ЕС най-накрая затвори главата за спорния Закон за възстановяване на природата след месеци на политическа безизходица. Това законодателство се превърна в гръмоотвод за земеделските организации, които се противопоставят на новите секторни регулации.�
Но шумотевицата на някои фермери, често подклаждана от определени партии, не съответства на въздействието на закона, приет от министрите на околната среда. �
Испанската фермерска организация ASAJA нарече одобрението на закона „явно предателство“ към испанските фермери и животновъди от страна на правителството, което винаги е подкрепяло законодателството. �
Италианският Coldiretti�призна премахването на „най-идеологическите“ аспекти, като предполагаемото „изоставяне“ на 10% от земеделската земя в ЕС, но твърди, че законът все още въплъщава „грешен подход“.�
Но имало ли е някога разпоредба, задължаваща изоставянето на 10% от жизнеспособната земеделска земя? И какво е реалното въздействие на окончателния текст върху европейските земеделски стопани?�
Законодателното предложение на Европейската комисия от юни 2022 г. включваше няколко разпоредби, които биха могли да засегнат селскостопанския сектор на ЕС.�
То предложи да се отделят 10% от земеделската земя за характеристики, полезни за биологичното разнообразие, като отглеждане на жив плет, полезащитни пояси, изкопаване на канавки, изграждане на каменни стени и малки езера – а не да се изоставя земята.�
Цифрата от 10% обаче никога не е била задължителна за земеделските стопани или държавите членки. Тя беше насока.�
Всички препратки към тази цифра са премахнати от окончателния Закон за възстановяване на природата.�
Освен това изискването на Общата селскостопанска политика (ОСП), принуждаващо земеделските стопани да отделят 4% от земята си за непродуктивни характеристики (GAEC 8), със стимули да правят повече чрез „екосхеми“, би могло да допринесе за подобряване на селскостопанските екосистеми.��
Но GAEC 8 е отслабена, което я прави доброволна в отговор на неотдавнашните протести на фермерите.�
Комисията предложи задължителни цели за възстановяване на пресушените торфища — ключови поглътители на въглерод — при използване в селското стопанство.��
Въпреки това окончателният текст прави възстановяването на влажните зони доброволно за земеделските стопани и частните собственици на земя, като насърчава държавите членки да направят тези практики „финансово привлекателни“.�
Законодателството, одобрено от министрите, запазва общото задължение за подобряване на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми, измерено чрез два показателя, избрани от три: индекс на пеперудите в пасищата, запас от органичен въглерод в обработваемите почви или дял на земеделските земи с „голямо разнообразие“ на ландшафта.�
От решаващо значение е, че отговорността за постигането на тези цели пада върху държавите членки, а не върху отделните земеделски стопани.��
Нещо повече, извънредна разпоредба позволява спирането на регламента в случай на „непредвидими, изключителни и непровокирани събития“, застрашаващи селскостопанското производство.�
Политизирането и поляризирането на дебата относно Закона за възстановяване на природата не внесе яснота относно действителното му въздействие. �
От една страна, множеството изключения в текста пораждат съмнения относно способността му да постигне целите, за които е създаден. От друга страна, земеделските организации, включително влиятелните COPA и COGECA, подчертаха възможен недостатък на закона: липсата на „ясно и последователно“ финансиране, което ще представлява голямо предизвикателство за еднаквото и широко приемане на практики за възстановяване на екосистемите в целия ЕС.�
