Започва преход към устойчив земеделски модел на ЕС, казва се в днешния доклад на ЕК, но се иска финансова подкрепа и от националните фондове
Днешният доклад на Европейската комисия акцентира върху важната роля на стратегическите планове на ОСП за поддържане на доходите на фермерите и продоволствената сигурност.
Същевременно се отбелязва, че започват да се търсят активно нови и сигурни начини за подкрепа на прехода на селското стопанство на ЕС към модел на устойчиво земеделие през периода 2023-2027 г.
Докладът анализира очакваното въздействие на стратегическите планове за постигане на целите на ОСП) 2023-2027 г., особено тези, които са свързани с околната среда, климата и обществените очаквания, като хуманното отношение към животните.
В него се потвърждава, че стратегическите планове за ОСП имат именно тази цел – да осигурят най-амбициозната ОСП досега от гледна точка на околната среда и климата.
Важен фокус, върху който се набляга е, че е необходимо укрепване на инструментите за превенция и управление на риска и укрепване на подходите за адаптиране към климата.
В цифри
за периода 2023-2027 г. ОСП е подкрепена с307 милиарда евро, от които 264 милиарда от бюджета на ЕС
Останалите и допълнителни 43 милиарда евро трябва да дойдат от национални фондове.
Около 2500 интервенции са проектирани в 28-те стратегически плана на ОСП, представени от държавите-членки и одобрени от Европейската комисия.
Днешният доклад е обхванал цялата информация за тях, интервенциите, съдържащи се в тези планове и се основава на качествена оценка и анализ на потенциалните ефекти от избора, който са направили държавите-членки, казват експертите.
По-справедливо разпределение на доходите във фермата
Констатира се, че стратегическите планове на ОСП показват значително съвместно усилие за подпомагане на доходите на земеделските стопанства, осигуряване на по-справедливо разпределение към по-малките стопанства и намаляване на различията в доходите в най-уязвимите сектори и необлагодетелстваните райони.
Налице са и увеличени съвместни усилия за модернизиране на фермите и укрепване на конкурентоспособността на сектора.
Анализите показват, че
средно селскостопанският доход е само 45% от средната заплата в икономиката
като има вариации между различните селскостопански сектори и земеделски системи.
През 2020 г. подкрепата за ОСП е представлявала средно 23% от приходите на земеделските стопанства в ЕС.
Това се е оказало ключово за поддържане на селскостопанска дейност и работни места в отдалечените селски райони, забавило е процеса на изоставянето на земя и обезлюдяването на селските райони
Повече от 10% от директните плащания на ЕС, представляващи 4 милиарда евро годишно, ще бъдат преразпределени чрез преразпределителни плащания в полза на малки и средни стопанства. Това плащане у увеличено повече от два пъти спрямо предходния период.
Застаряването на земеделските производители представлява друго предизвикателство за запазване на дългосрочната продоволствена сигурност и поминъка в селските райони.
Комисията приветства факта, че
плановете ще подкрепят 377 000 млади земеделски стопани
при започване на тяхната селскостопанска дейност. Това увеличение ще е факт в почти всички държави членки.
За пълни плащания – работа за по-екологичен селскостопански сектор на ЕС
За да получат пълни плащания по ОСП, фермерите трябва да спазват подробен набор от изисквания и стандарти за околната среда, климата, здравето, хуманното отношение към животните и достойни условия на труд. Този принцип на обвързаност с условия ще се прилага за близо 90% от използваната земеделска площ в ЕС и ще играе важна роля за внедряването на устойчиви земеделски практики.
Плановете разпределят 32% от общия бюджет на ОСП за доброволни действия за постигане на целите за околната среда, климата и хуманното отношение към животните.
Най-големият финансов принос идва от екосхеми и ангажименти за околната среда и климата в рамките на развитието на селските райони, съответно с 44,7 милиарда евро и 33,2 милиарда евро.
Гъвкавостта, предоставена на държавите-членки при проектирането на тези инструменти им позволява да се насочат към конкретни нужди в техния национален или регионален контекст и да използват взаимното им допълване.
Дава се пример, че Португалия, България, Хърватия, Кипър, Гърция и Словения планират да популяризират органичните торове като алтернатива на синтетичните.
Германия подкрепя както инвестициите, така и помощта за поддръжка на агролесовъдството.
Финландия има схема за зимно покритие за защита на почвата.
Испания предлага допълнително финансиране за практики за устойчива паша и косене на пасища, за да се намали деградацията на почвата и да се подобри биоразнообразието. Една специална екосхема там предоставя значителна подкрепа за по-добри условия на живот на добитъка.
Изводът в доклада е, че плановете показват, че имат потенциал да допринесат за смекчаване на климата, особено чрез значителни усилия в
практиките за улавяне и съхранение на въглерод в почвата и в биомасата
Като цяло 35% от земеделските земи в ЕС трябва да се възползват от действията както за улавяне на въглерод, така и за намаляване на емисиите на азотен оксид.
Напредък има и в защитата на устойчивото управление на природните ресурси и значителни усилия за защитата на почвата – доброволните практики обхващат 47% от земеделските земи в ЕС.
По отношение на амбициите на Зелената сделка на ЕС за 2030 г., плановете ще допринесат за постигане на целта
25% от земеделските площи в ЕС да се обработват по биологичен начин
До 2027 г. приблизително 10 % от земеделските земи в ЕС трябва да получат подкрепа от ОСП за биологично производство спрямо 5,6 % през 2020 г.
Допълнителни национални инициативи за развитие на пазара и обществени поръчки ще помогнат за постигането на общата цел.
Уроци и амбиции
Докладът също така признава областите, за които плановете колективно биха могли да покажат по-високо ниво на амбиция или да следват по-оптимални подходи.
Като се имат предвид нарастващата честота на екстремни метеорологични явления и това, че светът е белязан от кризи и смущения, Комисията призовава за по-нататъшно укрепване на инструментите за управление на риска и засиленото им използване в целия ЕС.
Но въпреки нарастващите усилия само около 14% от всички ферми в ЕС се очаква да се възползват от такава подкрепа на ОСП.
В доклада се признава, че държавите-членки може не винаги да използват финансиране от ОСП за тази цел, затова и вместо това
да прилагат национално финансирани застрахователни схеми
Необходими са също проактивни мерки за справяне с основните причини за кризите и за повишаване на устойчивостта на земеделските стопанства в средносрочен план.
В оценката си Комисията също така отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, така че повече стопанства да възприемат цифрови технологии и иновации.
По същия начин широкият спектър от нужди от съвети, обучение и обмен на знания няма да може да бъде посрещнат от планираното финансово разпределение досега.
Докладът отбелязва същите предизвикателства за селските общности. LEADER подходът „отдолу нагоре“, при който селските предприятия, местните организации, публичните власти и лицата от различни сектори работят заедно, представлява 7,7% от общите фондове на ЕС за развитие на селските райони.
И накрая, Комисията подчертава в доклада, че стратегическите планове на ОСП не са единственият инструмент, необходим за принос към амбициите на Зелената сделка, стратегията „От фермата до трапезата“ и за биоразнообразието и за справяне с множеството свързани предизвикателства.
Необходимо е държавите да допълват финансите с други европейски и национални фондове
Това ще е възлово за постигане на всички цели.
Например подновяването на поколенията, антимикробната резистентност и социално-икономическите нужди на селските райони не могат да бъдат напълно задоволени финансово, ако не бъдат мобилизиране и други национални мерки и финансови фондове на ЕС като кохезионните фондове на ЕС и Механизмът за възстановяване и устойчивост.
Европейската комисия предоставя подробна информация за всички планове онлайн с обобщение, както и каталог с интервенциите за управление, показатели за резултати и финансови разпределения.
