Министърът на МОСВ трябва да изготви национална позиция относно преговорната рамка между България и Гърция след като тази година изтече 60 годишна спогодба, според която българската страна е била задължена да предоставя допълнителни водни обеми за напояване.
Относно договореността с Турция в МОСВ е получена грама от края на юли от посолството на Турция, с което се иска увеличаване на подаването на вода по река Марица.
Какво ще последва, опитваме се да разберем.
Миналата седмица се проведе заседание на Комисията по околната среда и водите в парламента и изслушване на министъра на МОСВ. Темата засягаше както управлението на повърхностните водни ресурси, предвид намалените водни обеми в речните басейни и язовирите, така и
подготовката на ново междуправителствено споразумение за предоставяне на водни количества, от реките извиращи от България към Гърция и Турция
Както писахме наскоро, тази година изтече 60 годишна Спогодба между Народна Република България и Кралство Гърция, подписана в Атина на 9 юли 1964 година, според която българската страна е била задължена да предоставя допълнителни водни обеми за напояване на земите на гръцка територия, в размер на 186 млн. м3/годишно.
В тази връзка още през месец октомври 2023 г, от министър-председателя е сформирана работна група, като възлага на
министъра на МОСВ да изготви национална позиция относно преговорната рамка между двете държави – България и Гърция
с цел уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между тях.
Според отговора на министъра на МОСВ сега основната рамка към която се придържа ведомството, е, че това споразумение е с финансови изражения. Гръцката страна желае да използва количества от трите ретензионни съоръжения по река Арда, за нейни цели за напояването. Но през периода от годината, за който се искат водните количества, оттокът на река Арда е с доста по-малки обеми от исканите.
При преките наблюдения, извършвани през дълъг период от време, оттокът на реката е паднал с 20% в течение на годините.
Така че МОСВ не приема искането на гръцката страна за обвързване на заявените количества с Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията.
Според цитираната Спогодба, гръцката страна е имала едно единствено задължение, а именно да изгради ретензионно съоръжение на тяхна територия, което да бъде ползвано именно за напояване на земеделските земи. Това задължение обаче не е изпълнено и това е причината за искането на гръцката страна за допълнителни обеми.
Още се казва от министъра, че през тези 60 години НЕК се е съобразявала с режимния график на гръцките земеделски нужди, което е отразено в националната позиция. В тази връзка е подписано споразумение на база търговска договореност между две юридически лица – НЕК и гръцкото енергийно дружество, но на база разрешените количества за преработка на вода на НЕК по разрешително.
А относно договореността с Турция
Според министъра в МОСВ е получена грама от края на юли от посолството на Турция, с което искат увеличаване на подаването на вода по река Марица. На това искане обаче МОСВ отговоря отрицателно, защото в басейна на р. Марица няма регулиран отток. И няма откъде да бъде пусната тази вода. Оттокът там е естествен и балансиран на база хидрометеорологичната обстановка.
На заседанието на комисията присъстваха и представители на НПО, както и на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Разбрахме, че заедно с депутати те вече са внесли искане за изслушване в пленарна зала на четиримата ресорни министри – относно намалените водни обеми на речните басейни и язовирите и мерките, които ще предприеме държавата. Очаква се изслушването да се проведе скоро.
Но земеделската общественост, както разбираме, е притеснена от сключване на каквито и да е споразумения за предоставяне на вода на съседни държави, при положение, че на фона на климатичните промени, развитието на напояването в страната е единственият възможен изход за оцеляване на селското ни стопанство.
Освен това на фона на почвено- климатичните условия, трайното засушаване, цените на селскостопанската продукция и други негативни фактори, земеделците твърдо смятат, че единственото решение за устойчивост в земеделието ни е плануване и отглеждане на култури, позволяващи напояване, и наличие на вода.
