Ще се опре някой ден и до климатични пари за фермерите с национални решения

Публикувахме, че Министерството на земеделието и развитието на селските райони на Румъния преди време заяви, че постоянно следи състоянието на районите, засегнати от засушаване, и е направило първите разчети за площите, засегната доскоро от липсата на вода. Министърът на земеделието Флорин Барбу обяви, че ще изплати на фермерите средна сума между 200 и 250 евро на хектар.

Това тръгна още от юли, когато той заяви за предаването „Агростратегия“ по TVR 1, че тази година земеделските стопани, които имат засегнати от суша райони, трябва да получат обезщетение в размер на 200 и 250 евро на хектар.

Земеделският министър обясни на румънските си фермери какви са констатациите по отношение на засегнатите от суша площи и какъв брой хектари са засегнати от  липсата на вода. Допълни, че за пролетните култури е в тесен контакт със земеделските дирекции, с всички кметства в страната, които правят комисии по извънредните ситуации, а от теренните пътувания ще зависи инспекторите от земеделската дирекция и всички териториални институции на земеделското министерство да имат трезва и реална оценка.

Според него до септември степента на щетите ще достигне някъде около два милиона хектара  царевица и слънчоглед, според първоначалната оценка. Сега се очаква и окончателната. Комисиите за извънредни ситуации изготвят доклади за компенсациите, каза Флорин Барбу.

Имаме задължението да предприемем радикални мерки, защото това е третата година на суша в Румъния. Той допълни, че заедно с министъра на финансите, имат задължението да идентифицират тези суми, защото страната може да има почти два милиона хектара както есенни култури, така и засегнати пролетни култури, а румънските фермери трябва да бъдат подпомогнати и негово задължение като министър на земеделието, заедно с  министъра на финансите, е да намери необходимите суми за плащане. Не искам като министър на земеделието, по време на моя мандат, да виждам компании, които изпадат в несъстоятелност, каза още Флорин Барбу в предаването „Агростратегия“.

Молдова е малко по-различна работа, но и там преди дни ръководителят на Министерството на земеделието Владимир Болеа информира, че фермерите искат един вид извънредно положение и че документът трябва да бъде одобрен от правителството и парламента.

Въвеждането на извънредно положение в селскостопанската индустрия ще позволи на фермерите да получават обезщетение, без да представят сертификат за непреодолима сила.

Съгласуват документа с други държавни институции. Представена е и разпоредба за установяване на процедура за оказване на помощ на земеделски производители, чиито култури от пшеница и царевица са били засегнати от природни извънредни ситуации през 2024 г., като суша и екстремни горещини. Правителството решава да отпусне 100 милиона леи, за да компенсира частично загубите. Помощта ще бъде предоставена, ако жегата и сушата са увредили най-малко 60% от реколтата от царевица и поне 70% от реколтата от пшеница.

В това време специализираната асоциация Forța Fermierilor („Сила на фермерите“) обяви, че  ще възобновява протестите, защото обещаната от правителството помощ в размер на 100 милиона леи е недостатъчна.

У нас картината не е никак по-различна, и никак по-добра

Но когато писахме, че едва ли не трябва да вземем пример от Румъния и други за компенсация на пролетните култури, лидерът на  НАЗ първоначално не повярва на информацията ни…

Но по-късно видяхме, че  настоява с писмо към МЗХ да се изплатят помощи на зърнопроизводителите заради ниските добиви на слънчоглед и царевица, които те претърпяха в резултат на безводието и сухото време у нас. Писмото бе изпратено до МЗХ, а от ведомството на база на анализ и данни, казаха, че е  изпратено искане до ЕС за отваряне на Кризисния резерв за компенсиране на загубите на производителите.

Излиза, че ние само на кризисния резерв на ЕС  можем да разчитаме, защото държавата няма пари и едвам ще осигури онези 300 млн. лв за украинската помощ, които отдавна обещава, че ще гарантира.

А ние, докато чакаме  отговора на ЕС за кризисния резерв, можем ли да направим нещо?

Уж националните стратегически планове представляват нов модел за осъществяване на ОСП, основан на по-голяма гъвкавост за държавите членки, но…това е положението.

За каквито и да е мерки и решения

все чакаме на високата камбанария на ЕК

Виждаме обаче в това време какво правят и другите държави, апропо.

На португалските стопани се отпуснаха тази година пари за гроздето и виното. Във Франция получиха пари за многото валежи и градушки по-рано тази година. Примери още доста можем да дадем…

И ако парите не са от кризисния резерв на ЕС, тогава откъде са? И защо и ние не можем да гарантираме на нашите земеделски производители подобно безоблачно бъдеще преди да е започнала офанзивата по есенната сеитба,  за която се очаква, че ще е по-късна, но все пак след 1 октомври ще започне, а фермерите нямат досега големи реализации и достатъчно средства.

Имаме ли думата като държава с национални решения да им помогнем или ще сме единствените, които разчитат на някакъв кризисен резерв на общността? Ами ако този резерв не проработи скоро или замълчи до пролетта, какво правим?

Засега правим това, че установяваме, че не можем да гарантираме на нашите производители някакъв буфер срещу климатичните неблагополучия с национални решения. Защото явно не можем да заделим и лев повече национални средства, което си е пълна  безпомощност!? Не става дума фермерите редовно да получават някаква подкрепа, но е въпрос за един вид справедливи обезщетения или компенсации… А основният извод е, че ставаме все по-безпомощна държава спрямо фермерите си. Това е положението…

Loading

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини