Националната асоциация за биологична растителна защита, органично торене и иновативни технологии с подкрепата на фирма Амитица проведоха двудневен семинар в Пловдив за овощари и зеленчукопроизводители. Предстои семинар и за сектор „Зърнопроизводство“.
„Старите системи на земеделие с профилактични ритмични третирания вече са икономическа катастрофа. Независимо дали сте конвенционален, интегриран или биологичен фермер, трябва да се научите да познавате растенията и да работите където и когато е нужно“. Това каза Павлос Скентеридис, ентомолог в гръцката компания Bioinsecta по време на семинара, който се проведе в Центъра по системна биология и биотехнологии и бе посетен от водещи овощари, зеленчукопроизводители и специалисти в сектора.
Двата семинарни дни бяха посветени на секторите „Зеленчукопроизводство“ и „Овощарство“, а целта е мероприятията да повишават осведомеността на производителите за този вид производство и те да разберат сами как работи на практика и то лично от световните експерти в бранша. Защото тези специфични знания не могат да бъдат получени от държавните експерти, които макар и компетентни в бюрократичните тънкости, не са практици и не знаят как нещата се случват на практика на полето.
Целта на всички лекции, повечето от тях изнесени от водещи световни специалисти в областта на растителната защита и хранене на културите, не беше толкова да убедят присъстващите да правят биологично производство, колкото да покажат нагледно, че то вече не означава по-малко пари в банковите сметки на земеделците.
Да, биологичното земеделие изисква повече знания и индивидуален подход, но при правилното му прилагане спестява много разходи, предпазва от резистентност и в крайна сметка увеличава икономическата рентабилност на системата. Защото профилактиката винаги е била по-евтина от лечението, а биологичните системи, поставени в равновесие и под контрол, не изискват скъпи разходи за лечение и увеличаване на плодородието.
Освен това например, бактерии, които повишават усвояването на азота от конвенционалното торене, значително повишават рентабилността от използването им и водят до плодородна почва с по-високи добиви. Значителен бонус е качествената и здравословна храна, ценена от потребителите, готови да платят повече за нея. Нишата на здравословна храна ще продължава да расте с всяка изминала година. Пазар ще има.
В новия Стратегически план за земеделие на България до 2027 г. за биологично производство са предвидени 410 млн. евро , съобщи по време на семинара д-р Стоилко Апостолов, директор на Фондация „Биоселена“ и съветник на министъра на земеделието. Пари за биопроизводство има. Това, което липсва са знанията.
Вече има биологични препарати и решения за всички проблеми в земеделието. За всеки един вредител има биологични методи за контрол. Има много решения, които дори и химията няма като тези за Черната златка или огнения пригор. Биологична растителна защита има.
Тези знания са налични и вече има отлични специалисти у нас, разработили цялостни технологии за прилагането им. Като фирма Амитица, която вече 20 години работи за каузата на чистото земеделие и производство на качествена храна в България и е подбрала в портфолиото си възможно най-добрите, работещи и достъпни като цена препарати за биологично производство.
Важното при този вид производство е, че тук препаратите не се прилагат всеки сам за себе си, а за всяко стопанство трябва да се създаде индивидуална интегрирана технология. Веднъж разработена, тя спестява много разходи и прави земеделието изключително качествено и икономически рентабилно. Създаването на такава технология е работа на специалисти, и от фирма Амитица ще го направят за всеки производител, обърнал се към тях. Те не препоръчват закупуването на отделни препарати, защото макар и да помагат по отделно, те не гарантират цялостен контрол и сигурност на производството, ако не е спазена технологията.
За технологични карти за биологично производство ще работи и Националната асоциация по биологична растителна защита, органично торене и иновативни технологии. Но дори и небиологични производители имат нужда от такива препарати. Например, те се използват в малинопроизводството, където периодът на плододаване е дълъг, и конвенционалните препарати не могат да се прилагат поради наличието на остатъчни вещества.
Скъпо ли е?
Това е въпросът, който се задава винаги при този начин на производство. От Амитица знаят, че не, дори е евтино. От фирмата са направили пълни технологични карти за разходите, които показват цените на декар и то при прилагането на цялостните технологии. При всички положения, това е инвестиция в дългосрочното състояние на почвата и нейното плодородие, а тази инвестиция винаги се изплаща.
Но каквата и технология да избере земеделецът в крайна сметка, знанията, които получава на такива мероприятия са безценни. Защото съвременното земеделие изисква много знания, а агрономията е най-сложната и отговорна наука. А знанието никой не може да ти отнеме, както правилно посочи по време на своята лекция професор Нидал Шабан.
Потвърждение е опитът, споделен от овощар от Сливен, за това как е спасил стопанството си от фалит заради неприятели по ябълките, използвайки изключително биологични препарати. За неговият опит, а и за този на още други земеделци, ще разкажем в следващи статии. Защото биологична защита има дори в разсадопроизводството.
Биопроизводството не е страшно, вдъхва кураж на производителите и доц. д-р Ана Карова, представител на сертифициращ орган. „Най-лесно е да направиш работния разтвор и да влезеш с пръскачката. Но по-благородно е предизвикателството на биологичната растителна защита. Затова адмирирам събития като това, които показват, че нещата могат да се случат и по по-естествен и по-биологичен начин. Не е страшно. Трябва воля и трябва нагласа, решимост и търсене на информация от подходящите специалисти, които могат да дадат такава информация на ниво, което да е адекватно за всяко едно стопанство, да е приложимо и системата да работи както трябва. Трябва да бъдем оптимисти. Ясно е, че 25% биологични площи в България няма да постигнем нито до 2030 г., нито и по-късно. Но вече има положителна промяна и в администрацията към стимулиране на биопроизводството. Но най-важното е пазарът. А пазарът на този сектор ще расте. Производителите трябва да работят предимно за пазара, а субсидиите са допълнителен стимул. Биологичната храна има много по-висока добавена стойност. За мен най-основният проблем на производителите е нагласата. Ако те имат нагласата да се научат, те ще се научат. Има натрупани знания, има наука, има практика. Трябват много знания, не става само с административен контрол и натиск“.
А какво по-добро доказателство, че нещо работи от това да покажеш резултатите на практика. Точно това прави био-ферма Моравско село. Моравско село е стопанство от групата на Амитица, която осигури кетъринга по време на събитието. Храната говореше сама за себе си.
Тази храна може да стане визитната картичка на България пред света и да донесе много допълнителни доходи за земеделските производители. А и защитата на природата и човешкото здраве е не по-малко важна. И след като лекарите са длъжни да спазват принципа – „Първо не вреди!“, защо той да не е важен и в земеделието? Нали храната е първото ни лекарство.
Ася Василева
