Стоян Чуканов: Дебатът за бъдещето на ОСП върви отдавна, почти е сигурно, че начинът на подпомагане ще се променя

Господин Чуканов, доста коментари предизвика публикуваният наскоро доклад на групата за Стратегическия диалог с ръководител проф. Петер Строшнайдер. Той беше поръчан от Европейската комисия и е призван да определи насоки за бъдещето на ОСП. Какъв е вашият прочит на този доклад?

Първо искам да кажа, че това не е единственият документ, който цели да очертае бъдещето на Общата селскостопанска политика. Ние, в Европейския икономически и социален комитет, излязохме с нашето становище още през януари. Много институции също излизаха и продължават да излизат със свои гледни точки. Но все пак този доклад на Стратегическия диалог е поръчан официално от Европейската комисия.

Аз имах възможност да се срещна лично с професор Петер Строшнайдер, ръководител на групата за Стратегическия диалог  преди около 3 месеца. Вечеряхме заедно и в продължение на 3 часа имахме възможност да поговорим нашироко. Хубаво е, че много от нашите идеи са влезли в окончателния доклад за Стратегическия диалог. Много от идеите в крайна сметка са изключително логични. Всички осъзнаваме, че европейското земеделие губи конкурентоспособност, и че трябва да се фокусираме върху допълнително финансиране в областта на енергийната независимост и енергийния преход. Защото това е бъдещето на устойчивото и конкурентноспособно земеделие.

 Това, което предизвиква най-голямо вълнение, е идеята субсидиите да не са на площ, а за подпомагане на доходи. Това ще се случи ли?

Подпомагането на доходите на фермерите е това, което практикува САЩ. Ние не измисляме топлата вода. Двете форми на подпомагане, които са най-разпространени в САЩ – Federal Crop Insurance Program и защитата на доходите имат своята логика. Но трябва да разсъждаваме и от гледна точка на Многогодишната финансова рамка. Още повече в светлината на разширяването на ЕС. Защото 40 млн. хектара земеделска площ преди войната в Украйна ще се отразят меко казано сериозно върху бюджета на ОСП.

В момента в ЕС се компенсират загуби на доходи от изпълнението на някакви задължителни изисквания, идеята е да се премине по-скоро към стимули. И за нас в Европейския социален и икономически комитет това е по-ефективния начин.

Разбира се, това в момента е един диалог. Още нищо не е написано на камък. Логично е, че много от идеите са обсъждани и преди това. Организациите, които участваха в диалога, защитават тези идеи отдавна. Хубавото на този диалог, е че всички – и земеделски организации, и природозащитници, и работодатели, са се обединили около тези идеи. Много е важно, че има един широк консенсус между организации, които иначе малко или много са на различни мнения и защитават различни позиции.

Различия има и между държавите. Французите казват – 44% от нашите субсидии минават през базовото плащане на площ, така че те са категорично против преструктурирането. Германците, на базата на тяхното земеделие, категорично защитават позицията за отказването от плащане на площ. Те казват, че един фермер не се грижи само за парчето земя, което обработва, но и за биоразнообразието и има и много социални ползи, допринася за енергията, която произвежда, и трябва да бъде възнаграден за всичко това. Така че има много противоположни интереси.

Нашето предложение е в рамките на два програмни периода постепенно да се премине от площни плащания към стимули, които са свързани с цялостното въздействие, което едно стопанство има върху околната среда и обществото. Идеята е, че ще има един преходен период, който може да продължи и два програмни периода и в този преходен период да се остави възможност на фермерите да избират дали да продължат по начина, по който работят в момента или по новия начин, какъвто и да е той. Но тук е много важно да се изчисти методиката на контрола. Това е много важно за Европейската Комисия – как подобни идеи ще бъдат администрирани. И тук вече има много широк дебат защото има много „за“ и „против“. От обществена гледна точка е много важно как ще се контролира разходването на бюджета. И това е естествено – от гледна точка на обществения дебат това са публични средства, които би трябвало да обслужват публични интереси.

Фермерите се надяват, че бюджетът за ОСП ще бъде увеличен…

Фермерите – да, но бюджетът не идва от техния джоб. Освен това, когато обобщаваме, винаги генерираме грешка. Фермерите къде? В ЕС имаме страни донори и страни бенефициенти. Както знаем, страните донори при последното обсъждане на Многогодишната финансова рамка не бяха положително настроени към увеличаването на бюджета за земеделие и затова бюджетът в крайна сметка не е увеличен. Бюджетът за настоящия програмен период остана същият като в предишния без отчитане на инфлацията, тоест реално намаля.

Колко ще струва присъединяването на Украйна на ОСП, знае ли се?

То вече е приблизително ясно като цифри. Прогнозно това са допълнителни 18, 5 милиарда евро от бюджета на ЕС всяка година, които да са само за Украйна.

Но е ясно, че диалог за това каква ще бъде новата ОСП вече е започнал…

Той не е спирал. През ноември предстоят много важни избори в САЩ. И в зависимост от изхода им, не се знае дали Европа отново няма да трябва да догонва. И в Брюксел все още всички са много пестеливи относно някакви категорични посоки. Защото ако в САЩ бъде приет поредния Inflation reduction act, тогава Европа ще трябва още веднъж да догонва и Зелената сделка може да бъде подсилена.

Ние не трябва да смятаме, че сме извън глобалните процеси. Така че не може ние да си поставяме някакви изисквания, а да се окаже, че Брюксел за пореден път трябва да догонва САЩ. Нали не си представяте, че тогава Брюксел ще каже – не, някой от България иска нещо друго. И тогава ще стане каквото решат в Брюксел, защото ние сме държава член на ЕС.

Или мнението, че трябва да махнем субсидиите. Субсидии има в глобален мащаб и то  огромни средства. Затова българската позиция трябва да е съобразена с глобалните процеси. Трябва да бъдем реалисти. Какво ще направим? Няма да си продаваме зърното на борсовите цени? Имаме много примери в историята – и разораната целина, и Мао Дзъ Дун и претопяването на мотиките, но в крайна сметка пазарът е безкомпромисен.

За да сме устойчиви, трябва да можем да сме относително печеливши, доколкото това е възможно, без подпомагане. Но това е невъзможно защото в глобален мащаб се дават 600-700 млрд. долара субсидии годишно. Да, под различна форма – субсидии, застраховки и т.н. Но цифрите са огромни. Няма как България да се изолира и да стане остров сред това море. Важно е да сме реалисти.

Интервю на Ася Василева

Loading

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини