Тези дни в изпепеляващата почва и страдащите за влага земеделски култури, може да видите, че на някои места земеделските стопани са извикали местния поп да им направи молитва за дъжд.
Дали ще свърши работа и ще омилостиви ли Бога, не знаем и ще видим, но молбите със сигурност не трябва да са само натам, защото Господ помага тогава, когато започнеш да се мъчиш и ти да свършиш нещо.
В този месец, и тези седмици и дни, българските фермери се озоваха чисто самотни и сами в една безпрецедентно суха ситуация, която за съжаление е не само тазгодишна. Предвид прогнозите на метеоролозите тази картина догодина може да се повтори с още по-жестока сила и да не видят реколта. Но кой ги мисли тях сега?
И да видим в това време кой и какво прави за тях, освен Господа
За подмярката за напояване 4.1 май засега няма какво повече да говорим. Защото всички видяхме как за втори път се срина пред очите ни нейното обсъждане, под мъдрото ръководство на МЗХ.
Но пък нали това ръководство всичко обсъждаше съвместно с браншовите организации, и най-често с НАЗ, защо не предвидиха какво трябва да е изписано в текстовете на подмярката и как да заобиколят едно непозволено нетно увеличение на поливните площи или да му отговорят с документ, че да може поне приемът на 4.1 да се осъществи. И да свърши работа поне за толкова фермери, колкото влязат в бюджета от близо 100-те млн. лева. Но засега тази одисея свърши за известно време, или поне до третия старт за обсъждане на 4.1, които очакваме.
Последствията се видяха…но са елементарни. Засега просто се поиска една оставка от една асоциация, други 20 организации се изправиха в защита на обратната позиция и зацари пълно мълчание от страна на МЗХ. Само ние питахме два-три пъти какво става с 4.1, усещайки знаците за провал на процедурата, но кои сме ние, за да ни отговарят.
А сега вече МЗХ е в ситуацията на „парен каша духа“ и трябва да реши как ще излезе от нея.
Другаде е по-важният проблем – в това, че
МЗХ въобще не е в състояние да осигури трайно напояване на земеделските стопани
Тук не говорим само за количествата вода, за които то моли редовно МОСВ, но и за пътя на водата. Него никакъв го няма.
Тази година например пловдивските фермери, а и такива от доста други райони, поискаха от „Напоителни системи“ вода до слънчогледа и царевицата, която изгаря пред очите ни. Но от там им отговарят, че няма свестни и работещи канали от вътрешно-каналната мрежа, по които да се пусне водата.
Дружеството освен това казва, че поддържа своите вътрешни канали и по тях пуска вода, но другата канална мрежа, която не е годна, не е негова собственост и стопаните трябва да се обърнат към собствениците, които в по-голямата си част са общините.
Всъщност раздробените на чакъл канали наистина не стават за нищо, но и фермерите нямат такива огромни средства, за да ги възстановят. Но може да се попита
защо общините не обръщат никакво внимание на каналите за напояване, след като за пръв път им отпуснаха по немалко пари
Пари за които както партиите, така и Бойко Борисов и Делян Пеевски дори спориха и се надпреварваха кой по-голям дял има за отпускането им в някои райони.
Всъщност не сме чули нито една от общините да изяви готовност да оправи вътрешно-каналната мрежа, за да помогне териториално на своите фермери.
Разбира се, сега имат средства и ще могат да направят тротоари, светофари, фонтани и да вдигат фанфари, но не личи да са обявили, че ще генерират готовност за напояването, което им е много важно, защото продукцията ще ги храни.
На следващо място вече е безпрецедентно ясно, че
без стратегия за напояване, и то изготвена тази година, за да влезе в Бюджет 2025, нито декар няма да може да се полее повече от днес
И не се знае в 2025 година как фермерите ни ще могат да издържат на зачестилите климатични прояви на общите климатични изменения. Как ще отгледат пролетната си продукция от рода на слънчоглед и царевица, които днес виждаме, че буквално изгарят пред очите ни.
Засега всеки вдига рамене…
Вместо МЗХ и МОСВ отдавна да са седнали на една маса
макар че трудно работят помежду си, и да изпланират поне какво ще се прави догодина, те са се затворили всеки в своята черупка и земеделците май не ги интересуват.
Но, ако не го направят, картината ще е същата като тази година – тежка суша, изгоряла реколта, ама вече може и глад да има.
Засега обаче няма знаци да се напише обща стратегия, план програма, доктрина или каквото и да е там.
Затова фермерите ще жадуват.
Но ние бихме казали, че всъщност
това е единственият проблем заради който си струва те всички заедно да протестират
…а не само за парите си от украинската помощ, де минимиса, наранено его и т.н. Защото тези пари не докарват тази вода, която им е необходима.
Между другото трябва да кажем, че поставено в сегашната ситуация дружество „Напоителни системи“ няма за какво да бъде обвинявано…Върши си работата, вклещено между МЗХ, което му е принципал, и МОСВ, което му отпуска водни количества. Друго не може да направи…
Но като кажем, че е виновна държавата, нали разбирате, че тя е много анонимно понятие и в нея, ако не се носи отговорност, на никой не му пука за фермерите…
Така че не молитва за дъжд…молитва за напояване ни трябва. И да хване дикиш.
Диана Ванчева
Снимка: отец Пeтър Русинов
