Агроном Витковски, имате ли някакви съвети за земеделците в момента?
Да спазват Нитратната директива и да не мислят, че ще им се размине и ще излъжат сателитите. Имаше стопанства, които с дълбоката оран, изораха 20 процента и сега сателита дава площите черни и излиза, че са опожарени. Сателитът минава на 2 дни и вижда всичко. Моят съвет е да не мислят, че няма да ги види.
Какво е състоянието на полето в момента?
Състоянието на посевите е добро. Навсякъде има самосевка слънчоглед, но ако времето продължава да е студено, тя ще приключи. Нещата са добре. Тези, които не са засели, да не се притесняват, да си сеят. И до Нова година да засеят, пак ще се получат нещата. Няма някаква драма. За момента няма някакви негативни предизвикателства. Има достатъчно влагозапасяване. Ако продължи както е според прогнозата декември също да бъде снежен, макар и по-топъл, нещата ще се случат.
Проблемът е, че където не е направено торене на пшеницата, има опасност при топла зима през януари част от посевите да гладуват, което не е добре. Това е въпрос на финансово състояние. Но да не се опитват да ги подхранват в рамките на забраната, защото ги заплашват глоби.
Работят ли почвените подобрители и живите организми, за наторяване на почвата и спестяване на средства за конвенционални химически торове?
Идеята е прекрасна. Но това са живи организми. Дали ще бъдат гъби, дали ще бъдат микроби или бактерии. И тъй като са живи организми при сухо и студено време може да имат проблеми. Последните години есените в България са много сухи. А когато почнат валежите, температурите падат.
Но ние използваме тези микроорганизми от години, дори и несъзнателно. Уреята, която се вкарва в почвата под формата на карбамид, е неподвижна и неусвоима в тази форма от растенията. В почвата съществуват т.нар. нитрофиксиращи бактерии, които я преработват от урея в нитрати и нитрити, в усвоими форми за растенията. Типично за нашия район през есенно-зимния период се тореше с карбамид. Напролет , с повишаването на температурите, както се повишава активността на растенията, така се повишава и активността на бактериите. И всяко едно освобождаване на нитрати и нитрити, които са подвижни с валежите и са опасни за водите, те се усвояват в този период бързо от растенията. Затова у нас не е опасно за околната среда, ако наториш в края на декември – началото на февруари, когато е замръзнало. Въпросът е, че вече никой не слуша науката, всеки слуша директиви.
Имат ли достатъчно знания земеделците?
Фермерите трябва да бъдат обучавани непрекъснато. И агрономически, и инженерно, икономически, и всякак. Не случайно големите и успешните фирми в сектора имат толкова огромни счетоводни отдели и по няколко агронома. Администрацията им е колкото механизаторите на полето. И всеки следи определена част от процеса, за която има необходимите познания. И може би те ще бъдат първите, които ще се откажат. Защото в един момент, от счетоводството ще им кажат, че производството вече не е рентабилно. Тези с голямата любов към земеделието, ще продължат докато излязат на чисто. В момента обаче тече реалната смяна на поколенията в земеделието. И много се надявам, че новите фермери ще променят всичко. Не само отношението към земята и работата, но и отношението към знанията и експертното мнение, науката. Това е спасението за нашето земеделие.
