Устойчивото животновъдство е от съществено значение за поддържане на здравето на екосистемите и опазване на определени ландшафти, особено чрез паша. В определени ландшафти пашата е призната като ефективен начин за намаляване на рисковете от горски пожари, тъй като помага да се контролира биомасата, която може да подхранва пожари (намаляване на натоварването с леснозапалима маса). Изследванията показват, че когато животните пасат, те ядат треви и храсти, които иначе биха послужили като гориво за пожари. Пашата създава прекъсвания в растителността и райони с по-къса и по-малко гъста растителност, което може да забави разпространението на пожарите.
Освен това, пашата може да доведе до промени в растителната общност, благоприятствайки тези видове, които са по-малко склонни да се запалят. Например, пролетната паша може да намали инвазивните едногодишни треви и да насърчи развитието на местните видове. Тази промяна във видовете растителност и общото намаляване на лесногорящата биомаса може да намали интензивността и скоростта на горските пожари, което прави пасищата по-малко склонни да се запалват и пожарите по-лесни за управление, ако се появят.
Необходимо е обаче пашата да се приспособи към товароносимостта на екосистемата. Прекомерната паша може да доведе до деградация и загуба на биологично разнообразие, подкопавайки екологичното равновесие и здравето на ландшафта. Поради това устойчивите практики за паша следва да бъдат внимателно управлявани, за да се предотврати прекомерната паша и да се гарантира, че ползите за предотвратяването на горски пожари и здравето на екосистемите се запазват.
Включването на пашата в управлението на горските пожари, включително в горите, заедно с други природни и традиционни стратегии като контролирано опожаряване, предлага естествен и устойчив подход за предотвратяване на горски пожари. Освен това устойчивата паша подпомага управлението на тревните местообитания, които са домакин на биологично разнообразие, което е от решаващо значение за възстановяването на екосистемите след пожари.
Ефективно управление на лесногорящата биомаса
Управлението на лесногорящата биомаса е от съществено значение за предотвратяването на горски пожари. Горивното натоварване се отнася до количеството горими материали (биомаса), като суха трева, листа и клони, в дадена област. Ефективното управление на лесногорящата биомаса изисква всеобхватни умения и познания за разпределението на натоварването с нея, за да се улеснят контролираните изгаряния и да се разработят ефективни планове за управление на горските пожари. Тези практики трябва да бъдат интегрирани в дългосрочни стратегии, подкрепени от програми за развитие на селските райони, за да се запази тяхната ефективност и да се предотврати увеличаването на риска от пожари.
Пашата като устойчиво решение
В няколко района в Испания и Португалия фермерите пасат добитъка си в стратегически определени зони за прекъсване на пожарите. Тази паша намалява количеството растителност, което потенциално би могло да се запали, като по този начин намалява вероятността от горски пожари по време на екстремни метеорологични условия. Целта на този подход е да се „поддържат“ райони, които вече са изчистени от дървесна покривка, така че да действат като естествени буфери за пожарите.
Този метод не само помага за ефективното управление на натрупването на леснозапалима биомаса, но също така насърчава устойчивото използване на земята и подкрепя икономиките в селските райони. Общата селскостопанска политика (ОСП) подпомага пашата на преживни животни (като говеда, овце и кози) за управление на биомасата на пасищата с оглед намаляване на опасността от пожари в повечето средиземноморски държави от Съюза, където динамиката на изменението на климата увеличава рисковете от такива събития. Интегрирането на практиките за паша в стратегиите за управление на горските пожари се разглежда като естествен и устойчив метод за предотвратяване на пожари, като обширните системи за паша подкрепят целите на политиката на ЕС за адаптиране към изменението на климата и биологичното разнообразие.
Пример за това е проектът за органична ферма Tenuta Paganico в южната част на Тоскана, Италия, който има за цел да подобри методите за паша на добитъка, като същевременно се справи с този проблем.
Подкрепен от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), проектът допринесе за възстановяване и поддържане на занемарени ивици за пожари, разчистване на мъртва дървесина и изтъняване на високорискови дървета. Резултатите включват разчистване на 2,29 хектара гори, възстановяване на 5,82 хектара противопожарни ивици и създаване на допълнителни площи за хранене на добитъка. Този двоен подход подкрепя здравето на екосистемите и намалява рисковете от бъдещи пожари.
Проект GrazeLIFE
Друг добър пример е проектът GrazeLIFE, подкрепен от Европейската комисия, който показа, че пашата може да създаде естествени буфери за пожари и петна от по-къса, по-малко гъста растителност, като по този начин прекъсне безпрепятственото движение на огъня, от което пожарите се нуждаят, за да се разпространят бързо. Освен това пашата влияе върху състава на растителните видове, като благоприятства тези, които са по-малко склонни към запалване или с по-ниска запалимост, което спомага за намаляване на интензивността и скоростта на горските пожари.
Проект LIFE Монсерат
Проектът LIFE Montserrat, разположен в планинския район Монсерат в Каталуния, Испания, имаше за цел да подобри устойчивостта на горите и биологичното разнообразие чрез мерки, основани на екосистемите, по-специално с акцент върху управлението на пашата. Покривайки 42 487 хектара, с 64% гори и значително включване в мрежата „Натура 2000„, регионът е изправен пред повишени рискове от горски пожари поради натрупване на леснозапалима биомаса и изменение на климата. Проектът е изпълнил цялостен холистичен план, интегриращ паша и възстановяване на горите в значителна площ. Постиженията включват намаляване на гъстотата на горите, възстановяване на откритите местообитания и създаване на животновъдни единици. Пашата ефективно ограничи разпространението на горските пожари, засили биологичното разнообразие и подкрепи местните икономики. Проектът също така успешно тества контролираното изгаряне, насърчавайки устойчивото управление на земята и социално-икономическия растеж в региона.
Партньорска проверка на гръцките горски пожари
Наскоро публикуваната партньорска проверка на гръцките горски пожари за 2024 г. подчертава потенциала на пашата като критичен инструмент за предотвратяване на горски пожари, особено чрез ролята й в управлението на растежа на биомасата в горските райони. Чрез интегрирането на пашата в практиките за управление на горите се предлага Гърция да подобри както екологичното равновесие, така и намаляването на риска от горски пожари. Прегледът се застъпва за повторното въвеждане на пашата не само като стратегия за управление на пожарите, но и като средство за подпомагане на биоикономиката в селските райони. Този подход може да осигури икономически ползи за местните общности, като същевременно поддържа устойчиви горски екосистеми.
Как държавите-членки и регионите могат да се възползват
Държавите членки и регионите могат да включат пашата като част от своите стратегии за предотвратяване на горски пожари, като я интегрират в своите програми за управление на горите и развитие на селските райони. Държавите членки могат да разработят набор от различни интервенции в подкрепа на такива практики и да заделят част от бюджета на ОСП за конкретни пасищни системи. Подкрепа за животновъдните стопанства за преживни животни може да бъде предоставена чрез мерки, свързани с подпомагане на доходите, екосхеми, агроекологични интервенции и политики за развитие на селските райони.
Тези политики могат да включват инструменти за управление на риска, трансфер на знания, консултантски услуги и инициативи за сътрудничество, които спомагат за намаляване на риска от пожари в бъдеще. Освен това плащанията по „Натура 2000“ по линия на ОСП могат да компенсират собствениците и ползвателите на земя за направените разходи и пропуснатите приходи поради мерки за опазване, като свържат необходимите действия за опазване със съфинансирането от ЕС.
Тези подходи изискват сътрудничество между управителите на земи, земеделските производители, местните власти и политиците, за да се гарантира, че практиките за паша се планират и прилагат ефективно. Чрез приемането и насърчаването на такава паша като устойчива практика за управление на земята, регионите могат да изградят устойчивост срещу горски пожари и да допринесат за по-широки екологични и икономически цели.
