Трябва поне 4-годишно сеитбообращение, то става ключов фактор за справянето с болестите и паразита синя китка
Според селекционерите от Добружанският земеделски институт сушата в последните две години поставя на сериозни изпитания фермерите при отглеждането на пролетните култури.
Но много по-голям проблем стават болестите и паразитът синя китка при слънчогледа, които навлизат в нашите площи с немалка скорост, а една от причините за това е , че никой не спазва сеитбообращенията.
Според учените от института
проблемите с болестта мана по слънчогледа ще се задълбочават
През тази година, както и в предишните години, тоест вече всяка година, има много оплаквания от мана, която заема висок процент от посевите – до 15-20%.
Учените казват, че работят върху устойчиви сортове, но това не може да става с такава голяма скорост, с каквато например действа природата, която не спи, а предлага все повече резистентни болести.
Например, установява се, че в България навлизат и нови раси мана, и нови раси синя китка, срещу които
единственото решение е сеитбооборот, и то поне 4 годишен
Необходима е и пространствена изолация при семепроизводството, заради което семепроизводителите вече са изчезнали и де факто институтът е останал единственият селекционен център на културата в страната.
Голям проблем в страната е станал паразитът синя китка
Тя заедно с болестите вече е в състояние да редуцира доста чувствително реколтата.
Производителите ни трябва да знаят, че у нас вече ги има всички раси на паразита синя китка, дори вече имаме и цели огнища с по-силна раса, което е доста тревожно.
За сведение на фермерите от института още препоръчват те да не разчитат само на чужди хибриди, защото и ние имаме устойчива селекция на синя китка.
Всъщност в последно време и нашият институт, и чуждите фирми са достигнали до едно ниво на продуктивност на хибридите, затова вече се търси и пита кой ще предложи хибриди, които са по-устойчиви на болестите и на паразита, обясняват учените.
Според тях, макар и бавно интересът към българските хибриди слънчоглед расте, защото продуктивността им не отстъпва на чуждите, но цената е по-атрактивна.
Затова земеделските производители да не разчитат в никакъв случай само на един хибрид, и само на чужди хибриди, а да разпределят риска.