Как е най-правилно съхраняването на балите или рулоните, за да няма загуби
Сеното, като един от най-скъпите фуражи за говедовъдите ще се устремява ценово към нови висоти, особено в условията на ограничена паша, смятат специалистите.
Фермерите твърдят, че разходите за прибирането му, опазването от разваляне и от разхищение, вече растат.
А пък доставката на сено за добитъка в сухи помещения трупат и други нови големи разходи.
На база хранителни вещества на килограм, сеното винаги е било по-скъпа продукция от царевица, соеви люспи, ечемик и др. А може да подобри крайния икономически резултат при отглеждането на говедата.
Едно от най-важните изисквания при съхранението на балите сено е да бъдат повдигнати от земята, така че да не абсорбират влагата. От тези, които са разположени на земята 5 до 20% могат да се развалят, докато при тези, които са повдигнати този процент е 3 до 15%.
Повдигането им може да се извърши по различни начини, съветват експертите – чрез полагане на големи камъни, стари гуми или стари палети например, и др.
Отвеждането на влагата се прави по-трудно при кръгли бали с по-малък диаметър, където по-голям процент от масата на балата се пада един вид външен слой и развалянето става по-лесно, като се засяга по-голям процент от балата.
Балите могат да се съхраняват и на края на ливадата, но се смята че съхраняването им на открито трябва да е където няма висока растителност и да няма дървета, защото така се позволява контролирането на околната растителност, а и балите да могат да изсъхнат по-лесно след дъжд или сняг. Подреждането на балите в редове, минаващи в посока север – юг, позволява на слънцето да огрява между редовете, а оставянето на метър разстояние между редовете позволява и по-добър контрол на растителността и слънчевата светлина изсушава по-добре балата след дъжд или сняг.
Най-добрият начин да се намали абсорбцията на влага в балите е като се съхраняват в затворени плевни, според специалистите – там се установява разваляне на по-малко от 2% , дори когато се съхраняват много дълго време. Изграждането на плевня за сено обаче е скъпо начинание, което добавя към цената на сеното.
Затова се препоръчват и по-евтини варианти, като покриване на балите. Изграждането на навес само с покрив и отворена стена също е добър вариант и води до подобно разваляне от 2-5%, като при затворената плевня.
Според специалистите от сайта говедовъд, подреждането на бали във форма на пирамида и покриването им с брезент води до 5 до 10% разваляне, когато са на земята, и 2 до 4% разваляне, когато са повдигнати над земята.
С нарастването на развалянето естествено се увеличава и стойността на сеното. Защото, ако сеното е 100 лева на тон, тогава 10% разваляне ще струва 10 лева на тон, и излиза, че сеното, с което са хранени кравите, всъщност струва вече 110 лева на тон.
Алтернативи на сеното
Напоследък по цял свят времето започва да играе климатични номера и косенето и балирането на сено вече не са това, което бяха. Оказва се, че да улучиш през май или юни тридневен прозорец за косене и съхнене на сеното си е почти като попадение на петица от тотото.
Заради постоянното свиване на „прозорците“ започнаха да се прилагат различни методи за ускоряване на добиването на сено – кондиционери и разбухватели при косенето, сенообръщачите станаха задължителни, всички машини се конструират за максимална производителност и т.н.
Въпреки всички тези доста скъпички нововъведения приготвянето на сено си остава хазартен бизнес и загубите често са значителни.
Месодайните ферми винаги са били потребител номер едно на сено, но тези проблеми, както и нуждата от постоянен и надежден източник на хранителни вещества ги карат все по-често да се озъртат встрани към други методи за тревния фураж.
Сред тези методи е основно традиционно използвания от млекодайните ферми силаж, както и сравнително по новия продукт – сенажът.
Какви са основните им различия спрямо сеното и кои са особеностите при храненето с тези фуражи?
Противно на общото разбиране, силажът не е само нещо, направено от царевица. „Силаж“ се нарича фураж, който при висока влажност (70-90%) е лишен от въздух и с помощта на бактерии (инокуланти) е ферментирал. При ферментацията на силажа се запазва в малка степен протеиновото съдържание, а енергийната стойност нараства благодарение на увеличения дял на захарите.
Силажът задължително се прави от раздробена маса с размери до 6-7 см от фуражна царевица, трева, бобови растения (предимно грах) или фуражни житни растения (овес), окосени в зелено състояние.
Сенажът е продукт, получен при опаковането на тревен фураж, който е балиран с висока плътност при сравнително висока за сено влажност от 40-60%. За получаването му не се влагат добавки (бактерии). При сенажа пак протича ферментация, но за разлика от силажирането протеиновото съдържание остава сравнително високо, докато енергийната стойност не нараства толкова драстично.
Но има и „но“…Първо, технологичните процеси и механизацията за получаване на силаж и сенаж са доста по-сложни и скъпи. Второ, при отглеждането на месодайни говеда по сравнително екстензивни методи включването на силаж или сенаж в храненето би довело до големи усложнения от рода на това, че ферментиралите фуражи са вкусни за говедата, а те са и с висока енергийна стойност.
За какво става дума?
Когато храните месодайни говеда със сено, те ядат колкото искат и колкото могат (до засищане), което като количество почти винаги отговаря точно на техните хранителни нужди за поддържане на добро телесно състояние.
Ако обаче оставите кравите на свободен достъп до ферментирал фураж, те задължително „ще се олеят“ с похапването и когато не произвеждат големи количества мляко (за разлика от млекодайните породи), усвоената енергия се превръща в мазнини, сиреч затлъстяват като за световно. А затлъстяване на месодайните крави в зимните месеци, когато обикновено те са в напреднала бременност, е сигурен път към катастрофа.
Така че силаж и сенаж се подават задължително в контролирани количества, подобно на „вързаното хранене“ при млекодайните говеда. А ако искате да избегнете интензивното отглеждане и „връзванията“, ще трябва да смесвате само малки количества ферментирали фуражи (до 60% от дажбата) с доброто старо сено.
