Въпреки повече от отличната реколта от пшеница на много места в страната, ситуацията в земеделието е тягостна. Тъга и безнадеждност са се настанили в душите на всички.
Семейните стопанства са застрашени, ми каза наскоро Калоян Момчев от Крушари, Добричко. И е много прав.
Днес говорих с фермер, няма желание и не вижда светлина в тунела. С 10 000 декара и тази година няма да е на загуба, дори може да има и малка печалба, която стига да си издържа семейството. Но стресът го е стиснал за гърлото. Ако трябва да смени някаква машина, няма пари, дори обслужването на съществуващите машина вече е в тежест. Дискова брана, купена преди време за 20 000 лв, сега само счупена греда е 8 000. За нова брана няма пари
Друг случай на фермер, чийто комбайн изгоря в полето. Застрахователят плаща по остатъчна стойност 78 000 лв. и какво да купи за тях? Дори за втора употреба няма за тези пари.
Машините вече дори не се обслужват, което се потвърждава и от дилърите. 8 000 лв е смяната на масла, филтри и работа на сервиза на трактор 300 коня от не най- престижните марки.
Само годишната поддръжка на машини за 10 000 декара е средно по 10 лв/дка или минимум 100 000 лв годишно, ако не се счупи нещо по комбайна, защото може тази сума да се удвои. А да спреш инвестициите е най-сигурният път към края.
Ако фермерът си сложи е едни 100 000 лв. годишно за издръжка на семейство и лични нужди са още 10 лв/дка. Значи новата година започва с 20 лв. на декар назад. При потребност от 120 до 150 лв. на декар за торове, семена, горива и прочие стават средно по 160-170 лв./ дка.
В стопанство от 10 000 дка, в което работи цялото семейство – съпругът е фермер, жената – администратор (договори, наеми, институции, заплати, осигуровки, Фонд земеделие, Инспекция по труда), синът е студент в Лесотехническият и работи с машините в кампания, защото не стигат механизатори, тези хора е редно да вземат на месец поне по 3 000 лв на човек на месец. Това за града е дори ниска заплата. Но прави 12×9 000 = 108 000 лв на годишна база или всеки декар земя е натоварен с 10,8 лв разход за да може да живее фермерът и неговото семейство. Ако фермер взима по-малко пари просто няма смисъл да работи.
Хората не знаят тези неща, те просто виждат 100 000 лв, например.
И този фермер не е сам. Такива са стотици в страната. Гледат със свито сърце в бъдещето и не виждат път напред. Надяват се на чудо. За съжаление, чудеса все по-рядко се случват. Реколтата от пролетниците или по-скоро липсата й, ще занули печалбите от пшеницата, където ги има. При 150 кг слънчоглед по 700 лв/тон сметката не излиза. Семейните и средните стопанства наистина са застрашени.
И се заредиха трудни години… Време ли е да викаме неволята или вече сили не останаха?
Ася Василева
