Със сигурност не живеем в нормално климатично време. Това каза в интервю за БТА сър Джим Скиа, председател на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC). „Всичко, на което ставаме свидетели – екстремните горещини, всички други екстремни прояви на времето, горските пожари, са явления, които учените прогнозираха и Междуправителствената експертна група по климатичните промени е оценила. Те обаче изглежда настъпват по-бързо от очакваното от учените“, каза Скиа.
Той е в София за 61-вата сесия на IPCC, която ще се проведе от 27 юли до 2 август. България за пръв път е домакин на форум на IPCC. Делегати от 195 страни и от международни организации пристигат за форума.
IPCC е органът на ООН за оценка на науката, свързана с изменението на климата. В него учени и представители на правителствата на страните от ООН обсъждат заедно резултати от научни изследвания от цял свят, за да се намерят глобални решения на климатичните промени,предаде БТА.
В навечерието на форума председателят на IPCC сър Джим Скиа каза в интервю специално за БТА, че IPCC иска различни страни да бъдат домакини на срещите на групата. „Всяка година имаме по две пленарни сесии. Домакинството им е сериозна задача. Ние сме доволни, че българското правителство се обърна към нас с предложение срещата да се проведе тук. Условията са отлични и очакваме резултатна среща“, каза Скиа. През декември миналата година сър Джим Скиа и тогавашният български министър на околната среда и водите Юлиян Попов обсъдиха предложението на България да бъде домакин на редовната сесия на IPCC през 2024 г. в рамките на срещата на ООН за климата КОП28 в Дубай.
Климатични учени казват, че 2024 г. може да е най-горещата в историята на измерванията, дори за последните 120 000 години, заради предзвиканите от човешка дейност климатични промени. Топлинни рекорди се отчитат в последните 13 поредни месеца на планената. В отговор на въпрос на БТА дали това е нормално и дали е опасно за хората, Джим Скиа каза, че „със сигурност последните 12 месеца бяха много необичайни. На учените тепърва предстои да разберат напълно какво се случва през последните 12 месеца. Работи се много активно в опит да разгадаем и да можем да обясним това, което наблюдаваме и което се случва“.
Той изтъкна, че учените са наясно с фактите, „въпросът е да разнищим какво означават те. Знаем, че светът се затопля заради емисиите на парникови газове, за което е отговорна човешката дейност, наясно сме с въздействието на феномените Ел Ниньо и Ла Ниня, които настъпват през няколко години. Това означава, че за няколко години сме над средните стойности, а в други – под тях, че настъпва период, когато очакваме температурите да са по-високи от нормалното. Всички тези фактори са налице и учените се опитват да разберат кой от тях е доминиращ“, поясни Джим Скиа.
Той е категоричен, че глобалното затопляне е свързано с човешката дейност. Неговият отговор към скептиците и отричащите това твърдение е: „Това не съвпада със заключенията на IPCC, след като сме направили преглед на всички изследвания и литература. В последния ни доклад се заявява, че недвусмислено човешката дейност е причина за промените в климата, на които сме свидетели в момента. Зад това заключение стоят няколко групи доказателства. На първо място са просто наблюденията и измерванията. Втората група доказателства са от моделиране и прогнозиране за развитието на климата в бъдеще. Това, което наблюдаваме, съвпада с моделите. Третата линия на доказателства са сравнения с праисторически събития, когато на планетата е имало различни условия, различни нива на концентрация на въглероден диоксид. Всички тези доказателства сочат в една посока – хората са причина за климата, какъвто е сега“. Темпът на затопляне е абсолютно безпрецедентен, каза Джим Скиа.
Скиа е част от екипа, изготвил доклада на IPCC от 2018 г. за удържане на глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха. „Тогава казахме, че е възможно затоплянето да бъде овладяно в рамките на 1,5 градуса по Целзий глобално според законите на химията и физиката. Това бе направено въз основа на оценките, че правителствата по света се ангажират да ограничат значително вредните емисии. През петте години след публикуването на доклада емисиите не бяха намалени, те продължиха да са почти на същото ниво. Шансовете за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса по Целзий намаляват в момента. С всяка година на бездействие става все по-трудно. Наистина е вероятно средните температури да надвишат прага на покачване от 1,5 градуса по Целзий за ограничен период от време“, каза председателят на IPCC.
Той подчерта, че е важно да се поясни пред обществото какво имат предвид учените с препоръката за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. „То не се отнася до една година, а до средни температури за период от двадесет години. Това не означава ограничение до утре или до 2030 г., а до края на 21-ви век. Засега изглежда вероятно да постигнем целта от 1,5 градуса в следващите двадесет години, но е важно дали ще успеем след това да допринесем за намаляване на глобалните температури и да стигнем стойности на покачване под 1,5 градуса по Целзий до края на 21-ви век“.
Европа е най-бързо затоплящият се континент от всички на планетата, сочат научните данни. БТА попита Джим Скиа как ще се живее в Европа и на Балканите в следващите пет-десет години. „Животът няма да спре заради затоплянето, но може да стане по-опасен и по-некомфортен“, каза председателят на IPCC. „Ще има повече екстремни явления, повече горски пожари, вероятно ще преживяваме повече наводнения, както и повече периоди на суша“. Всички тези екстремни явления ще имат последици. Скиа изтъкна, че предизвикателството на глобалното затопляне не са средните температури, а екстремните, крайните явления – когато е прекалено студено или прекалено горещо, прекалено влажно или прекомерно сухо. Тези условия на живот ще са предизвикателство за хората, каза той.
Климатичните промени са причина за глобални усилия за промяна на икономическия модел, което води до социални сътресения и недоволство. Сър Джим Скиа е убеден, че икономическият преход към нетната нула трябва да бъде дискутиран широко. „Преди да стана председател на IPCC, бях председател на комисията за справедливия преход в Шотландия. Основната й задача бе как да бъде направен икономическият преход към нетната нула, отчитайки социалните последици. Там около масата за преговори имаше представители от земеделската общност, от индустрията на изкопаемите горива. Ключовото бе да се работи с хората, да се включат всички засегнати, да се подкрепят при промените. Поддържахме консенсуса в този процес, като поддържахме диалога. Последният доклад на IPCC има части, посветени на справедливия преход, неговите социално-икономически аспекти. Силната препоръка там е за значимостта на процеса, при който се стига до споразумение за преход към нетната нула. Не може политиците да казват на хората какво трябва да направят, трябва да има консултации, в тях да участват всички страни в този преход. Иначе не може да се постигне възприемане от страна на обществото“, смята Скиа.
Диалогът и постигането на консенсус са и в основата на работата на IPCC. „Това е орган на ООН, който съветва страните за климатичните промени и за възможните изменения в климата, които биха изисквали действие. Ключово за IPCC е, че в него не участват само учени. Това е междуправителствен орган, място, където науката се среща с политиката“, разказа Джим Скиа. „Нашите доклади се одобряват с консенсус от всички правителства, които участват в IPCC. Затова, когато казвам, че според IPCC глобалното затопляне е резултат от човешка дейност, всички страни са се подписали под това и така го правят неоспоримо. Това означава, че заключенията на IPCC имат подкрепата на правителствата, както и научна подкрепа. Затова те са влиятелни при официални международни преговори за измененията в климата под егидата на Рамковата конвенция за изменение на климата. Когато IPCC докладва, правителствата се вслушват и това влияе върху преговорите. Откакто е основана преди повече от 35 години, IPCC е повлияла върху създаването на Рамковата конвенция за изменение на климата, Протокола от Киото, Парижкото споразумение за климата“, припомни той.
За 61-вата редовна сесия на групата, която започва работа в София утре, сър Джим Скиа каза, че предстоят важни задачи. „IPCC работи по специален доклад за климатичните промени в градовете в този цикъл и един от резултатите, които очакваме, е правителствата да одобрят основните направления в този доклад, за да определим автори и да насрочим техните срещи. Имаме и доклад по методологията за измерване на емисиите за краткосрочните фактори, които влияят на климата – амоняк, серен диоксид. Предстои ни да съставим и график за подготовка и издаване на различните наши доклади до края на десетилетието“, добави той.
„Много търпение е нужно за постигане на консенсус. На тези наши срещи ние се договаряме по съдържанието на докладите дума по дума, изречение по изречение. А става дума за доклади по тридесет страници. И те се одобряват с консенсус от правителствата и от учените. Много важно е, че в този процес на обсъждане заключенията се придържат към установеното от учените. При всяко от обсъжданията, откакто съм председател на IPCC, се обръщаме към авторите с въпроса дали констатациите съвпадат с научните резултати, които се отнасят към тях. Ако не е така, не можем да ги одобрим. Има дискусии за това коя тема или кои открития ще бъдат подчертани, но нищо в докладите ни не се отклонява от научните доказателства“, посочи Джим Скиа.
В края на разговора той изрази задоволство, че български учени са номинирани за участие в работата по предстоящите доклади на експертната група. „IPCC винаги е обръщала внимание на баланса при авторите на докладите от различните региони на света – Африка, Азия, Европа. Започнахме да обръщаме особено внимание на баланса на представителството вътре в регионите, за да гарантираме, че всички страни са представени. Двама души в избраното ръководство на IPCC са от югоизточната част на Европа, те дават своя принос за това населението на региона да бъде представено. В списъка с номинирани учени за следващия доклад SCoPex (Stratospheric Controlled Perturbation Experiment – експеримент с контролирани смущения в стратосферата – бел.ред.) има двадесет българи. Номинациите в момента са в процес на преглед. Това е много конкурентен процес, увеличава се броят на номинираните учени от цял свят“, каза сър Джим Скиа.
