Има разлика между наемните цени на земеделската земя в Европа. На върха на европейската класация по високи ренти са Холандия, Италия и Дания – с цени три пъти по-високи от тези в Германия. Във Франция, Испания, Полша и Източна Европа наемите са значително по-ниски, отколкото в Германия. Защо това е така?
Разликите между цените на наемите в държавите-членки на ЕС са огромни. Германските фермери далеч не плащат най-високите ренти.
В Холандия, Дания и Италия фермерите трябва да бръкнат значително по-дълбоко в джобовете си за арендата. Но има и важни селскостопански страни, където наемът струва далеч по-малко, отколкото в Германия – например във Франция, Испания или Полша. Освен това, за разлика от Германия, цените на наемите не растат рязко във всички страни. В някои държави членки също се наблюдава тенденция на спад — дори в някои държави с високи наеми.
Големи разлики има и в дела на наетата земя в общата обработваема площ. Всички тези различия имат икономически, както и политически, правни и исторически причини.
Националните нива на арендните плащания, редовно регистрирани от Европейската комисия, предлагат добра възможност за сравнение на ситуацията на различните национални пазари. В крайна сметка наемните цени са важен разходен фактор в селскостопанското производство и важен показател за „финансовата привлекателност“ на регионалните пазари на земя.
Арендното плащане като отражение на политическата регулация
Факторите, влияещи върху цените на наемите, могат да варират значително в различните страни. Въпреки това има някои фактори, които оказват фундаментално влияние върху рентите на земеделска земя. Наред с други неща, икономистите включват производителността на стопанствата или земята и произведените продукти, както и оперативните приходи.
Освен това значение имат фактори като пазарна близост или покупателна способност и цялостната икономическа ситуация в страните и регионите, както и делът на арендуваната земя в общата обработваема земя, размерът на стопанството и степента на политическо регулиране на пазарите на аренда и земя – и много други.
В проучване на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) Павел Чаян посочва, че политическото влияние върху арендния пазар в европейските страни понякога е значително, но че инструментите и стратегиите също се различават значително.
Има две основни политически стратегии: първата е да се подобрят условията за отдаване под наем на наемателите чрез регулации. Втората стратегия се фокусира върху подпомагането на земеделските стопани сами да станат собственици на земята. И двете понятия са отразени в нивото на наемните цени, както и в наличната арендувана земя и дела на арендуваната земя.
Първата стратегия е следвана в страни като Белгия и Франция. В тези страни делът на арендните договори е сравнително висок, като варира от 67 процента до 74 процента. Втората стратегия, да се помогне на земеделските стопани да станат собственици на земя, е преобладаващата стратегия в страни като Дания, Италия и Ирландия. Там са правени опити пряко или косвено да се улесни покупката на земя чрез регулиране на цените, субсидирани заеми или данъчни предимства. Тук делът на арендуваната земя е нисък, вариращ от 18 на сто в Ирландия до 28 на сто в Италия.
Най-високите цени в Нидерландия – и сив пазар
Всеки, който си е мислел, че наемите са високи в тази страна, ще се окаже, че греши, ако погледне статистиката на ЕС – поне по отношение на средните цени. Регионалните цени в някои страни – като Германия – могат да се отклоняват значително нагоре или надолу. На върха на европейската класация по арендни цени са – или с други думи, най-скъпи – в Холандия, Италия и Дания. В Гърция фермерите също трябва да плащат по-високи ренти, отколкото в Германия.
Тези страни имат различни структури и условия в почти всяко отношение. В Холандия – с официална средна наемна цена (обработваема земя и пасища) от 819 евро на хектар през 2019 г., фермерите трябва да плащат средно три пъти повече от фермерите в Германия. Освен това има отделни региони – като в Германия – където наемните цени са доста над 1000 евро.
Нидерландският аренден пазар е строго регулиран и контролиран от държавата. В същото време делът на наетите площи е само около 25 процента. Това означава, че растежът на бизнеса чрез аренда на земя е изключително труден. Това е и причината да има така наречения сив аренден пазар в Нидерландия (а също и в Белгия) – където земя извън механизмите за държавен контрол понякога се отдава под наем за 50% по-високи цени, пише Павел Чайоан в проучването на CEPS. Причината за това е твърдият апенден пазар с минимални срокове и други високи изисквания.
Фермерите в Италия трябва да плащат също толкова високи наемни цени, колкото в Нидерландия, а именно 819 евро на хектар – а в някои региони значително повече от 1000 евро. Производителността в Италия е значително по-ниска, отколкото в Нидерландия или Дания. Причината за високите цени е, че по-малко от 30 на сто от обработваемата земя изобщо е арендувана, останалото е собственост – т.е. много малък аренден пазар.
С 544 евро на хектар Дания следва на трето място в класацията на европейските наемни цени – което е два пъти повече, отколкото фермерите трябва да плащат средно в Германия.
Ниски цени във Франция и Източна Европа
В други големи земеделски страни като Франция, Испания и Полша обаче наемите са значително по-ниски, отколкото в Германия. Например, фермерите във Франция плащат средно 147 евро на хектар – а наемните цени дори паднаха значително с около 50 евро от 2016 г. насам. Съществуват обаче и големи различия между регионите във Франция.
При 156 евро наемът в Испания е също толкова скъп, колкото и във Франция – но цените тук са се повишили умерено през последните години. При 74% от общата обработваема площ делът на наетата земя е много висок във Франция и под средния за Европа в Испания – по-малко от 30%.
Въпреки това, цените на арендата все още са най-ниски в повечето страни в Източна Европа – дори ако делът на арендуваната земя и структурата на стопанството варират значително. В Полша, например, с много малки ферми, само 20 процента от земята се обработва като арендувана земя – останалото е собственост. Въпреки това цените на арендата в Полша са много ниски – 175 евро и дори напоследък намаляват.
Различна е ситуацията в Чехия или Словакия – тук, както и в Източна Германия, големите компании доминират в производството. Делът на арендуваната земя е много висок – 83 и 89 процента. В същото време наемите са в долния край на европейския мащаб, при 121 евро на хектар в Чехия и само 52 евро в Словакия.
Същото важи и за балтийските страни, с цени около 65 евро. В Унгария, с 56% дял на арендуваната земя и сравнително смесена структура на стопанствата, фермерите трябва да плащат около 173 евро – с лека възходяща тенденция напоследък.
