Неефективното харчене на пари от държавния бюджет, както и малкият размер на бюджета спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната водят до това, че няма достатъчно пари за ключови обществени системи и компрометира качеството на обществените услуги.
Това пише в новата Рамка за партньорство на Световната банка (СБ) с България за 2025-2029 г., която беше обсъдена от Борда на директорите на финансовата институция.
Демографското развитие на България разширява разделението градско-селско, пише в анализа на банката.
Сериозният спад на населението поради емиграция (заради големите разлики между доходите в България и други страни от ЕС), лошата инфраструктурна свързаност и неоптималния достъп до обществени услуги в много райони, особено селските и планинските, доведоха до обезлюдяване на цели области.
Само в две области населението е нараснало в периода 2001-2022 г., а в седем области има спад над 25%.
България е страната от ЕС с най-голямо неравенство на доходите, а една от причините за това е наличието на плосък данък върху доходите, посочват от СБ.
България се придържа към малък дял на бюджета спрямо БВП на страната.
Тази политика може да се наложи да бъде преразгледана, тъй като продължаващото обезлюдяване на селските райони доведе до увеличаване на броя на малките общини, което заплашва да подкопае предоставянето на обществени услуги в тези райони, посочват от СБ.
Достъпът до здравеопазване е една от областите, в които регионалните различия са най-очевидни.
Недостигът на лекари в някои райони ще се засили, тъй като над 60% от общопрактикуващите лекари са на възраст над 55 години и наближава моментът на пенсионирането им.
БВП на България се увеличи бързо в годините преди и след влизането в ЕС през 2007 г., но растежът се изчерпа след световната финансова криза от 2008 г., като намаляха чуждите инвестиции и населението в трудоспособна възраст, а реформите загубиха инерция.
За сравнение, за периода 2011-2019 г. ръстът на румънската икономика е над два пъти по-висок от този на България. Анализ на Световната банка показва, че без реформи ръстът на БВП на България ще намалее до 1,25% до 2050 г., тъй като населението продължава да намалява.
