Колко производители имаме и на какви култури и животни
Биологичното производство доказа, че може да тръгне напред, ако държавата му даде дори едно крехко рамо.
Биосекторът на България днес доказва, че когато има създадени предпоставки за развитието му, и са налице традиции и местни сортове, с които разполагаме, може да тръгне напред. Според него обаче като основно предизвикателство ще остане засега пазарът и как тази продукция да стига по-бързо до него.
Това е политика и ще бъде политика на МЗХ, обеща зам.министър Таня Георгиева на провелата се в Пловдив международна конференция за биологичното производство, проблемите и предизвикателствата пред него.
Тя обясни, че в Стратегическия план и в ПРСР на България вече има вложени възможности все повече земеделски производители да преминават към това производство и да реализират инвестиции. А за програмния период 2023-2027 г. според нея са налични и наборите от инструменти, които са необходими за това производство.
Важно е подкрепата да продължава да я има, и ще я има във вид на многопосочна помощ, каза Георгиева – тя ще е във вид на компенсаторните плащания, съветнически пакети, нови и широки възможности за тестване на нови практики и продукти, обучение, което е много важно за новите производители.
Добра новина за 2023 г. е, че
трендът в развитието на био производството има вече положителни тенденции
което в голяма степен се дължи и на Българска асоциация Биопродукти, която от години упорито настоява за плътна съвместна работа с МЗХ, която днес показва, че е била много плодотворна и дава резултати.
Асоциацията е тази, която непрекъснато дава предложения и идеи, признаха и от Дирекция „Биологично производство“ в МЗХ. Зам.-министър Таня Георгиева освен това съобщи и новината, че сега е предстоящо да бъде актуализирана и Наредба 5, за която също се очакват предложения и становища от всички в биосектора и основно от БАБ.
Тя допълни, че МЗХ ще подкрепя занапред изцяло политиките за селските райони, качествената храна, допълнителния доход и принадената стойност, които засягат силно био производителите, макар, че по отношение на тях според нея има и много кръстосани теми, които опират и до други администрации.
Средствата за биологичните производители ги има в размер на малко над 410 млн. евро
Каза Георгиева, която изказа увереност, че както досега те ще бъдат усвоени по-най-интелигентния начин. Тя се надява скоро в училищата и детските градини освен биологичен плод и мляко, да има и биологичен мед, както и обществени поръчки за тях.
Според Стоилко Апостолов от Биоселена успехите на българското био се дължат на това, че от 2-3 години БАБ успява да събира на едно място всички заинтересовани страни в лицето на производителите, двете национални био асоциации, дирекция „Биологично производство“ в МЗХ, Асоциацията на търговците на био храни и други и всички работят само заедно, без да се цепят.
А според Албена Симеонова, шеф на БАБ, био производството вече ще върви нагоре и напред и изправя глава, благодарение и на дирекцията в МЗХ, която работи заедно с тях и проявява голямо разбиране и търпение към понякога по-агресивното им био поведение. Дирекцията, колкото и да й е трудно е съгласна нещата да се решават казус по казус, а не ги претупва, затова тръгнахме напред, каза тя. И даде за пример държави като Швейцария, а и Франция, където именно био производството вече много силно съживява селата, което и у нас би могло да стане, но с помощта на управляващите.
Производителите на био са се увеличили чувствително…
Според Павел Чанов от Дирекция „Биологично производство“ в МЗХ е хубаво да се знае какво произвеждат днес българските производители на био храни, защото много често се сипели обвинения, че те не произвеждали нищо.
Статистиката показва, че днес биологичните оператори, т.е. производителите в системата на био контрол са
5 026, което е с 3% ръст спрямо предходната година.
От тях 4 400 са земеделски стопани, от които 400 са животновъди, и 383 се занимават с преработка.
Отбелязан е ръст на площите им и през 2023 г. имаме над 147 000 ха сертифицирана земеделска земя, която е 3% от общата използваема площ – това е ръст с цели 73% спрямо предходната година.
Културите, отбелязали най-висок ръст са житните, следвани от зърнено-бобови и фуражните. Специално фуражните култури са се увеличили с 40% само през 2023 г.
Постоянните ливади и пасища са нараснали над 2,5 пъти.
В България през 2023 г. са регистрирани 4 325 ха с биологична пшеница, 5 000 ха със слънчоглед, 1 300 ха с царевица.
Получени са 12 500 т био пшеница, 7 300 т био слънчоглед и 4 730 т био царевица.
Площите с ябълки са увеличени с 15%, но като цяло намаляват, защото немалко стопани се отказват.
При зеленчуците също години наред е наблюдаван спад, но през 2023 г. био площите с пресни зеленчуци са пораснали с 50%, което е начало на положителен тренд. С 20% са се увеличили доматите, с 10% пиперът по площ, а иначе добивът от пипер е скочил цели 2,5 пъти.
Говедата и биволите са нараснали със 122% спрямо 2022 г. 30 500 са днес млечните говеда, а биологичното мляко е над 11 500 тона.
Приятна изненада е, че вече имаме и 40 000 биологични овце.
Количеството произведен пчелен мед се движи с различни темпове, през 2023 г. е със 7% по-малко от предната година.
Има и друга новина за био производителите
Съобщи я Стоилко Апостолов от Биоселена, чийто две-тригодишен труд в това отношение днес вече ще се увенчае с успех. Става дума за това, че се готви проект на наредба, която предвижда
задължителен процент биохрани вече да участват във всички обществени поръчки – като за начало 2% или 3%
Автор на наредбата е Христо Стоев от МОСВ, който съобщи, че наредбата за екологичните изисквания при обществените поръчки ще стъпва на групи култури и се базира на основните единни стандарти на ЕС. Културите са предложени от МЗХ.
Наредбата ще засяга всички хранителни доставки и кетъринг услугите, в това число. С нея ще трябва да се съобразяват общините, училищата, болниците, детските градини, които на първо време ще бъдат задължени да включат в обществените поръчки невисок процент биохрани, например 2% или 3%.
Подходът ни е предпазлив, започваме с малък процент по отношение на доставките, обясни Стоев, за да се види как ще тръгне.
И според Агенцията за обществени поръчки целите изглеждат ниски, но все пак ще засегнат над 5 000 възложители в страната, сред които именно болници, училища, общини, детски градини, които купуват със заявки и трябва като начало да свикнат с процедурата.
Ще ползват и специално помагало за зелени обществени поръчки. Ще има контролни органи, които да следят за спазването на тези еко изисквания при доставките.
България е в преговори за присъединяване към ОИСР, а организацията изисква от нас да въведем тези задължително екологосъобразни изисквания при обществените поръчки, обясни Христо Стоев.
Училищните схеми са европейски схеми и ще работят…
Весела Цветкова от Дирекцията за пазарни мерки в МЗХ каза по повод на тези схеми, че те вече са възприети у нас, създадени са традиции и ще продължат да съществуват, като се съобразяват с европейския бюджет. България обаче е разширила малко възрастовата граница на децата, които ги ползват и която в Европа е от 6 до 10 години. Затова страната ни отделя и известен процент национални средства, за да ги плати.
Децата занапред ще получават 13 вида плодове и зеленчуци и 4 вида продукти от мляко и млечни, които ще струват около 40 млн. лв. за 2023-2024 г.
Схемите работят добре и в тях вече са включени доста дребноплодни плодове, а не както досега да преобладават ябълки. За пример в това отношение беше дадена изтъкната наша био производителка от Кресна, по-точно от ферма „Моравско село“.
Росица Телкeджийска от „Моравско село“ храни вече
1 600 деца в Пловдивско и Сандански
Тя отглежда десетки видове плодове и зеленчуци в стопанството си по биологичен начин. Започнала със скромните 25 дка тя днес вече се грижи за почти всички видове плод и зеленчук, които познаваме и то на цели 700 дка.
Разказва, че е сериозен доставчик на доставчиците и продуктите от дворовете й достигат до 1 600 деца. Сега основно осигурява за тях биологични краставици и моркови.
Според нея, когато се говори за училищните схеми не трябва само да наблягаме на създаването на добри навици у децата, а да работим с нагласата и желанието при малките това да стане начин на хранене.
От своите площи Росица казва, че на година произвежда над 1 млн. тона биологична продукция. Смята, че ако и други като нея го правят и я предоставят на училища и детски градини, то децата ни ще се научат да се хранят с чиста храна от малки. За морковите например тя споделя, че дори ги доставя на цени, по-ниски от тези на които ги изкупуват търговските вериги.
„Моравско село“ между другото вече може да бъде посочена като ферма за пример в България, от която има какво да научат и много други биологични производители в страната. А могат да го направят, защото Росица е идеалист и създател на чиста храна и не крие опита си.
Диана Ванчева
