Черен слон в икономиката се нарича комбинация между „черен лебед“ (малко вероятно, неочаквано събитие с огромни последици) и „слон в стаята“ (проблем, който е видим за всички, но никой не иска да го обсъжда), въпреки че знаем, че един ден ще има огромни, подобни на черен лебед последици. Като климатичните промени. Всички знаем, че климатичните промени са реални и че техните последици могат да бъдат катастрофални, но често не се предприемат достатъчно действия за справяне с проблема. Въпреки че е очевидно, че климатичните промени ще имат огромни и непредвидими последици, много хора и организации продължават да игнорират или минимизират проблема.
Глобалното затопляне оказва значително влияние върху земеделието по целия свят. Промените в климатичните условия водят до редица предизвикателства за фермерите и производителите на храни.
В тази статия ще разгледаме някои от основните начини, по които глобалното затопляне се отразява на земеделието, подкрепени с научни данни и статистика.
1. Повишаване на температурите
Едно от най-очевидните въздействия на глобалното затопляне е повишаването на температурите. Според данни на EPA, средните глобални температури са се увеличили с около 1.2°C от края на 19-ти век до днес. Това повишаване на температурите води до по-дълги и по-интензивни топлинни вълни, които могат да намалят добивите на култури като пшеница, царевица и соя.
2. Промени в моделите на валежите
Глобалното затопляне също така води до промени в моделите на валежите. Някои региони изпитват по-чести и интензивни дъждове, докато други страдат от продължителни суши. Например, югозападната част на САЩ преживява една от най-сериозните суши за последните 1200 години. Тези екстремни климатични условия водят до ерозия на почвата и намаляване на водните ресурси, което затруднява земеделските практики.
3. Намаляване на добивите
Промените в климата водят до намаляване на добивите на основни култури. Изследвания показват, че добивите на царевица, ориз и пшеница могат да намалеят с до 10-25% до 2050 г. поради повишаването на температурите и промените в валежите. Според проучване на Международния институт за изследване на хранителната политика (IFPRI), глобалното затопляне може да доведе до намаляване на добивите на основни култури като пшеница и царевица с до 20% до 2050 г. в някои региони. Това може да доведе до сериозни проблеми с продоволствената сигурност, особено в развиващите се страни.
4. Разпространение на вредители и болести
Глобалното затопляне също така улеснява разпространението на вредители и болести по растенията. По-високите температури и промените в валежите създават благоприятни условия за развитие на вредители като армейски червей и болести като ръжда по пшеницата. Според изследване на Университета в Минесота, глобалното затопляне може да увеличи разпространението на вредители по културите с до 10-25% до 2050 г., което ще доведе до допълнителни загуби на добиви. Това допълнително намалява добивите и увеличава разходите за защита на културите.
5. Въздействие върху животновъдството
Животновъдството също е засегнато от глобалното затопляне. Повишените температури водят до топлинен стрес при животните, което намалява тяхната продуктивност и увеличава риска от заболявания. Например, през 2010 г. топлинният стрес е довел до загуби в производството на мляко в САЩ на стойност около 1.2 милиарда долара. Според проучване на Университета Корнел, топлинният стрес при млечните крави може да намали производството на мляко с до 10% през летните месеци в някои региони на САЩ.
6. Водни ресурси
Според Световната банка, до 2030 г. около 40% от световното население може да изпитва недостиг на вода, което ще има сериозни последици за земеделието.
7. Икономически загуби
В доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) се посочва, че икономическите загуби от климатичните промени в земеделието могат да достигнат до 2.5 трилиона долара до 2100 г.
Глобалното затопляне има сериозни и многопластови въздействия върху земеделието. Повишаването на температурите, промените в моделите на валежите, намаляването на добивите, разпространението на вредители и болести и въздействието върху животновъдството са само част от предизвикателствата, пред които са изправени фермерите. За да се справим с тези проблеми, е необходимо да се предприемат мерки за адаптация и смекчаване на климатичните промени, както и да се инвестира в научни изследвания и иновации в земеделието.
Много е вероятно световната температура да се повиши с 3°C над прединдустриалните нива още през този век, се казва нов доклад на Световната метеорологична организация (СМО). Годишният анализ „Обединени в науката“ систематизира най-новите научни постижения в областта на климата с надеждата да ни насочи към по-безопасно бъдеще.
Това се случва, докато част от Централна Европа се бори със смъртоносни наводнения след бурята Борис, като Италия вече е в състояние на повишена тревога след масови евакуации в Полша, Чехия, Румъния и Австрия.
Въздействието на изменението на климата и екстремните метеорологични условия обръщат напредъка в развитието и заплашват благосъстоянието на хората и планетата.
Съгласно настоящите политики докладът дава две трети вероятност от глобално затопляне с 3°C над прединдустриалната ера до 2100 г.
Необходими са спешни действия за предотвратяване на най-катастрофалните сценарии. За да се ограничи глобалното затопляне до под 2°C или 1,5°C, глобалните емисии на парникови газове през 2030 г. трябва да бъдат намалени съответно с 28 процента или 42 процента от нивата, предвидени от настоящите политики.
