Многократно, от поне година насам в земеделеца.бг поместваме интервюта със специалист по растителна защита и агроном – Димитър Витковски за един особено опасен плевел – амброзия, към който фермерите и обществото трябва да погледнат с ново око, защото вече е и у нас.
Пелинолистната амброзия (Ambrosia artemisiifolia) е едногодишно тревисто растение, високо между 15 и 120 см. Опрашва се от вятъра. Цъфти между юли и септември и образува плодове между август и октомври. Всяка година произвежда хиляди семена, които запазват способността си за покълване до 40 г. Това е само един от многото фактори, които правят този чужд инвазивен вид особено труден за премахване и контрол.
Колко е инвазивен и защо има нужда от неговото премахване и контрол?
Пелинолистната амброзия произхожда от Северна Америка. Семената ѝ вероятно са достигнали у нас случайно, при внос на зърнени култури в края на 20 в. Възможно е да е бил внесен от заразена съседна държава чрез автомобилен или железопътен превоз, както и по р. Дунав.
Вредите от разпространението на този вид са големи
В това число влизат намалени селскостопански добиви, застрашено здраве на човека и натиск върху естественото биоразнообразие.
В Европа тези щети възлизат на 4.5 млрд. евро годишно
Пелинолистната амброзия агресивно конкурира местните видове като масирано завзема територии и бързо изчерпва хранителните вещества от почвата, отнема им светлината и пространството.
Това я прави не само заплаха за естественото биоразнообразие, но и
опасен плевел за селскостопанските култури, способен да намалява добивите до 50%
В България се среща в насажденията от слънчоглед, царевица и пшеница, като освен неблагоприятния ефект върху качеството на почвата, създава и сериозни трудности за механизираното прибиране на реколтата.
Амброзията понижава и продуктивността на пасищата и вреди на човека
защото животните не я пасат.
Не на последно място, видът представлява и пряк риск за здравето на човека. Поленът ѝ е силен алерген и причинява заболявания като сенна хрема, рино-конюнктивит, астма, контактен дерматит и уртикария.
Неслучайно в немалко страни от ЕС, като Нидерландия е забранено да се продават смески с храна за птици, които съдържат семена от
амброзия.
Видът вече е широко разпространен в България
Среща се по Черноморието, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Софийско, Тракийската низина и други до 800 м надморска височина.
Трябва да можем да разпознаваме този вид, което в особено силна степен важи за фермерите, и да подпомагаме превенцията, контрола и борбата с неговото разпространение. Преди всичко е нужен контрол при вноса на семена, селскостопански продукти, почва и пясък, които биха могли да съдържат семена на пелинолистна амброзия.
Ако бъдат открити находища на този вид те
следва да се изкоренят
Такива места трябва да бъдат наблюдавани за новопокълнали индивиди в продължение на 2-3 г. Ефективен при борба с амброзията е биологичният контрол – засаждане на конкурентни видове. От сферата на химичния контрол, хербициди може да се използват при внимателна грижа за околната растителност.
Информацията, която публикуваме е от сайта на МОСВ.
А при МЗХ, единствената информация, която намираме е във вид на становище на Център за оценка на риска по хранителната верига
Информацията касае риска, свързан с изхранване на патици и мюлари с царевица, съдържаща семена от амброзия.
Казва се, че родът Ambrosia съдържа 26 признати таксона, наброява повече от 40 вида и е с произход Северна Америка.
Няколко вида Ambrosia са влезли в Европа, а именно Ambrosia artemisiifolia – пелинолистна амброзия, както и Ambrosia trifida L – триделна гигантска амброзия, и
Ambrosia psilostachya DC – многогодишна амброзия.
Най-разпространеният вид в Европа и Европейския съюз (ЕС) е A. аrtemisiifolia.
Силно засегнатите райони в Европа са долината на р. Рона във Франция, Северна Италия, Унгария, някои страни от Балканския полуостров – България, Хърватия, Сърбия и др., както Украйна и Южна Русия.
Разпространението на A. Artemisiifolia в Европа е от 2020 г.
според данните на Глобалния фонд за биологичното разнообразие в световен мащаб.
Допълва се, че през 1974 г., за пръв път в България са открити семена от A. trifida във фуражна царевица, внос от САЩ, на пристанищен граничен пункт. През 1978 г., са открити първите растения A. trifida и A. arthimisiifolia близо до пристанищата Бургас и Варна, както и близо до предприятие за фураж край Мизия и железопътната гара край Костинброд. По-късно A. arthimisiifolia е установена и в района на градовете Враца и Лом, пренесена чрез внос на царевица за фураж от бивша Югославия.
В България вече се среща в насажденията от слънчоглед, царевица и пшеница
Цветният му прашец е един от най- агресивните алергени в света. Мъжките цветове произвеждат големи количества цветен прашец, като едно растение може да произведе над 100 милиона зърна полен.
Активният сезон на цветния прашец на Ambrosia spp. е от края на август до октомври.
Ambrosia е плевелът на глобализацията ‒ семената са лесно преносими на близки и далечни разстояния
и бързо завладяват пустеещи и необработваеми площи. Растението се разпространява естествено чрез пренос на семената, движението на животни и
повърхностни води, както и в резултат на човешки дейности. Най-често навлиза в териториите чрез транспортиране със селскостопански машини и оборудване или изкопни маси.
А.artemisiifolia присъства като плевел в много култури, но се среща по-често при пролетните култури, особено при слънчогледа.
Много често
семената от Ambrosia замърсяват фуражните суровини като царевица, пшеница, слънчоглед, просо, фъстъци, соя, грах и фасул
и могат да бъдат внесени със зърно от заразени към не заразени райони.
Съществуват доказателства, че наличните в търговската мрежа фуражи за птици често са замърсени със семена на A. Artemisiifolia.
Фуражите за животни, пуснати за продажба в ЕС, се обработват преди употреба и процедурите като смилане, гранулиране и/или термична обработка почти напълно унищожават семената на Ambrosia.
За разлика от това, храните за птици, използвани за диви и декоративни птици (в клетки), които често са замърсени със семена от A. artemisiifolia, обикновено не се преработват и поради това могат да допринесат за разпространението на жизнеспособни семена.
- A. artemisiifolia е идентифицирана от Американския департамент за селско стопанство – здраве на животните и растенията (APHIS) като вреден плевел в щатите
Илинойс, Мичиган и Орегон.
През 2006 г., в Швейцария използването на фуражи за
птици, заразени със семена от Ambrosia е забранено.
Ambrosia spp. са включени в редица списъци за вредители, сред които Списък със стоте най-вредни
инвазивни чужди видове в Европа (DAISIE), Глобална програма за инвазивни видове (GIPS), Глобален списък на плевелите (GCW), както и в Северноевропейска и Балтийска
мрежа за инвазивни чужди видове (NOBANIS).
По искане на ЕК становището обръща особено внимание на ролята на храните за животни, по-специално семената за птици, в подпомагане на разпространението на плевелите.
В ЕС съществуват някои индикации, че A. artemisiifolia може да стане силно инвазивна в дадени екологично значими местообитания и че при определени условия, обикновено в местообитания, нарушени от човешка дейност, A. artemisiifolia може да бъде свързана с обедняването на видовото богатство.
За опазването на общественото здраве е от значение да се ограничи във възможно най- голяма степен по-нататъшното разпространение на Ambrosia spp. в ЕС.
