Поредната тежка стопанска година изпращат земеделците. Това е четвърта година, в която добивите на полето намаляват. Само сушата ли е причина за това и време ли е вече да се вземат да потърсим причините и да коригираме грешките, за да не ги допускаме в бъдеще. Потърсихме мнението на агр. Димитър Витковски, председател на Националната асоциация на професионалните агрономи.
Важно е стопанствата да са стабилни независимо от това каква е годината. А това на първо място винаги означава грамотно планиране, особено икономическо и агрономическо.
Винаги съм съветвал фермерите, с които работя, че ако потенциалът на полето му е 500 кг/дка пшеница, например, то и разходите трябва да са съобразени с това. Това е устойчивото земеделие. Трябва да се работи за устойчиви добиви с икономически рентабилни вложения. Не за два пъти по-високи с три пъти по-високи разходи.
Обикаляйки из страната виждам, че има страшно много слаби почви. Разорани полета, които не би трябвало да бъдат разорани. Идеята да имаш повече декари, които да обработваш е добра, но тя не трябва да бъде на всяка цена. От тази земя, която виждам, не може да се получат добиви, тя е пясък за бетон. Какъв е смисълът да се сее върху такава земя? Тези площи нямат никакъв потенциал. А като се прави, поне да се прецизира. На добрите площи – ще направя определени разходи, на слабите площи – ще направя по-малко разходи. Фермерът трябва да разпредели риска и разходите според площите, които обработва. Ако потенциалът на нивата е нисък, няма как той да се изравни с добрите площи.
И друго. Нека да се прецизират и административните изисквания. Те са важни за устойчивостта. Аз не разбирам защо в екосхемата за възстановяване на почвеното плодородие има минимални количества за торене с азот. Каква е логиката, когато искаш да намалиш торенето с азот да сложиш минимални количества?
Засегнахте темата с екосхемите. Какво е вашето мнение за тях?
Предложението еко схемите да се обединят, не е разумно. Но екосхемите наистина трябва да бъдат трансформирани. Еко ЗВПП реално е за повишаване на употребата на азотни торове, защото са заложени минимални количества азот на единица площ, а има хора, които ползват по-малки количества и получават адекватни добиви. ЕКО НИП за намаляване на пестициди и забрана на употребата на глифозат, е схема за увеличаване на препаратите, защото масово се комбинират два или три такива за постигане ефекта на глифозат.
Единствената еко схема, в която има агрономически смисъл е увеличаване броят на културите с цел подобряване ситуацията с нарушените сеитбообороти. Като тук трябва да са най-много средства, за да се покрият загубите от тези култури в текущата година. Тази допълнителна култура ще донесе своята печалба при следващата култура която ще се представи по-добре на полето.
Очевидно е, че времето поставя нови предизвикателства, и земеделците без наука и агрономи, все по-трудно ще се справят…
Времената са сложни. Трябва да се търсят адекватни решения. Първо – познаване на ситуацията. И след това да се търсят начини за промяна и адаптиране към новите условия. Земеделие по шаблон вече няма да може да се прави. Навсякъде ще трябва да се реагира според конкретните условия.
Проблемите със сеитбооборота са много големи, както казах. И това е много важно. Да, колегите казват, че отглеждането на тези култури не е икономически рентабилно и пазар за тях няма. Затова казах, че по екосхемата за отглеждането на такива култури парите трябва да са повече. Защото ефектът от тях не е само в продажбата на добива. А в обогатяването на почвата и в повишаването на добивите от културите през следващите години. Но това е много важно. Не случайно на лятната среща на Националната асоциация на професионалните агрономи с колегите се обединихме около мнението, че е много вероятно след 5-6 години поради тези проблеми със сеитбооборота ще се регистрират нулеви години в отделни култури. Но ако сега жънеш 50-80 кг слънчоглед от дка, това не е ли нулева година?
Важно е да се вземат мерки навреме. Трябва да се обърнем към Стратегическия план, който сега отново ще се променя, и да се заложи, че ако сееш кориандър, нахут или друга покривна култура, всякаква култура, която раздалечава сеитбооборота, това да се компенсира на стопаните адекватно, за да имат стимул да го правят. И тогава слънчогледът няма да идва след себе си на втората година, а на четвъртата. Така лека-полека нещата ще започнат да се подобряват. Всеки трябва да има някакъв по-дългосрочен план за развитие на стопанството.
Голямото предизвикателство е, че всички тези неща трябва да се сложат на масата, да се говори за тях и да се мисли дългосрочно. Колкото е по-висока камбанарията, толкова по-далеч се вижда. Трябва да прогнозираме с хоризонт поне 2-3 години напред. И да се опитаме негативните неща, които се случват днес, да не се случват в бъдеще.
Има различни технологии, има и но-тил, и стрип-тил, има различни типове обработка на почвата. Въпросът е че фермерите трябва да започнат да експериментират. Не да се нахвърлят и да решават, че от утре минават на но-тил, например. Няма как да стане. Започва се по малко, с малки площи. Ако нещата работят – продължаваш, ако не работят – връщаш се, търсиш друго. Тези технологии трябва да бъдат съобразени с климата на микрорайона, в който всеки работи.
В земеделието няма някаква рецепта, която е написана на камък. Никъде няма теорема – имаш почва 4-а категория, ако сложиш 50 кг тор и определен брой хиляди семена, ще получиш еди-какъв си добив. В земеделието такава рецепта няма. Тя е различна всяка една година. И няма две еднакви години. Фермерите имат въпиеща нужда от специалисти. И те трябва да си ги създават сами, очевидно. Агрономите, които ги съветват трябва да са независими. Защото всеки е лоялен на този, които му плаща заплатата.
