В почти извънредната вече климатична обстановка през последните лета, все по-често се питаме кое е това, което ще покрие в най-висока степен загубите на земеделските производители. Един от начините са застраховките, но знаем, че българските фермери все имаха едно наум към тях и ги гледаха с недоверие и песимизъм.
Сега има ли промяна в отношението им, започват ли да ползват по-активно застрахователните услуги на дружествата, и какво може би не знаят още.
За това и за новостите в застраховането разговаряме с Христина Денева, главен експерт “Селскостопанско застраховане” в Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД .
Госпожо Денева, как смятате, имат ли българските фермери днес по-голяма застрахователна култура отпреди години, започват ли да застраховат производствата си? Расте ли доверието на фермерската общност към застраховките? Между другото имате ли статистика какъв процент от българските земеделски производители застраховат стопанствата си?
Изхождайки от моя опит мога да кажа, че застрахователната култура на стопаните се повишава. Това повишаване се случва бавно, с малки стъпки, но все пак се случва. През последните две години наблюдаваме множество събития – градушки, бури, наводнения, пожари и именно настъпването на тези събития лека-полека променя нагласата на земеделските производители. Смятам че, към момента се застраховат малко над 20 % от обработваемите площи в страната. Но очаквам, че през следващата година този процент ще бъде по-висок.
Какво трябва да знаят земеделците, когато правят своя избор в селскостопанското застраховане, какви препоръки и съвети може да им дадете?
Преди всичко стопаните трябва да се информират какви застраховки се предлагат на пазара, какви рискове се покриват по полицата, тези рискове обвързани ли са с конкретни периоди на покритие, как се формира застрахователното обезщетение при установена щета и т.н. Стопаните трябва да са наясно, че в полицата са включени точно определени рискове, за които застрахователят носи риска. Не съществува застраховка “срещу всичко”. Случва се поради слаба информираност очакванията на клиента да са неудовлетворени и оттам се поражда и недоверието към застраховките като цяло.
Препоръката, която мога да дам на стопаните е винаги да търсят информация и професионален съвет от застрахователите и застрахователните посредници, и да застраховат производството си.
Има ли някакви съществени разлики в селскостопанското застраховане в България и останалите европейски държави?
Да, има някои разлики и те се изразяват основно в няколко аспекта. В някои европейски държави тази застраховка е задължителна. Също така при нас процентът на застрахованите площи е малък в сравнение със застрахованите такива в други европейски държави.
Трябва да отбележим и участието на държавата. В други европейски страни държавата е доста ангажирана в процеса на застраховане и превенция, както и в процеса на опазване на застрахованите площи. В една съседна Румъния например държавата активно участва в процесите на застраховане чрез дотиране на застрахователната премия, но и в процеси свързани с преодоляване на засушаването и предотвратяване на образуване на градоносни облаци, с прилагането на т.нар. ранно изваляване на облаци.
В сегашната пожарна обстановка е актуален и въпросът какъв процент земеделски стопани правят застраховки срещу природни бедствия. А тези, които са застраховали, какви обезщетения получават и в каква степен се покриват загубите им – за култури и посеви, и за животни и ферми?
Както споменах и преди, все повече стопани застраховат културите и производството си. При застраховка на посеви или насаждения при настъпване на събитие, покрито по полицата, след извършването на оглед и оценка на площите, се установява степента на увреда на растенията, която се изразява в процент. В зависимост от степента на увреда застрахованите могат да получат обезщетение до размера на упоменатата и предварително уговорена в полицата застрахователна сума на декар. Застрахователната сума на декар се явява горната граница на отговорност на застрахователя към застрахования.
Стара болка на градинарите са градушките през месец май, за когато застрахователите не предлагат застрахователно покритие. Има ли решение на този проблем, защото това е един голям риск за земеделците?
Твърдението, че застрахователите не предлагат застрахователно покритие на зеленчукови култури през месец май не отговаря на истината. Честно казано не разбирам защо се разпространяват подобни неверни слухове сред стопаните. В момента, в който зеленчуците са засети или разсадени на полето застраховка може да се сключи. През изминалите, както и през настоящата 2024 г. се сключиха доста застраховки на зеленчукови култури – домати, пипер, патладжан, лук, тиквички и т.н.
Друго невярно твърдение, което чух през изминалата застрахователна кампания, беше че “застрахователите изплащат обезщетения при настъпили градушки само ако уврежданията по реколтата са в размер на 100 %”, което твърдение също е абсурдно и невярно.
Оранжеристите се оплакват, че не застраховате оранжерии срещу градушка. Фермерите търсят да си покрият именно големите рискове каквито са стъклените оранжерии. Какви застраховки им предлагат компаниите с днешна дата и за какво им отказват?
Този въпрос би следвало да бъде отнесен към колегите от Имуществено застраховане. Предмет на селскостопанското застраховане са земеделските култури. Сигурна съм, че всяко едно отправено запитване за подобна застраховка се разглежда детайлно и смятам, че при изпълнени определени условия, може да се предложи застраховка, която да устройва и клиента и застрахователя.
Трябва ли един фермер да застрахова цялото си стопанство и има ли опции застраховките да са частични?
Всеки стопанин има пълното право да застрахова каквато част иска от площите със земеделски култури, които отглежда. От години голяма част от земеделците и земеделските кооперации застраховат своите култури, като ги разделят в две или три застрахователни компании. Така и рискът се разпределя между отделните компании.
При климатичните изменения ще имате ли адаптирани застрахователни пакети занапред? Застрахователите и климата – обсъжда ли се вече темата в застрахователните среди?
Климатичните промени са факт, не можем да ги управляваме, но е нужно да положим усилия, за да се приспособим към тях. В Европа, и през последните години и в нашата страна, освен застраховки срещу обичайните природни бедствия като бури, градушки, наводнения, вече се предлагат и застраховки срещу проявление на риска “Суша”. Също така предлагат се застраховки срещу т.нар. ранно осланяване, настъпило през март и началото на април. Неминуемо е застрахователните продукти да се адаптират към климатичните изменения.
Има ли застрахователен риск „намаляване на добивите“ вследствие на застрахователно събитие?
Обективно погледнато при настъпване на събитие , било то градушка, буря или измръзване и установени увреди, и щети на реколтата, говорим за намаляване/редукция на добива. “Намаляването на добивите” е вследствие на проявлението на риск, например градушка, който е предварително уговорен и покрит в застрахователния договор.
