През следващите години устойчивостта на земеделските стопани в ЕС ще продължи да бъде подложена на изпитание от променящите се климатични и пазарни условия и новите обществени изисквания. Увеличаването на екстремните климатични явления ще продължи да оказва влияние върху растежа на селскостопанската производителност. В същото време консумацията на говеждо, свинско месо, захар и вино ще намалява. Поради това селскостопанският сектор претърпява корекции, за да се адаптира към изменението на климата и предпочитанията на потребителите.
Разходите за енергия и други ресурси също се очаква да останат по-високи от нивата преди 2021 г. в средносрочен план. Общата селскостопанска политика продължава да бъде от решаващо значение за подпомагане на земеделските стопани в прехода към по-устойчиви системи за селскостопанско производство, като същевременно става по-устойчива и конкурентоспособна. ЕС ще продължи да бъде нетен износител и ще продължи да допринася за световната продоволствена сигурност. Това са някои от заключенията на доклада за средносрочните перспективи на земеделието в евросъюза, представен днес от Европейската комисия на конференцията на ЕС за селскостопанските перспективи.
Във встъпителната си реч, произнесена на конференцията за перспективите за селското стопанство, комисар Войчеховски заяви:
Изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и недостигът на ресурси са едни от най-големите заплахи, пред които сме изправени през следващите десетилетия, включително за продоволствената сигурност. Нуждаем се от система, която осигурява сигурност в наличността и достъпността на храните за гражданите, както и стабилност в поминъка на земеделските стопани и икономиките на селските райони. Нуждаем се от система, която гарантира устойчивост, опазване на климата, биологичното разнообразие и природните ресурси. И ние се нуждаем от хранителна система, която дава възможност за солидарност с международната общност, за поддържане на световните доставки на храни чрез търговия и сътрудничество. Настоящата ОСП полага огромни усилия в зеления и цифровия преход. С тази подкрепа и 307 милиарда евро финансиране от 2023 до 2027 г. земеделските стопани в ЕС ще продължат да доставят качествена, безопасна и питателна храна на всички нас.
Докладът за средносрочните перспективи обхваща периода до 2035 г. и разглежда производството, потреблението и търговията в секторите на зърнените култури, млечните продукти, месото, зехтина и виното, в допълнение към доходите от селско стопанство. Той е разработен, като се вземат предвид основните движещи сили, които се очаква да повлияят на бъдещето на селското стопанство в ЕС, като изменението на климата, потребителското търсене, развиващата се структура на селскостопанския сектор, при най-правдоподобната бъдеща макроикономическа среда, и се приема, че настоящата политическа рамка остава такава, каквато е до 2035 г. В него се вземат предвид селскостопанските и търговските политики, въведени през септември 2023 г.
Днешният доклад включва и глава относно ябълките, прасковите, нектарините и доматите, анализирани подробно в избрани държави членки. Освен това в два анализа се оценява, първо, въздействието на изменението на климата върху световните селскостопански добиви, търговията и цените на суровините, и второ, въздействието върху околната среда и икономическото въздействие от по-широкото приемане на практики за управление на почвите, насърчаващи улавянето на въглерод и намаляването на емисиите на парникови газове в почвата.
Зърнени култури
Очаква се земите под угар, които са от полза за биологичното разнообразие, да се увеличат до 7 милиона хектара до 2035 г., докато добивите от зърнени култури ще останат стабилни поради, наред с другото, положителното въздействие на прецизното земеделие, сеитбооборота и подобреното здраве на почвите, което би могло да компенсира отрицателните въздействия от изменението на климата. До 2035 г. се очаква и изместване на земята от зърнени култури към соеви зърна и бобови култури. Тази промяна ще бъде предизвикана по-специално от по-ниското търсене на зърнени култури за фуражи поради намаляването на производството на свинско и говеждо месо в ЕС и увеличаването на повече системи за производство на трева и екстензивно производство. Политическите стимули в подкрепа на увеличаването на растителните протеини също ще подкрепят тази промяна.
Намаленото търсене на биогорива може да доведе до спад на растителните масла, което да доведе до по-малък внос. Що се отнася до захарта, потреблението на захар в ЕС ще продължи тенденцията си на намаляване, до голяма степен поради преминаването на потребителите към диети с по-нисък прием на захар. Това, съчетано с намален добив и обработваеми площи, ще доведе до малко по-ниско производство.
Мляко и млечни продукти
Производителността на млякото в ЕС следва да продължи да се увеличава, но с по-бавни темпове, като стандартите за високо качество и устойчивост генерират повече добавена стойност в сектора. ЕС ще остане един от двата най-големи износители на млечни продукти в световен мащаб.
Поради очакваното намаляване на млечното стадо производството на мляко в ЕС може леко да намалее. Въпреки това, производството на сирене, суроватка и обезмаслено мляко на прах все още може да расте, докато това на масло остава стабилно. Като цяло изборът на начин на живот и здравните изисквания на застаряващото население вероятно допълнително ще увеличат търсенето на обогатени (с добавени витамини и минерали) и функционални продукти, насочени към специфични хранителни нужди.
Месни продукти
Потреблението на говеждо месо в ЕС продължава да бъде застрашено от опасения за високите цени, здравето на потребителите и устойчивостта. Това, съчетано с ниска рентабилност, се очаква да доведе до по-нататъшен спад на производството до 2035 г. Общото стадо крави в ЕС се очаква да намалее с 3,2 милиона глави (10%). Секторът на свинското месо е изправен пред подобна ситуация. Предвижда се производството на свинско месо в ЕС да спадне с 0,9 % годишно до 2035 г., което съответства на почти 2 милиона тона в сравнение с 2021-2023 г. Потреблението на овче и козе месо ще остане относително стабилно, но производството и стадото в ЕС ще намалеят, което ще доведе до повече внос.
Сред месото птичето месо може да продължи да се възползва от по-ниска потребителска цена, относително по-здравословен имидж и липса на религиозни ограничения. Заедно с по-нататъшните възможности за износ, това ще тласне производството на птиче месо нагоре до 2035 г.
Специализирани култури
Изменението на климата ще се отрази и на производството и качеството на зехтина, виното, ябълките, прасковите, нектарините и доматите. За маслиновото масло въвеждането на по-устойчиви сортове и по-интензивни производствени системи, заедно с научните изследвания и иновациите, би могло да намали отрицателното въздействие. При относително стабилно потребление в ЕС като цяло износът може да нарасне още повече.
Потреблението на вино в ЕС ще продължи да намалява и ще намалее допълнително с над 1% годишно до около 20 литра на глава от населението до 2035 г., с 2,4 литра по-малко от средното потребление през 2018-2022 г. Очаква се това да се отрази негативно на производството. Износът на вино от ЕС може да продължи да расте, но с по-бавни темпове.
Консумацията на ябълки може да се увеличи, тъй като потребителите се обръщат към пресни, лесни за консумация плодове. Предвижда се Полша и Италия да останат ключови износители на ябълки от ЕС и дори биха могли да увеличат нетния си износ. Консумацията на праскови и нектарини, от друга страна, може да намалее поради по-високите цени и предпочитания към други плодове. Това може да тласне производството леко надолу. В същия дух на „лесни за консумация“ пресни плодове и зеленчуци, прясната консумация на по-малки сортове домати може да се увеличи. През периода 2022-2035 г. се очаква ЕС да запази сегашната си нетна позиция на внос на домати за прясна консумация.
Сценарий за въздействието на изменението на климата
Този сценарий анализира как миналите промени в температурата и валежите засягат глобалните добиви в животновъдството и растениевъдството и как изменението на климата с високи емисии в близко бъдеще нарушава селскостопанското производство и търговия. Въпреки глобалното увеличение на реколтата от царевица, ориз, соя и пшеница, добивът на тези стоки все още ще намалява. Световното производство на свинско и птиче месо също може да намалее поради намалената наличност на фуражно зърно. Като се има предвид очакваното нарастващо търсене на храни, от ключово значение е да се приложат стратегии за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, за да се противодейства на тези потенциално отрицателни въздействия.
Сценарий за по-широко приемане на устойчиви практики за управление на почвите
Този сценарий разглежда екологичните и икономическите въздействия на практиките за обработка на почвата, зимните покривни култури и възстановяването на торфищата. В него се потвърждава, че възстановяването на торфищата може ефективно да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове, излишъка от азот и емисиите на амоняк, докато практиките за управление на почвите могат да спомогнат за намаляване на отмиването на хранителни вещества във водата, ерозията на почвата, както и емисиите на парникови газове и амоняк. Симулациите показаха умерени отрицателни ефекти върху доходите на земеделските стопанства, които се дължат главно на по-високите разходи.
