Аграрният отрасъл създава около 4% от общата Брутна добавена стойност от икономиката на България и осигурява заетост на около 6% от населението. В сектора се инвестират около 0,8 – 1,2 млрд. евро годишно или около 8% от инвестициите в икономиката на страната. Те са насочени най-вече към модернизация на стопанствата, постигане на стандарти за безопасност, опазване на околната среда, технологично обновление в земеделската дейност и преработвателната индустрия.
България представя високото качество и разнообразие на традиционните български храни и напитки с участието си в Международно изложение за хранителни продукти и земеделие „Агра 2024“ в Горня Радгона, Словения. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов при официалното откриване на събитието. България е за първи път страна партньор на изложението, което се провежда за 62-и път и ще продължи до 29 август 2024 г.
Министър Тахов посочи, че на българския щанд са представени световно известните български лавандулово и розово масло, биопродукти, месни и млечни изделия, мед, ядки и масла, шипкови продукти, вина от семейни изби. „Техният специфичен вкус се дължи на нашите плодородни земи, разнообразния климат, връзките между поколенията и ангажираната земеделска общност. Показваме както традициите, така и иновации при храните и козметиката, разработени в отговор на специфични потребителски изисквания“, заяви министърът на земеделието и храните. Той каза още, че земеделието винаги е било жизненоважна част от българската икономика. Аграрният отрасъл създава около 4% от общата Брутна добавена стойност от икономиката и осигурява заетост на около 6% от населението. В сектора се инвестират около 0,8 – 1,2 млрд. евро годишно или около 8% от инвестициите в икономиката на страната. Те са насочени най-вече към модернизация на стопанствата, постигане на стандарти за безопасност, опазване на околната среда, технологично обновление в земеделската дейност и преработвателната индустрия.
Министър Тахов коментира, че участието на България като страна-партньор на изложението не само дава възможност да представим нашите продукти, но и да се укрепят съществуващите партньорства и да бъдат създадени нови. Вярваме, че сътрудничеството е от ключово значение за справяне с предизвикателствата, пред които е изправен селскостопанският сектор в световен мащаб, като изменението на климата, продоволствената сигурност и конкурентоспособността на земеделските производители.
Българският щанд бе посетен от председателя на Държавния сбор (долната камара на парламента) на Република Словения г-жа Уршка Клакочар Зупанчич и министъра на земеделието, горите и храните г-жа Матея Чалушич. Министър Тахов ги запозна с разнообразието от традиционни за селското ни стопанство изделия. След официалното откриване министър Тахов, заедно с г-жа Зупанчич и министър Чалушич направиха традиционното засаждане на дръвче на изложението, като тази година то е дрян.
Българският щанд е разположен на площ от 160 кв. м, като 14 български изложители презентират български земеделски и хранителни продукти.
България ще продължи да насърчава производството на биологична продукция. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на международен форум на тема „Биологичното земеделие като основа за устойчиво земеделие в региона“, който се проведе в град Марибор, Словения.
Министър Тахов уточни, че мерките за насърчаване на биопроизводството от Програмите за развитие на селските райони, изпълнявани в периодите 2007-2013 г. и 2014-2020 г., продължават и в новия Стратегически план 2023-2027 г. По ПРСР 2007-2013 г. и ПРСР 2014-2020 г. мерките за създаване на стопанства на млади фермери стимулираха тези, които са в система на контрол за биологично производство. В новия Стратегически план интервенцията за стартова помощ за млади земеделски стопани също дава приоритет на проекти, насочени към производство на биологични продукти.
За нас е важно до децата и подрастващите в училищата да достигат биологични продукти, заяви министър Тахов. От 2021 г. за близо 420 000 деца в 3300 училища и детски градини се доставят и биологични плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти и пчелен мед, каза още той.
Използват се различни мерки за популяризиране на биологичните храни и сред потребителите, информира министърът. Като пример той посочи мярката, която стимулира потреблението на биопродукти и развитието на сектора чрез въвеждане на задължителни минимални количества биологични продукти в доставките на храни и кетъринг услуги, финансирани с обществени средства по обществени поръчки. „За 2024 г. това количество е минимум 2%, като за всяка следваща година се увеличава с 1%, достигайки 10% през 2031 г.“, добави още той.
Биологичното земеделие е жизненоважен компонент в прехода към устойчиво земеделие, особено в разнообразния и екологично богат регион на Югоизточна Европа, заяви министър Тахов. Регионът се характеризира с разнообразен климат, ландшафт и селскостопански практики, и има уникална възможност да използва биологичното земеделие като средство за подобряване на околната среда, икономическата устойчивост и социалното благополучие, каза още той.
