Песимистично за България и водите й, и за разбитите канали – така би могло да започне този материал или такова заглавие да има. Защото…
България хем е богата на водни ресурси, хем климатичните промени ни показват как малко по малко, година след година обстановката е такава, че може да оголи до кокал риска от воден дефицит, особено в уязвимите ни райони.
Мит ли е, че България е богата на водни ресурси, това попитаха преди време риторично двама наши учени от Климатека. И дадоха някои отговори.
Единият отговор е вече категоричен:
В резултат на климатичните промени се очаква водните ресурси в България още да намалеят
което определено е в състояние още да обостри риска от воден дефицит в уязвимите райони. А в години с особено неблагоприятни условия – да разшири проблема и на други регионални места. Това казва проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.
По негови общи оценки една трета от населението на света вече изпитва недостиг на вода, а водният ресурс остава дефицитен и проблемът ще се задълбочава поради нарастващото население.
Проф. Гачев подчертава, че в същото време
България е богата на водни ресурси, но това е в известна степен и заблуждаващо
Според данни за периода 1990-2018 г. пресноводният ресурс на страната ни е около 100 млрд. куб. м годишно. Но и това било малко измамно, защото три четвърти са транзитните води на река Дунав. А иначе вътрешният отток на територията на страната ни е около 25 процента от цялото количество, като се наблюдава неравномерност на оттока, който варира от 10 до 30 млрд. куб. м годишно в зависимост от валежите.
Проф. Гачев обясни още за непосветените в тънката терминология, че
България е в положение на валежна сянка
което определя сравнително малкото валежи у нас спрямо други страни от Европа, и дори Балканите. Едни от най-сухите райони в страната определено са в североизточната ѝ част.
Според него тревожно е и това, че
България може да се приеме за износител на водни ресурси
Това е така, защото повечето ни вътрешни реки са малки, а пък единствените ни по-големи реки, които са в южната част на страната, напускат нашата територия и отиват в Гърция и Турция, което вече забелязват и всички фермери и недоволстват.
Според колегата му д-р Валентин Симеонов, който работи във Федералния технологичен институт в Лозана, промяната в циркулацията на океана и по-специално
забавянето или спирането на Гълфстрийм ще доведе до сериозно намаляване на валежите в България
Според него речният отток в България е намалял поне с 34 процента в последните 30 години.
Както обясни д-р Симеонов по време на Деня на водата, един от факторите, определящи наличието на вода са резервоарите, в този смисъл трябва да се има предвид значението на горите – ако нямаме гори, няма вода. Те увеличават количеството на водни пари, привличат дъжда, преразпределят дъждовния поток, улавят водата от мъгли и облаци, посочи той.
Това, което трябва да направим в България, е да опазим горите, набляга той, като правим разлика между различните видове гори – естествените гори са ценни, изкуствените не са устойчиви и водят до засушаване, обяснява д-р Симеонов.
Водопотребление и решения за неговото подобряване
Основното количество води в миналото у нас са били използвани в промишлеността и поливното земеделие. След кризата в тези два сектора, ползването на водния ресурс е намаляло от над 14 млрд. куб.м. до 5-6 млрд. куб. м.
Към днешната дата най-голяма част от водопотреблението у нас отива за промишлеността, доста по-малки дялове заминават за селско стопанство и за питейно-битови нужди.
Занапред е логично и да се очаква недостиг на питейна вода, както и да намалява производителността в селскостопанското производство, благодарение на недостига.
А в същото време, освен недостига има и загуби, и макар че те трудно се определят до точност, пак статистиката показва, че 55-60 процента от водата у нас се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки достига и до 70 процента – я за бита, я по вътрешноканалната поливна мрежа. За сравнение – в Германия тези загуби са оценени на 3 до 5 процента, както и в други европейски държави.
Едно от решенията на проблема може да бъде подмяната на остаряла и амортизирана инфраструктура, което засяга също както бита, така и поливните пътища. На следващо място пак са неща, с които не можем да се похвалим като добър мениджмънт на харчовете, разумен контрол на подаваното налягане.
Както стана известно от двамата учени една трета от водоползването в Европа се пада на селското стопанство, но този показател у нас не е такъв. Затова се препоръчва и въвеждане на по-сухоустойчиви култури, и насочване на земеделските субсидии към производства с по-малък разход на вода, и образование на земеделските производители за икономични практики на водопотребление, и изграждане на мрежи с повишена ефективност на водопренос и разпределение. За сравнение – в Гърция например подобни мрежи вече действат и са довели до 95 процента по-висока ефективност при използването на вода и ползване на дъждовни води.
По повод на селскостопанското безводие, на което е подложена България, тези дни Българският фермерски съюз излезе с идея, за която сме писали – да се направят опити с извалявания на облаци с цел напояване в земеделието. Съюзът смята, че България трябва да започне опити с извалявания от потенциални облаци, което е в интерес на земеделието и напояването. Разбрал е за подобни експерименти, свързани с измененията на климата в Румъния, където дори работят български учени и метеоролози. В напреднала фаза, обясняват от браншовата организация, били и подобни опити в САЩ, Канада, Китай и Русия, докато Европа изостава. С вкарване на реагенти в облаците, т.е. абсорбиране на влагата в атмосферата и свалянето й на земята, според БФС, ще могат да се решат проблемите с напояването в някои вече много уязвими райони на страната, където има неимоверна суша почти всяко лято.
Дали това е възможно, и кога, да стане е отделен въпрос. Но отделно Български фермерски съюз съвсем резонно настоява да бъде проверено състоянието на малките язовири в страната и да се направи
инвентаризация и оценка и на прилежащата напоителна инфраструктура
и на язовирите, за които е възможно, спешно да бъдат вкарани в системата за напояване в земеделието.
Както е известно „Напоителни системи“ в същото време е дружеството, което е отговорно за процесите, но което също се пържи като в собствен сос. То непрекъснато е в очакване да му пуснат одобрение за допълнителни водни количества за напояване на земеделските площи, и фермерите непрекъснато го атакуват. Но то не може кой знае какво да направи и просто се върти в един омагьосан кръг от селскостопанско безводие. Дружеството, както виждаме е все по-силно зависимо от МОСВ и само, когато се появи супер критична ситуация за някои култури в някои райони, вземе, че се направи среща с него, МЗХ и МОСВ.
При днешните климатични условия, заради проблема с водата
напрежението в агросектора започва да става още по-голямо
Но както виждаме търсенето на решение продължава да бъде на парче. Съгласно разпоредбите на Закона на водите и наредбата за ползване на повърхностни води, всеки месец до 26-то число от дружеството се подават заявки до МОСВ за ползване на вода от значимите комплексни язовири. Такава заявка, в срок, беше подадена за месец юни, но за юли – още не знаем. Но тези заявки не решават проблемите, както виждаме, защото вода не достига.
Следващ, но може би още по-голям проблем е
Спрялата отдавна рехабилитация на напоителните канали
„Напоителни системи“, поддържа своите канали, а за останалите, които са общински, казва на фермерите да се обърнат към собствениците им…и така.
За периода до 2025 г. все пак стартира една частична рехабилитация, след като „Напоителни системи“ най-сетне стана бенефициент по евро проект по ПРСР 2014-2020. Но наистина частична, защото засяга като капка в морето, отделни райони, като във всичките тях общо се очаква поливните ни площи да се увеличат с 200 000 дка. срещу проекти за общо 112 млн. лв. В инвестицията влизат 24 договора. Стойността на одобрените проекти по подмярка 4.3 е с финансовата помощ от 100%, като 75% са от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а 25% – от националния бюджет.
Проектите ще се изпълняват на територия, обхваната от 14 от клоновете на „Напоителни системи“ ЕАД – Долен Дунав, Тополница, Шумен, Видин, Горна Тунджа, Мизия, София, Среден Дунав, Средна Тунджа, Бургас, Марица, Струма-Места, Хасково и Черно море.
Проектите трябва да бъдат завършени през втората половина на 2025 г. Изпълнението на дейностите е фокусирано основно върху възстановяването на съществуващата линейна инфраструктура и съоръженията към нея.
Но пак ще е абсолютно недостатъчно. И най-силно го усещат фермери като тези в Пловдивско, Старозагорско и други подобни, където въобще не поливат слънчогледа си, а за втора поливка на царевицата не могат и да мечтаят.
През 2023 проверяваха колко земеделци имат нужда от напояване – нищо не произлезе
С обяснение, че МЗХ прави всичко възможно за възстановяване на поливното земеделие в България, екипът на ведомството през 2023 г. заяви, че ще направи каквото трябва напояването да се случи.
Нищо не произлезе от съвместната среща с „Напоителни системи“ и областните дирекции „Земеделие“, която се проведе в БАН.
Бяха дадени примери, че България се добиват 400 кг царевица от декар, а в Гърция 2 тона, което показва разликата между поливно и неполивно земеделие. Министър беше Кирил Вътев тогава обеща да се събере информация колко земеделски производители имат нужда от напояване и отговорът да се търси през инфраструктурата, която използва „Напоителни системи“. Обещанието си остана обещание.
По инициатива на борда на директорите на „Напоителни системи“ се подготвяше и меморандум за сътрудничество между дружеството и катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ на Университета по архитектура, строителство и геодезия“, за да се работи съвместно с науката. И това си остана там…в книжата от срещата.
Предстоеше и изготвянето на стратегия за поливно земеделие – пак същото.
Какви бяха резултатите от поливен сезон 2023
Според актуалните резултати за поливен сезон 2023, към 10 септември бяха доставени 289 649 000 куб. метра вода, с които са напоени обработваеми площи в размер на 293 612 дка.
За сравнение, доставените водни маси до тогава са надхвърлили с 18 812 дка площта за целия поливен сезон на 2022.
След като бъдат завършени проектите на „напоителни системи“ в края на 2025 г. се очаква малкото поливни площи да пораснат с най-много 200 000 дка. Така че на фона на 34 млн.обработваеми декари, пак ще е капчица в морето.
Диана Ванчева
