Вече тече разговор за Програмния период след 2027, ние още сме на етап ставки
50% от бюджета на ОСП в следващия програмен период ще е обвързан с екосхемите
Зелената сделка е новата реалност и който си мисли друго, вече е загубил конкурентоспособност
Светът няма да спре, за да можем ние да си нагласим ставките по екосхемите
Стоян Чуканов, член на Европейския икономически и социален комитет пред земеделеца.бг
Господин Чуканов, предстои промяна на Стратегическия план за програмния период до 2027, адекватен ли е разговорът, който тече по този повод?
Като че ли нашата земеделска общност има тенденцията да се откъсва от глобалната реалност и да смята, че сме остров. Някак имаме тенденцията всичко да пречупваме през част от нашата балканска призма. За мен е очевидно, че светът не се върти около моята ферма. Въпреки всички проблеми през тази година – бруцелоза, пожари. И няма да е лошо всички да погледнем на нещата така.
Взех активно участие в априлското опростяване на ОСП, което беше предложено от страна на Европейската комисия, тъй като аз бях докладчик по това становище. А на 16 януари тази година ЕИСК прие становище за бъдещето на ОСП, по което също бях докладчик. По това нещо съм работил цяла една година преди това. И съм се опитал да вляза в дълбочина, в едни по-глобални процеси, защото нито българското земеделие е остров, нито европейското земеделие е остров.
В глобален мащаб се дават субсидии, които е невъзможно да си ги представим като число. Говорим за трилиони и трилиони долари и евро под една или друга форма. В САЩ формата за подпомагане на земеделието е съвсем различна, но това не означава, че фондовете са по-малко. И да кажем – хайде да спрем, за да видим кой как ще си нагласи ставките по екосхемите на този фон не звучи сериозно, най-малкото. На това ниво ние сме обречени.
В САЩ предстои внасянето от страна на Демократите на законопроект в земеделието, който може да бъде една повратна точка, защото от това зависи не само посоката на американската политика, но и на европейската. И може да се наложи отново Европейската комисия да догонва. Както и в ситуацията с Inflation reduction act, който привлича страшно много компании и инвеститори, които отиват в Съединените щати. За първи път от десетилетия преките чуждестранни инвестиции в европейски мащаб спадат в сравнение с Китай и Съединените щати главоломно. И причината не е Зелената сделка, а фрагментацията и свръхрегулирането на Общия пазар.
В България сме много далеч от този разговор. Нашият разговор тук е на по различно ниво и предимно напоследък опира до ставки. Не очаквам всички да се интересуват в такава дълбочина от тези въпроси. Но и не може да си заравяме главата в пясъка и да твърдим, че сме център на вселената. Трябва винаги да разглеждаме процесите в нашето земеделие в един малко по-глобален контекст. Затова и споменавам предложеното и най-вероятно предстоящо приемане в САЩ на т.нар. Зелена Нова Сделка (Green New Deal) .
Отстъпление от Зелената сделка и климатичните цели в световен мащаб не се очаква. Напротив.
Знаете, че минахме през протести, чертаеха се апокалиптични картини за бъдещето и Армагедон. Това не се случи. Европейските избори вече са факт. Резултатите са ясни и няма мнозинство на националистическите и антиевропейските партии, както се прогнозираше. Така че няма някаква съществена промяна в политиката, която се следваше и досега. Но и като цяло никой никога не е казвал, че ще се отстъпва от целите на Зелената сделка. Зелената сделка не е само земеделие. Напротив, голяма част от всички тези актове, които са в пакета на Зелената сделка, вече са факт и влизат в сила. И това е новата реалност.
Това, че 4 ДЗЕС-а са опростени не означава, че климатичните промени са изчезнали. Да, както каза Урсула фон дер Лайен, ще се обръща повече внимание на фермерите, но основният курс на ЕС няма да се промени.
Да, говорим за опростяване на много регулации, които не са свързани само със земеделието. Бизнесът също е против прекомерното регулиране на много сфери. Но в никакъв случай не отпадат целите нито за 2030 г, нито за 2050 г. И аз мисля, че точно земеделците не могат да отрекат климатичните промени. На мен лично ми изгоря 90% от площта на стопанството. Вече всички сме наясно, че нещата не са такива каквито бяха.
Закъсняваме ли в България с този разговор?
Очевидно, след като все още има хора, които не искат да се съобразят с това. Не че не е разбираемо. Много е трудно, ако имаш кредит, да обясниш на банковия инспектор, че искаш да си промениш технологията и да ти промени бизнес плана. Но светът се движи.
При така формираното вече разпределение на Европейския парламент, идеята 50% от бюджета на ОСП да бъде обвързан с екологично насочените схеми след 2027 г, вече изобщо не стои под въпрос. Малкото оставащо време от този програмен период ние трябва да го приемем като естествена стъпка към следващия програмен период, когато върху екосхемите ще се акцентира много повече. И оправдания като „ние не можем да си пишем дневниците“ или от този род, на практика изваждат българските фермери извън играта. Ако сега ни се струва сложно какво ще правим след 3 години?
Тоест земеделците трябва да се подготвят за промяна в начина, по който функционира ОСП?
Не само това. Друг аспект, който не бива да се подценява е, че след декларацията, приета по време на испанското председателство, вече съвсем ясно се говори за ускоряване на процеса за присъединяване на Украйна. Страната има 41 млн. ха земеделска площ. Все повече и за всички става ясно, че бюджетът на ОСП няма да издържи, ако плащането продължи да бъде на хектар. Да, дебатът под каква форма точно ще се изплащат субсидиите сега е много сериозен. В становището на Европейския икономически и социален комитет, което е гласувано на пленарна сесия, аз като докладчик съм предложил схема за постепенно преминаване към новия модел на субсидиране, като се остави за два програмни периода свобода на малките ферми да избират дали да се преориентират към новия модел. Това са 10 години. А като гледаме какво се случва в структурата на европейското земеделие за 10 години, това е дълъг период. Затова и подходът се нарича „постепенно откъсване от базовото плащане на хектар“. Иначе просто бюджетът няма да издържи.
В България малко приличаме на щрауси и не желаем да погледнем нещата в очите и да разберем, че бюджетът за ОСП идва от джоба на данъкоплатеца. Някак си работим на принципа „няма значение от къде идват парите, важно е какво искаме“. Но не е така. 65% от данъкоплатците в европейски мащаб, искат по-зелени мерки. А страните нетни донори в бюджета на ЕС искат тази промяна. Ние сме нетни бенефициенти и не сме ние тези, които да поставяме условията.
На фона на всичко това у нас текат разговори за опростяване на екосхемите и ставки на калпак…
И тук отново апокалиптичните картини, които се чертаеха по време на обсъждането на Стратегическия план, не се случиха. Още при обсъждането на първите варианти на Стратегическия план призовавах, че не можеш да прогресираш в нещо, което не измерваш. А за да измерваш, трябва да имаш база данни. Иначе си говорим фантасмагории.
Сега за първи път имаме някакъв сравнителен анализ за изпълнението на еко схемите през първите две години от действието на новия Стратегически план. Навсякъде има увеличение на участващите в екосхемите. И процентите на превишаване на реалните участници спрямо индикативните са много сериозни. Само при ЕКО-ПЗП много колеги се преориентираха към ЕКО-БЖ понеже няма как да участват и в двете схеми едновременно. То е очевадно. Има определен размер на броя на стопаните, те не могат да станат повече. Във всички схеми има повишение на участващите.
Тогава как ще аргументираме пред Брюксел промяната? С повишен интерес?
Не знам. Имаме много кратък срок. До 15 септември трябва да изпратим предложение до Брюксел. Дори и технически нямаме време. Нямаме и аргументи. Не можем да обясним в Брюксел, че интересът към екосхемите в България расте, но има един или друг браншовик, на когото екосхемите не му пасват. Несериозно е някак. В Брюксел също не пасат трева. Във всички комисии има много интелигентни хора, които са много добре запознати и четящи цифри.
Ако сега все пак се направи промяна, тя ще важи за Кампания 2025?
Да. Промяната не може да влезе веднага. Има си процедура и тя е дълга. А след това трябва да се съобрази и националното законодателство. А през 2025 г. вече ще е време за другия, по-голям разговор, защото този програмен период ще приключва. Трябва да мислим в повече перспектива. В този Стратегически план по-скоро има нужда от дребни корекции в детайлите. По-скоро трябва да се акцентира върху смесените стопанства да могат да се възползват от двете направления в екосхемите едновременно. Но да обръщаме всичко с главата надолу е абсурдно. Първо чисто административно като подход не може да се случи. И второ – няма да може времево да се случи.
А да започва разговорът със ставки е хумористично. Да идваш на предварителна среща, в която се обсъждат политики и генерални насоки с предварително изчислени ставки е малко несериозно. Не можеш да тръгнеш от ставките, за да формулираш политиките. Знам, че истината не винаги е приятна. Надявам се и в България да почнем да си говорим по сериозните теми.
В Брюксел също вървят сериозни дебати за бъдещето на ОСП. Има много фермерски организации, които участват в този процес, далеч не са само известните у нас Копа-Коджека. Разбира се, че дебат трябва да има. Но трябва да има интелигентен информиран разговор, а не тропане по масата и поставяне на условия. Как да идеш в Брюксел и да кажеш – имаме кон и кокошка и искаме да получават едно и също. Има една обективна реалност, която не можем да пренебрегнем. И разговорът трябва да тече градивно. Защото този дебат предстой тепърва, и е добре и българските земеделци да участват в него. И няма никакво време.
Проблем ли ще бъде липсата на български представител в Комисията по земеделие в Европейския парламент?
Основен принцип в Римското право е било да присъстваш. Иначе ти не си там. Няма те. Не си в дебата. Дори да не вземеш думата, но ти си там. Чул си и си видял за какво става дума. България в момента не е там. Няма ни. Не сме на масата, не пеем в хора. Или както ви харесва. Дали това ще се отрази върху интересите на българското земеделие предстои да видим. Но е тъжно. Имаме претенции, че сме земеделска държава, а не се погрижихме да имаме наш представител в Комисията по земеделие, за разлика от румънците, например.
Интервю на Ася Василева
