на вашите членове и на българските земеделци. Всъщност, различни ли са интересите на земеделците и на собствениците на земя?
В края на годината искаме да пожелаем на всички наши членове и на всички българи здраве и щастие, да посрещнат с близките и семействата си предстоящите Светли празници. Живеем в динамични времена, поради което равносметките сериозно се разминават с първоначалните прогнози. Наричат земеделието „фабрика под небето“, така че при него сме до голяма степен зависими и от “прищевките“ на природата. Така че можем да пожелаем късмет и добър урожай следващата година на всички земеделски стопани. Връзката на българина със земята е изконна, тя е неговият живот и съдба.
Земята винаги е била предпочитан актив – убежище в условията на кризи, но се надяваме кризите да поутихнат и икономиката като цяло да започне да се възстановява, за да може хората да имат перспектива да инвестират в разнообразни направления. Когато говорим за голямата картина, и собствениците, и ползвателите на земеделска земя имат интерес от развитието на едно модерно земеделие, според ясни правила, с висока добавена стойност и устойчиви във времето поземлени отношения.
Интервю на Ася Василева
