Втора поредна година метеорологичните условия не са добри за слънчогледа. Това, по думите на доц. Галин Георгиев, се дължи на дълго продължилите високи температури от 35-36 градуса и нагоре, както и на липсата на вегетационни валежи.
„Никога не е било две поредни години да има толкова високи температури и то толкова продължително време. Вече втори месец наблюдаваме над 30 градуса“, посочи доц. Георгиев. В ДЗИ все още не са започнали жътвата на маслодайната култура, но по наблюдения от негови колеги добивите са изключително ниски – между 100-150 кг/дка, в изолирани случаи стопаните прибират около 200 кг/дка. Това е почти 50% и надолу от нормалния добив за тази култура, смята доц. Георгиев. Макар и ниски, при слънчогледа добиви все пак ще има, докато при царевицата очакванията са за критични резултати. Това се дължи на характеристиката на двете растения. Слънчогледът е с корен до три метра в земята и това му дава възможност да се възползва от влагата в почвата. Царевицата е по-нежна култура, кореновата й система е по-плитка и изисква повече влага. „Затова и много от зърнопроизводителите искат да се отказват от царевицата като култура и да сеят само зърнено-житни и слънчоглед“, посочи доц. Георгиев. Според него обаче това не е добра идея, тъй като няма да има сеитбооборот.
В икономически план да заложиш само на 2 култури, не е устойчиво решение.
Тенденциите в климата се наблюдават внимателно от науката и се създават постоянно хибриди, устойчиви на суша и други абиотични фактори. „Проблемът е в закъснялата държавна политика и липсата на далновидност в управлението на сектора. Има европейска програми, отпускащи пари за поливно земеделие, но ние нямаме и вода в язовирите. Само селекция, само земеделските институти не могат да се справят, трябва държавна политика“, категоричен е доц. Георгиев.
Сушата, по думите на доц. Георгиев, засегна Румъния по-рано от нас и там е имало години, в които дори зърнено-житните култури не са се развили нормално. За разлика от България обаче, северните ни съседи са взели мерки по отношение на поливното земеделие и не само че са възстановени старите им системи, но и се изграждат нови и това може спокойно да се види, ако човек мине границата. „За никого не е тайна, че румънците се развиват по-бързо от нас, а бяха зад нас. Можем само да вземаме пример от тях“, смята доц. Георгиев.
За съжаление, според доц. Георгиев, самите земеделски стопани вече не виждат добро бъдеще за сектора.
