Приключи една трудна селскостопанска година, започва нова, но не по-лесна
За какво да се тревожат земеделците по-напред – за обработката, за семената, за торовете, за препаратите, за кредитите, за всички изисквания по общата селскостопанска политика и т.н. Или за войните, промяната на климата, нарастващите европейски изисквания?
Да се отглеждат селскостопански култури винаги е било висша форма на хазарт, но през последните години трябва да си отличен играч. Или да не си играч, а професионалист, който разумно пресмята рисковете. И икономически, и агрономически грамотен и пазарен анализатор. Иначе – банките и съдебните изпълнители не чакат. През последните години играта в земеделието много сериозно загрубя. Затова повече не може да е игра. Трябва да стане бизнес и наука. Не е достатъчно само да можеш да работиш земята, трябва и много да знаеш за нея. Трябват иновации в производството – както продукти, така и технологии.
Добрите практики в земеделието търпят сериозни промени. От една страна са изискванията, които Европа въвежда по отношение на използването на торове и пестициди и т.н., а от друга – изключително високите цени на суровините, които допълнително оскъпяват производството.
Земеделието постепенно се превръща в интелектуален бизнес, в който успяват хората, работещи с мисъл, знание и иновативни технологии. Торенето на културите повече не може да се прави на умозрителен принцип, а трябва да е базирано на познание и почвени анализи. Цените на торовете са такива, че разхищение не може да има, а е нужна преценка, базирана на почвените показатели.
Наскоро говорих със зърнопроизводител от РСМ – малък в сравнение с нашите мащаби. Беше дошъл да търси качествени биологични препарати. Защото казва, че само високата цена на качествената му продукция го спасява
Вече не е рентабилно да се отглеждат само две култури – слънчоглед и пшеница, например. Това не работи в дългосрочна перспектива нито за сеитбооборота, нито за приходите. Липсата на адекватна политика в земеползването води до негативи за всички. Липсата на напояване води до загиване на производството и липса на алтернативи в културите. Липсата на работна ръка – също. Трябват дългосрочни трайни решения.
Предстои влизането на Украйна в ЕС и интергрирането й в ОСП. Това автоматично означава намаляването на всички земеделски субсидии. Германия – най-големият донор в бюджета на ЕС, вече каза мнението си – субсидии само срещу резултати. Но не произведена продукция, а резултати за околната среда и благоденствието на хората в селските райони. Трябва да признаем, че храна в света вече има достатъчно и да спрем да си заравяме главата в пясъка. Както досега вече няма да може. Промениха се дори търговските маршрути и пазарите на зърното. Шансът на българските земеделци ще е качеството и чистата храна.
Хубавото е, че вече има все повече разбиране сред земеделците за тези процеси. Говоренето в сектора, разбира се, си остава предимно с наратива – пари – дайте, вноса – спрете! Пари дават, но толкова, че земеделците просто да държат нос над водата, губейки последни сили.
Но вече се чуват и гласовете на младите и образованите – не ни давайте пари, дайте ни политики и предвидимост. И тези гласове ще стават все по-силни с времето. И тогава дори държавната администрация няма да може да ги пренебрегне. Не можеш да накараш политиците да мислят за икономика, ако избирателите не са икономически грамотни и не изискват това от тях.
Земеделието се променя. Искаме или не – това е реалност, която не можем да спрем. Днес производителността е нараснала дотам, че 1 човек в сектора произвежда колкото 100 души в земеделието преди 40 години. Няма никакво основание някой да плаши хората с глад, независимо на национално, или на световно ниво. И това е една от причините, поради които ЕС се опитва да преориентира ОСП от плащане за производство, каквото вече има достатъчно, към плащане за качество. За да поддържа този отрасъл на икономиката жив, а хората, заети в него – да останат да живеят на село. Друг е въпросът доколко бюрократите успяват да се справят с тази задача или само правят живота на земеделците по-сложен.
Дали ни харесва или не, е трети въпрос. Навремето лудитите са се борили срещу машините. Но безуспешно. Време е за ново мислене в земеделието. Да, земеделието поради своята природа е най-консервативният икономически сектор. Но дори и то ще трябва да се промени. Бъдещето на земеделието е в образованите, икономически грамотни и високо морални производители на качествена българска храна. Дори банките вече ще отпускат кредитите си с оглед на морала и опазването на околната среда.
Да, проблемът с иновациите е, че първоначално са скъпи и достъпни само за големите. А докато получат разпространение и производствено внедряване, което да ги направи по-евтини, вече не са иновации, а масов продукт и не дават конкурентно предимство. Но винаги е било така и ако си заровим главата в пясъка, това няма да промени реалността.
Ася Василева
