Калоян Момчев, чието стопанство се намира в село Телериг, област Крушари, Добрич, по професия е пилот от гражданската авиация. Той обаче оставя небето, за да се отдаде на земята. И казва, че земеделието е по-сложно от управлението на Боинг – 747. Калоян Момчев е първият земеделец, влязъл в програмата за въглеродно земеделие на българската компания Карбонсейф преди година. Той е и от първите, които ще получат въглеродни сертификати, които ще може да изтъргува на борсата.
Отидохме при него заедно с Макс Алмейда от водещата в света в областта на климатичните проекти одитна компания Earthood, за да бъдат верифицирани въглеродните сертификати, които Калоян Момчев ще получи с изтичането на първата година от участието му в програмата и вече доказано наличните въглеродни натрупвания, които са се случили в неговата почва през изминалата година.
В землището на Калоян Момчев дъжд не е имало от месец май. Въпреки това неговият слънчоглед е зелен и с наляти пити, а царевицата – с добри кочани. Културите се развиват добре въпреки ниските дози на торовете, които се прилагат в стопанството. Активно се използват азотфиксиращи и други почвени бактерии, които дават отлични резултати и културите понасят по-добре сушата. Калоян Момчев не спира да търси начини, за да се пребори с предизвикателствата, пред които се изправя земеделието днес.
Господин Момчев, кога е създадено вашето стопанство?
Стопанството е създадено от баща ми през 90-е години на миналия век. Аз цял живот съм бил въвлечен в работата. Но след като баща ми почина започнах да се занимавам само със земеделие. Научен съм, че бащино не се продава. Затова се отказах от авиацията, за да продължа делото му. Доволен съм, че не само наследих стопанството, но успях и почти да го удвоя. В момента декарите са 13 000, около 10 000 дка са в програмата на Карбонсейф.
Работите по технологията стрип-тил. Защо?
Търсим начини да се справяме. Не можем да преминем към но-тил. Сложно е, полетата не са изравнени. От следващата година слънчогледът ще се засее 100% директно. Това е бъдещето. Но-тил е твърде сложен за мен. Мисля, че още не сме готови. След няколко години може би ще опитаме. Но за момента преминаваме през стрип-тил технология. Така само 25% от земята се обработва. Това си личи и по състоянието на посевите, особено ако ги сравниш със съседни полета на колеги. На по-малките площи, където не може да се прави стрип-тил практикуваме вертикални почвообработки.
Как решихте да се включите в програмата за въглеродно земеделие на Карбонсейф?
От няколко години се интересувам и чета за въглеродното земеделие. Разбрах, че освен подобряване на почвите, то може да ми донесе и допълнителни приходи от въглеродните сертификати. И това е добре, защото преминаването към този вид земеделие все пак изисква инвестиции в различен тип машини. След това се запознах с основателите на Карбонсейф – Христо Николов и Чавдар Маринов. Разговаряхме много. Обсъждахме всичко. Влязох в програмата с половината площи на стопанството. От тази година, ще влязат всички площи в стопанството.
Опитвам се да използвам покривни култури, но при нас в Добруджа е много сухо и две години подред се провалям в това. Надявам се обаче да успея. Използваме и органични торове от съседна кравеферма. И това, което показват почвените проби, които прави Карбонсейф, е че след като внасяхме органични торове, сме постигнали много високо ниво на въглеродни кредити.
Избрах Карбонсейф, защото технологията им е безупречна и отчита всичко реално. Не вярвам, че това може да се постигне с някакви изчисления или други методи, които не залагат на реални проби.
Какво очаквате от участието ви в такава програма?
Да намали въздействието от сушата. Второ – да намаля разходите на торове без да намалявам добивите. И не на последно място наистина трябва да спра почвената ерозия. Ветровата ерозия на почвата в Добруджа е огромен проблем. Районът опустинява. Виждам, че нещата, които сме правили в миналото не са нещата, които ще работят в бъдеще. Ако продължим както досега, ще загубим земеделието си.
Много съм благодарен на помощта, която ми оказват специалистите от Карбонсейф в това отношение.
Някога съжалявал ли сте, че от небето слязохте на земята?
Не.
Къде е по-трудно?
Всеки би си помислил, че в небето е по-трудно, но всъщност на полето е най-трудно.
Какво прави днешното земеделие толкова трудно?
Климатичните промени. Става все по-трудно и по-трудно да излезеш на печалба. А за да съществуваш, трябва да си на печалба. Непрекъснато има предизвикателства – нови видове плевели, нови видове вредители и т.н. Но най-вече е сушата.
Бюрокрацията е голям проблем. За мен чрез тази бюрокрация се създава възможност за нелоялна конкуренция. Можеш да бъдеш ликвидиран за отрицателно време, ако някой реши. Вече е напълно невъзможно да отговориш на всички бюрократични изисквания. Винаги си в някакво нарушение. Всички тези изисквания не са в помощ и полза на земеделците. Особено на по-малките от тях, които са мнозинството.
Какви са добивите и пазарът тази година?
При пшеницата добивите са малко по-добри от миналата година. Цените са същите. Пшеницата като култура ще бъде на печалба, това няма как да се крие. Вярно, че малка, но печалба. Царевицата и слънчогледа обаче не. Слънчогледът в най-оптимистичният вариант ще бъде на нула, но царевицата ще е на загуба. Това ще компенсира каквото има от пшеницата и отново земеделците няма да реализираме печалба тази година. А амортизациите вървят, машините са много скъпи. Не виждам как ще се подменят.
Пазар и търсене има в момента.
Освен въглеродните сертификати какво ви даде участието в програмата на Карбонсейф?
Почвените проби, които прави Карбонсейф ми помогнаха много. Откакто ги правя вече съм много по-наясно какво има в нашата почва и какви торове трябва да прилагам. Определено намалих торенето. Това естествено спести пари. Анализите показват, че трябва да използваме малко по-сложни торове, не само азотни. Има липси в почвата. Но анализите показаха и че има много налични елементи, с които ние продължавахме да си торим.
Има ли още проблем с рентите в Добруджа?
За съжаление, има земеделци, които не са наясно с икономическата страна на бизнеса. Това изкривява конкуренцията. Трудно е, но ние сами си го направихме. Аз лично никога не съм постъпвал по този начин. Не участвам в държавни търгове. Преди седмица на търг за ОПФ видях как колегите даваха по 120 лв/дка рента за общинска земя. А на хората собственици изплащаме рента от 80 лв/дка. Това за мен не е честно. Всичко това ни отслабва самите нас. Много от моите колеги просто още не са разбрали, че са в беда.
Стремя се около 20% от земята да е собствена. Аз затова не искам да раста повече. Най-малко 20% в стопанството трябва да е лична земя, за да имаш някакъв буфер на сигурност. Аз се виждам вече заплашен, ако продължава така. Трябва да бъдем много внимателни иначе можем да загубим всичко, което сме постигнали досега. Семейните стопанства са заплашени.
Къде виждате изхода?
Намаляване на разходите на декар. Относно културите ще бъдем принудени да търсим алтернативи с климатичните промени. Вероятно може царевицата да се подмени със сорго. Надявам се със стрип-тила да мога да продължа да сея царевица. Трябва да бъдем по-стабилни. Но всички тайно се надяваме, че отново ще дойдат по-добри времена.
Вече сте убедени, че климатичните промени са факт?
Да. Сухите години зачестяват. Сега са вече и поредни. Не знаем какво ни очаква. Трябва да реагираме по някакъв начин. Не можем да продължаваме по стария.
