За това как се отразяват обилните дъждове и хладното време върху земеделските култури, потърсихме мнението на агр. Димитър Витковски, председател на Националната асоциация на професионалните агрономи. Според експерта картината на полето е задоволителна, но има и локални проблеми.
Проявява на екстремни климатични събития при ечемик – празни класове
В някои райони на Централна Северна България се получи силно стресиращ момент при ечемика. Голяма част от зърната на ечемика не са опрашени, макар, че вътре има нещо като зародиш, но няма развитие на този зародиш. Коментирахме ситуацията с колеги и стигнахме до извода, че празнокласието се дължи на силния стрес, който получи културата.
Ечемикът се развива по-рано от пшеницата. Дълго време беше суша, след това започнаха много обилни валежи, особено в този район. Част от колегите предполагаха, че това празнокласие се дължи на невъзможност за опрашване от дъждовете. Но характерно за житните растения е, че те имат т.нар. скрито опрашване. Така че едва ли това е причината. След това на Метеобота видяхме, че в този период е имало екстремни температурни амплитуди – от 2 градуса през нощта до 32 градуса през деня.
Тези екстремни климатични промени влияят върху растенията. А както винаги съм казвал, генетически е заложено на всяка култура да си защити вида и да се възпроизведе. А добивът е единствено функция от работата на фермера. Но интересното в този случай е, че конкретният фермер е направил всичко, което е необходимо.
Ечемикът е фуражна култура, която малко се неглижира от фермерите по отношение на храненето и растителната защита. Но в конкретните площи всичко е направено без никакви компромиси, а накрая резултатът е този. И ние няма как да противодействаме но това, защото земеделието е завод на открито. Затова и навсякъде по света то се субсидира, защото има такива ситуации, които не могат да бъдат предвидени. Тези проблеми в пшеницата и ечемика се дължат само и единствено на климатичните проблеми, които се развиват през последните седмици.
Моето тълкувание на ситуацията е: след почти едномесечна суша и високи температури растенията прецениха, че няма да има условия да изхранят повече зърна и сами спряха процеса на цъфтеж. По правило растенията имат само една задача поставена от векове, и тя е да се възпроизведат и да запазят вида. Какъв добив е необходим на фермера е задача на фермера. Валежите, особено за ечемика, паднаха относително късно и фактите са на полето. Исторически в райони със засушлив климат по това време на годината есенниците се поливат. Най-близкият пример е Австрия! В същото време се оказа, че температурната амплитуда за денонощие е близо 30⁰С което също е екстремно събитие!
Почвени патогени причиняват базично гниене при пшеницата и редуцират добивите
При пшеницата тази проява на базично гниене, която се наблюдава е открита от фермера доста късно. Ето защо трябва да се ходи по полетата постоянно и редовно. Само така можеш да прецениш във всеки един момент как се развива ситуацията и има ли нещо, което трябва да се промени. В конкретния случай се открива, че на част от полетата има патогени, които предизвикват базично гниене. Това са 3 различни гъби, които се откриват много трудно и борбата срещу тях е цялостна система. Тя започва с обеззаразяването на семената, с третиране по време на вегетация и преминава през още няколко етапа. И ако не обикаляш редовно и не наблюдаваш посевите, то на следващия път, когато на това поле пак дойде пшеница, откриваш, че имаш пропуск.
В същото време много препарати за растителна защита вече са забранени по различни причини. Но на мен механизмът за справяне с някои видове гъбни заболявания вече ми убягва. Новите препарати, които излизат на пазара все още не са се доказали като ефикасни за този тип заболявания. Надявам се да излязат резултати, че част от тях работят и при този тип гъбни заболявания по пшеницата.
Базичното гниене редуцира силно добива, тъй като когато проводящата тъкан е заразена, растението губи възможност да се храни и съответно броят на зърната в класа е драстично по-малък.
Кога ще почне жътвата
Ситуацията е интересна. Както се вижда от датите на снимките за 10 дни растението от фаза цъфтеж и опрашване вече беше двойно. Не е случайно правилото, че 45 дни след прецъфтяването на пшеницата идва време за жътва. Нещата и сега вървят в тази посока. В момента голяма част от пшениците са във восъчна зрялост. Очакванията за Северна България са 10-15 юни да стартира жътвата. Засега времето е хладно и влажно, което леко държи пшениците зелени. Но нека фермерите да знаят, че след обещаните 30 градуса след 24 май, нещата ще се променят много бързо и процесът на узряване ще се забърза. Не обичам да давам прогнози за добиви, защото всяка една ситуация на полето е меродавна само за конкретния момент.
Важно на полето и в офиса
За мен като консултант по растителна защита на много фермери, има два важни огледа, които се правят на полето. Единият е точно сега, когато се наблюдават развитието на болести и системите, има ли плевели, които не сме успели да контролираме. Напоследък наблюдавам развитие на райграс на много места в Северна България. Сега е моментът много ясно да се видят полетата, на които има райграс, за да може фермерът следващата година, когато пшеницата поникне, да предприеме съответната борба срещу плевела. Не всички продукти за растителна защита, предназначени за житни плевели в житни култури, контролират райграса. Както и не всички балурициди, които се ползват в пролетници, също контролират този плевел и има опасност, ако доста късно се забележи неговото наличие и не се вземат навременни мерки, след това да създава дългосрочни проблеми. Имайки една пълна история на полето, която се допълва година след година, това дава възможност да създадем успешни стратегии.
Другият важен оглед е веднага след жътвата. Този оглед е по-скоро в канцеларията на фермера, когато се прибере реколтата и се тегли калема. Тогава се прави равносметка – получихме този резултат, защото направихме това или не направихме онова. Това дава основата за развитието на следващата стопанска година.
Какво се случва в Националната асоциация на професионалните агрономи?
Ще имаме общо събрание на 8 юни, когато ще приемем новите членове.
