Обществените поръчки в училищата и принуждаването на компаниите да плащат за „скритите разходи“ на конвенционалните продукти са необходими, за да се балансира несъответствието между увеличаването на органично обработваемата земя и намаляването на продажбите на биологични храни, каза Ерик Гал, заместник-директор на организацията за биологично земеделие в ЕС IFOAM, пред Euractiv.
Според годишния доклад на Изследователския институт по биологично земеделие (FiBL), представен на Biofach – най-голямото изложение в сектора – в Германия, количеството земя, обработвана по биологичен начин в ЕС през 2022 г., се е увеличило с 5,1%, докато продажбата на биологични храни е намаляла с 2,8% през същата година.
Въпреки че увеличението на биологичната площ на ЕС е положително, търсенето може да попречи на плана на ЕС до 2030 г. да достигне 25% от земеделската земя, заета с биологично производство. Ако пазарът на биологични продукти в ЕС иска да постигне целите, заложени във водещата стратегия на Европейската комисия за хранителна политика „От фермата до трапезата“, пазарът „трябва да расте с по-бързи темпове“, се отбелязва в доклада.
Реагирайки на доклада, Гал заяви, че има разлика между търсенето и производството, защото „отнема няколко години, за да се коригира производството“. Той също така посочи, че след години на „двуцифрен растеж“ органичният пазар се е свил през 2022 г. в резултат на инфлацията, тласкаща нагоре цената на биологичните продукти.
Гал добави, че има „две липсващи парчета“ в стратегията на Европейската комисия за биологично земеделие.
Първо, дълго отлаганият закон за устойчивите хранителни системи, който според него трябва да включва цел за дял на биологичните продукти в обществените поръчки.
Второто липсващо парче, каза той, е въвеждането на система за „истинско отчитане на разходите“, която ще изчисли не само преките, но и скритите разходи на хранително-вкусовата промишленост – като въздействието върху околната среда, в която работи една компания – и ще накара бизнеса да плаща за тях.
„Ако всички тези негативни външни ефекти бяха включени в цената на продуктите, конвенционалните продукти биха били по-скъпи от биологичните продукти“, каза той, призовавайки за политики, които да „гарантират, че цената на храните отразява въздействието на различните производствени системи“.
Според данните пазарът на биологични продукти в ЕС е отбелязал спад от 2,8% през 2022 г. Забележим ръст обаче има в страни като Естония (+6%) и Холандия (+4,4%).
Положителни тенденции
„Органичната площ на ЕС продължи да расте стабилно през 2022 г.“, се казва в доклада, „достигайки 16,9 милиона хектара“.
Това представлява 10,4 на сто от общата земеделска земя в ЕС и представлява увеличение с 5,1 на сто спрямо данните от 2021 година.
Междувременно броят на биологичните производители в ЕС нарасна с 9,5% до повече от 419 000 земеделски производители, като повечето от тях се намират в Италия.
Докладът предупреждава, че макар Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС да играе „ключова роля“ в процеса на постигане на целите за биологично производство, тя изглежда „донякъде неадекватна“, тъй като нейната архитектура води до „различни нива на амбиции“ в държавите членки.
„Ефективността му в това отношение зависи от способността му да предложи стабилна подкрепа на биологичните фермери и да признае техните допълнителни усилия и инвестиции“, се казва в проучването.
Според авторите „екосхемите“ на ОСП са предоставили възможност за стимулиране на екологосъобразни земеделски практики. Въпреки това – казват те – тъй като тяхното определение е делегирано на страните от ЕС, има „значителни различия“ в целия блок.
Три министерства – на финансите, на икономиката и на околната среда и водите, подготвят проект на наредба за биопродуктите – да бъдат включени в обществените поръчки. Наредбата предвижда да бъдат заложени минимален дял биологични продукти – храни и напитки. Това съобщи пред БНР д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биовселена“ и съветник на министъра на земеделието за биопроизводството.
„Предложението е да се започне с 2% и да се увеличи с процент на година. В наредбата всички поръчки – за кетъринг, болници, детски градини, училища, социални грижи, държавни институции – представителни храни и напитки, армия, полиция и вероятно и вината, ще влязат“, обясни Апостолов.
Наредбата се очаква скоро да излезе, в момента е на съгласуване и предстои да се публикува за обществено съгласуване.
„След от около 15 години настояване от сектора това вече може да се случи„, припомни д-р Апостолов.
Според него досега това не е станало заради съпротивата на статуквото – фирми, които традиционно участват в обществени поръчки, и да се слага най-ниска цена в критериите. „Може би назря моментът“, надява се съветникът на министъра на земеделието.
„При положение че държавата харчи годишно 40 млн. лв. и се субсидира боипроизводството, и не се купува и един грам от тези продукти, е парадокс. В изложението в Нюрнберг за биохрани имаше данни, че във Виена и Копенхаген храненото е 100% биопродукти и доставят свежа и прясна храна на децата“, обясни Стоилко Апостолов в предаването „Преди всички“.
„Такава е политиката на ЕК, сега вече имаме едно задължение в рамките на този стратегически план, тъй като ЕК постави ясни критерии и показатели, които трябва да изпълняваме. Ние сме си заложили 10% биологично производството до 2030 г. в нашия екшън план, а до 2025 да постигнем 5%, което е обвързано като индикатор в ПВУ. Ако нямаме до 5% от земята за биопроизводство, държавата има риска да поеме всички разходи и да плаща от собствения си бюджет“.
„Наредбата трябва още от тази година да влезе в сила и се надявам, така че и производителите да се подготвят“, сподели д-р Апостолов. Той припомни, че не става „от днес за утре“, защото биопроизводителите имат преходен период от 3 години, ако сега започнат, след 2 години ще получат сертификат за биопродукти.
