Причините за това са разнообразни. Една от тях е силната ценова конкуренция на международните пазари, където Русия и Украйна определят цените, а при добри реколти също и черноморските съседи Румъния и България. Друга причина е евтиният внос от Украйна.
Украинското зърно обикновено е значително по-евтино от европейското и измества местните стоки от пазара, особено в страните, граничещи с Украйна.
Самозадоволяването на европейците с обикновена пшеница беше 123% миналата година и се очаква да бъде почти 119% въпреки слабата реколта през 2024 г. Това означава, че няма причина за внос на големи количества пшеница, без да се наруши пазарният баланс.
Подобна е ситуацията и при ечемика, като самозадоволяването се оценява на 128% тази година според данни на Европейската комисия. Затова много пшеница и ечемик трябва да бъдат изнесени, за да се поддържа балансът на пазара и да се стабилизират цените.
Основните изключения са царевицата (фураж за животни) и твърдата пшеница (паста), където ЕС е зависим от вноса от години и самозадоволяването е само 82% и 64%.
Вносът на пшеница се утрои за 3 години
Въпреки високото самозадоволяване на основните зърнени култури, вносът нараства значително през последните години. Вносът на пшеница се увеличи от 4,2 милиона тона през пазарната 2021/22 година до около 12 милиона тона през предходния сезон (обикновена и твърда пшеница).
При ечемика и царевицата вносът се увеличи от 18 милиона тона на 21,4 милиона тона за същия период, като по-голямата част от допълнителния внос идва от Украйна.
Данните на Европейската комисия показват, че от приблизително 9,3 милиона тона внос на обикновена пшеница, регистриран през предходната пазарна година, 6,5 милиона тона или 70% идват от Украйна. Това е увеличение с почти 1 милион тона в сравнение с предходната година. Други доставчици са Молдова, която граничи с Украйна, с доставки от 707 000 тона, почти удвоявайки доставките. Освен тях, доставчици са Канада, Русия и Сърбия.
