Как науката и практиката успешно да си взаимодействат и иновациите да влязат по-бързо в практиката при фермерите – това беше темата на проведения в София преди два дни агрофорум за устойчивата агрохранителна система, която трябва да стане национален приоритет за продоволствената ни независимост.
Освен че имаше много умни и красиви презентации, а обстановката беше диско, обаче, не се разбра какъв ще е по-нататъшният развой след препоръчаните мерки.
Мнозина приветстваха форума като едва ли не първото и единствено по рода си събитие у нас, но и друг път е ставало така, че след фанфарите нищо не се случва. Истината е, че този агрофорум нито е първият, нито е единственият, и от опит знаем, че може да си остане само в папките, както много досега, най-вече защото не се разбра какво ще го последва дори като диалог.
Да не говорим, че за агрохранителната верига слушахме дълго и напоително по времето на министър Кирил Вътев, когато пак нищо не произлезе за бизнеса и държавата, освен приказки. А между другото трябва да уточним, че агрохранителната система не е въобще негово авторство, а е фокус на ЕС, който засега също буксува.
Трябва да си кажем истината, че по-скоро у нас думата ще имат следващият земеделски министър и следващата земеделска парламентарна комисия и мнозинство, така че да не изпадаме в екстаз преди изборите.
Презентацията на акад. Атанас Атанасов почти не е нова
с малки изключения. Затова как да повярваме, че някой ще запретне ръкави, когато един бивш агроминистър е идеен вдъхновител на форума, а един настоящ служебен е откликнал и дава обещания от името на агроведомството.
Академикът предупреждава, че народът ни ще е здрав и задоволен, ако се вземат сериозни мерки. Като такива той днес препоръчва „българска диета“ на мястото на препоръчваната преди години „средиземноморска“, която ще спаси населението и туризма.
Според акад. Атанасов е задължително да се ускори трансфера на знания и иновации към агрохранителния бизнес и екипите в МЗХ да изградят такава програма, която да стане национална стратегия.
Лозунгът на провелия се форум ще може да се осъществи до 2050 г, ако отсега държавата заработи по агрохранителната верига.
Да се използва потенциала на пръсналите се над 500 изявени български аграрни учени по цял свят, да бъдат канени у нас и включени в разработки.
Атанасов предупреди, че основните проблеми на века и на агроиндустрията ще бъдат енергията, образованието, храната, здравето и болестите, а до 2050 г земеделието ще определя най-силно развитието на секторите храни, енергия, химия, лека промишленост и туризъм.
В същото време кризите и конфликтите, явно ще продължат да ни придружават и ще удрят най-силно по продоволствието и икономиката.
Ще можем да напреднем, ако направим съответните програми, защото имаме в немалка степен запазени гори, почви, водни източници, традиции. Но те ще останат на фона на негативите – намаляващо население, ниска конкурентоспособност, загубени пазари, разпокъсан научен потенциал, нискоефективни браншови организации.
Факт е, че ще трябва да се съобразяваме с ОСП, набелязваща 1,3 трилион евро за неутрален климат, планираща увеличаване на площите за биоземеделие от 8 на 25% и прогнозираща съществено редуциране на синтетичните торове и пестициди.
В същото това време трябва да се съобразяваме и с това, че Европа вместо да изнася, вече започва да внася, че изцяло страната ни е завладяна от вносни семена, препарати и техника. Българските семена, които са били национална гордост, например, днес заемат под 10% във фермите и стопанствата.
Неефективните реформи досега и разкъсаната връзка между наука и производство не само са довели до всичко това, но и продължават да го водят, затова на България и предстои да направи възродителна политика, да се обърне към традиционното си земеделие, биологичното, регенеративното и интегрираното производство.
Зърното като култура може да е номер едно у нас, но нишата ни е в другите култури и преработващата промишленост, където засега сме в дупка, макар че Господ ни е дал незаменими вкус, мирис и цвят на храните.
Земята ни е завладяна от 5 основни култури, които бяха силни, но след ефектите от войната в Украйна в последните години също изгубиха пазарите си. Изцяло у нас липсва връзката пазари-продукция-преработка, на фона на цялата ни обработваема земя Днес у нас зърнените и маслодайни култури заемат цели 86 на сто от цялата производствена площ, а пазарите им се стопиха.
Решенията са от изключителна важност според академика. Той смята, че България може да направи амбициозен план и да получава 2 пъти повече с 2 пъти по-малко, макар че в случая е обратното.
Той призовава за изцяло нови системи за плодородие и напояване. Още – да се направи инвентаризация на почвите /утрешното ни злато/ у нас, защото бъдещето на земеделието и на човечеството в недалечни години ще зависи от това. Апелира за запазване на водите ни и на въглерода в почвите, защото водата ще бъде нашият утрешен петрол. С този петрол между другото днес Румъния полива 30 млн. дка от р. Дунав, а ние – нито декар.
Призовава и за спешен бъдещ балансиран сеитбооборот, покривни и смесени култури, нови площи с наши сортове и култури и възраждане на генбанките, които ще са бъдещето на земеделието. А България има такава банка в Садово, която е може би единствената на Балканите, ако не и в Европа.
Необходим е и пробив в дигитално земеделие, защото без него новите технологии няма да имат бъдеще.
Атанасов препоръчва здрава връзка ССА-БАН-аграрни университети, затова попитахме къде е ССА.
Академикът препоръчва и да се направи една сериозна международна оценка със степен на класиране, която да разкрие кои са пазарите ни, които могат да се възстановят и кои ще се търсят като нови.
Това всичко означава огромна и стройна политическа и бизнес организация и редица законодателни решения, за които днес само може да се гадае как ще изглеждат утре, след изборите.
Така че рано е за фанфари…
Проблемът е и в Европа, и света
Световната агрохранителна система се изчислява на 14 трилиона долара, от които 12 трилиона се губят.
Как един от нашите световноизвестни експерти вижда постигането на целите за устойчиво развитие и какво каза проф. Невена Александрова, експерт по иновации и разпространение на знания и зав. отдел „Политики и капацитети по иновации“ във ФАО
Като цяло изоставаме катастрофално от постигането на целите за устойчиво развитие – само 15% от всички набелязани 17 цели са на път да се постигнат. Климатичните промени и други дисбаланси само утежняват обстановката.
Според доклад на ООН от началото 2024 г. за укрепване на програмата 2020-2030, глобалната агрохранителна система има набелязано специално място да осигури пробив в изпълнението на целите за устойчиво развитие, защото е свързана с всички елементи.
Според проф. Александрова обаче
проблемът е, че и глобалната агрохранителна система е нефункционална, неефективна, несправедлива, неекологична и неустойчива и при всяка криза може да настъпи глад
Тъй като светът още не може да излезе от сянката на КОВИД-19 и конфликта в Украйна, се очаква до 2030 г. глобалната икономика да загуби 51 трилиона долара.
В това време недостигът на инвестиции за целите на устойчивото развитие до 2030 се е удвоил, достигайки 34 трилиона долара.
Александрова подчерта още, че
дребният земеделски стопанин е днес гръбнакът на хранителните системи – 80% от фермерите в света са дребни, по данни произвеждат сумарно до 34% от хранителните запаси в света, в някои региони този процент достига 80%
Но в същото време дребният собственик няма нужните ресурси и услуги, той изобщо не е още засечен достойно в радара на различните политики, които касаят агрохранителните системи. Тези проблеми и финансови последици със сигурност водят до утежняване на хранителната несигурност.
Според проф. Александрова през 2020 г. всеки трети човек е имал достъп до адекватна и питателна храна, а устойчивите диети не могат да бъдат достигнати от 40 процента от населението на земята. Бедността и гладът в световен мащаб се увеличават за осма поредна година, като последните данни сочат, че 828 млн. души лягат гладни. Само докато върви този панел от недохранване ще умрат над 350 деца.
Как климатичните промени поставят агрохранителните системи пред изпитание? Това пък личи от факта, че в някои региони вече са засегнати основните култури и се очаква добивът да падне с до 25 процента.
Според проф. Александрова световната агрохранителна система има своята стойност – годишно тя се изчислява на 14 трилиона долара, което 20 процента от световния БВП. Поради неправилни политики и практики обаче 12 трилиона долара се губят.
В резултата само 3 процента от общото обществено финансиране за климата е насочено към агрохранителните системи.
Очевидно се налага промяна в цялата матрица. Има различни програмни сценарии като преориентиране на стратегии и политики, инвестиции, научни програми и иновации от чисто покриване на търговски интереси към устойчиво развитие.
4 лоста на промяната
За целта могат да се използват четирите лоста на промяната – те са правилно управление, иновационни подходи, разпределение на доходите, информирано съучастие на потребителите.
Това ще се получи чрез технологични иновации, устойчив земеделски подход, стратегически, институционални, социални и финансови иновации. Някои от тях, които могат да решат множество предизвикателства в агрохранителната система ще са т.нар. лаборатории за политики и иновации, съсредоточени върху природни екосистеми, сателитни изображения, фокус върху късите агрохранителни вериги.
Очакваме в бъдеще раздвижване на пластовете, една различна перспектива, мислене извън стигмите, информира професорката от ФАО. Според нея глобалните проблеми ще изискват местни иновации – на точното място, в точното време и с точния ефект.
А иначе на проведения форум не се случи нищо ново. Ако някой беше чел Стратегическия план за земеделие щеше да знае, че и там има целеполагане и срокове. Например, 25% биоплощи до 2030 г.
Диана Ванчева
