Необичайно високите температури и продължителното засушаване унищожиха по-голямата част от реколтата
Сухоустойчивите култури са алтернатива, но и те не могат да издържат на толкова агресивни условия
Бъдещето е на поливното земеделие и на нови методи, съхраняващи почвената влага
Две поредни години земеделските производители се сблъскват с тежък проблем – изключително високи летни температури, съчетани с продължителни периоди на засушаване. Резултатите след лятото на 2024 година при зърнопроизводството са катастрофални. Особено в Пазарджишко и Пловдивско, които и при обичайни обстоятелства са с малко валежи, а сегашните аномалии там се отразяват много по-осезаемо. В тези региони вече може да се видят загиващи от сушата дървета и храсти, известни със своята издръжливост – липи, орехи, люляци, смокини.
Аномалиите на времето нанесоха съкрушителен удар на земеделското производство. Добивите са отчайващо ниски. При това – за втора поредна година, а оцеляването на стопанствата става още по-трудно. Кредиторите трудно биха се доверили на бизнес, който отчита загуби за втора поредна година. А се чуват прогнози, че и следващите години може да са също толкова горещи и с продължителни засушавания.
Разговаряме по темата, както и за възможните решения, с Александър Миндачкин, производител с над 30-годишен опит с тази дейност и председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Пазарджик към Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в България.
Г-н Миндачкин, как се отрази засушаването на реколта 2024? Кои са най-тежко засегнатите култури сега?
Необичайно високите температури в съчетание с продължителното засушаване изиграха негативна роля върху всички посеви. В това число и есенниците, и пролетните култури. Есенните култури още от април попаднаха в неблагоприятна обстановка – високи температури, което до голяма степен повлия на опрашването и впоследствие намали драстично добива от растенията. Като продължим с горещините през целия юни, картината никак не беше добра за есенните култури.
В Пазарджишко и Пловдивско добивите бяха най-ниски от цялата страна. В Северна България картината беше малко по-добра, защото там малко по-късно цъфтят културите и попаднаха в един период на малко по-благоприятна климатична обстановка. Затова там добивите от есенниците бяха по-добри. Плачевно е състоянието на пролетните култури, в това число слънчоглед и царевица. Ситуацията не е добра в цяла България, при нас, в Пазарджишко – също. Високите температури за дълъг период от време – юни, юли и част от август, докато дойде време да се жъне, чувствително редуцираха добивите. Те са много ниски тази година.
Бихте ли казали какви са добивите от това лято в конкретни числа?
В Пазарджишко са между 80 и 120 кг от декар. Не по-добра е картината в Пловдивско, Старозагорско и големи части от Северна България, включително Добруджа. А най-лошото е, че това е в комбинация с не особено високи цени. В последните дни леко мръднаха нагоре, но в никакъв случай не могат да покрият разходите, продукцията пада под себестойността. Редица неблагоприятни условия се съчетаха и годината като цяло е много лоша.
При така създалата се ситуация би трябвало да получим някаква помощ от държавата, така както в Румъния колегите са получили подпомагане заради климатичните проблеми. Наистина, ние получаваме субсидии, т.нар. украинска помощ, обаче те са недостатъчни да покрият загубите за миналата и тази година.
Да, миналата година също имаше незапомнено продължителен период над 90 дни без никакъв дъжд. Изчислени ли са вече загубите от него във финансово изражение?
Точно в това е големият проблем – че в две поредни стопански години резултатите са много лоши и понесохме големи загуби. През първата година някак си е по-лесно да се оцелее – с кредити, запаси от предишни периоди. Но през втората година положението става страшно, защото банките вече много трудно финансират стопанство, което е две години поред на загуба. Трудно се набавят и консумативи, които обичайно се купуват на разсрочено плащане поради същата причина. И голяма част от стопаните са на ръба на фалита, а някои неизбежно ще фалират. Изобщо – картинката никак не е добра.
Като дългогодишен земеделец спомняте ли си и преди да е имало подобни аномалии с времето с такива щети върху агробизнеса?
Аз се занимавам 32-33 години със земеделие, по-лош период не си спомням да е имало. Случвало се е засушаване или температурите да са по-високи от обичайните, обаче в такова съчетание на високи температури и засушаване, и то в продължителен период, аз поне не си спомням. И още повече, както споменахме – в две поредни години. Това доведе земеделието до плачевно състояние. Много дълга е темата какво може да се направи, но важното е, че нещо трябва да се направи, защото при това положение едва ли ще оцелеят стопанските субекти, особено ако и занапред се получи същата картина. Реално погледнато, решението за това е в ръцете на държавната политика. Защото суша има не само в България, а навсякъде в Европа и света, но на много места явно се справят с ред мерки – не само финансиране, а и промяна на пазари, на конюнктура. Не е тайна, че по пазарите в България, включително в Пазарджишко и Пловдивско, зеленчуците са от Турция, от Гърция, отвсякъде, но не и български, най-малката част са българските. И не само при зеленчуците и плодовете, но и при зърнените – всичко попада под този знаменател.
А какви са положителните примери, какви са добрите практики, които може да се приложат и в България в името на оцеляването на агробизнеса?
Много неща може да се направят. Понеже ние работим и се съобразяваме с правилата в Европейския съюз. Голяма част от нещата, които се изискват във връзка със Зелената сделка, не са приложими при нашите условия. Оттам може би трябва да се започне – българските власти и българското правителство, българските нормативни документи да са адекватни в тази посока. Тоест, много неща не трябва да се приемат просто защото Европейският съюз ги е приел, ако не са приложими при нашите условия. Още повече, че ние получаваме субсидии в доста по-малки размери в сравнение със старите членки на Европейския съюз, тъй като – сама разбирате – така ние не сме конкурентни, а оттам тръгва това изкривяване на пазара. И като и климатичните промени, които са и там, и тук.
А тук стигаме отново до една голяма тема – поливно земеделие. Особено за региони като Пловдив и Пазарджик това е просто определящо за нормални, добри добиви и за това да бъдем конкурентни. По отношение на поливното земеделие, откровено казано, абсолютно нищо не е направено през последните 30 години, само голи обещания и празни приказки. Там предстои да бъдат извършени много промени – първо, законодателни, оттам нататък – финансиране, било то с български или европейски средства за промяна на поливната инфраструктура и цялата система, която да позволява нови методи за поливане.
Отдавна се говори за окаяното състояние на поливните съоръжения. Има ли изгледи те да бъдат ремонтирани или поне стабилизирани? Чуваха се идеи, имаше проекти, но има ли промяна?
Абсолютно нищо не се е променило до момента. Наскоро четох, че в средата на 2025 година ще започне прием на проекти за промяна на инфраструктура в напояването. Но годините си минават, ние все приемаме нещо, все отлагаме и нищо съществено не се случва. А без поливно земеделие ние нямаме шанс да произвеждаме. Още повече в нашия регион, защото България е общо взето страна с малко валежи, а регионите на Пазарджик и Пловдив са най-сухи. Тоест – валежите са най-малко и най-неравномерно разпределени през годината, а засушаването при нас е най-осезаемо. Точно затова поливното земеделие не трябва да е празно говорене, то е спасяващо и трябва да се направи нещо. Разбира се, и самите производители трябва да са инициативни, защото има много неща, които могат да извършат – промяна в начина за поливане, с пестене на вода и още много неща. Но в края на краищата всичко опира до законодателни промени – да няма тази бюрокрация, да няма тези разрешителни режими, които освен корупция нищо друго не произвеждат.
В последните години много се говори за сухоустойчиви култури. Има ли създадени такива, които могат да издържат на климатични условия като тези от тази и миналата година?
Не е в последните години, отдавна всички производители на семена работят върху генетиката на растенията с цел получаване на по-сухоустойчиви варианти. Има неща, които вече са приложими и аз също ги ползвам. Но то всичко си има някаква граница. При толкова високи температури за толкова продължителен период от време дори сухоустойчивите култури не могат да издържат. Единственото решение е поливното земеделие.
Предполагах, че така ще отговорите, защото в Пазарджишко виждаме как от сушата загиват дори липи, люляци, смокини, иначе известни със своята издръжливост. След като те не могат да оцелеят, едва ли може да оцелее нещо култивирано.
Да, затова с общи усилия и на стопаните, и на държавата, и на Европейския съюз всичко трябва да се проучи. Всеки трябва да погледне внимателно и да осъзнае какъв голям проблем се задава, защото това вече е тенденция, очаква се и догодина, и по-догодина ситуацията да е същата. И тогава вече няма как да оцелеем. А тука става въпрос за прехрана, за прехраната на цяла България, както и на хората по света. Задължително трябва да се направи нещо, за да не изпаднем в ситуация да няма храни.
Има ли изобщо някаква възможност земеделието да се пригоди към новите много по-агресивни климатични условия?
Може да се направят някои неща. Вече обсъдихме възможността да се създадат по-сухоустойчиви култури. Другото е да променим технологиите на производство, начина на обработка на почвите. Но всичките тези промени не могат да станат от днеска за утре. Те изискват инвестиции в нови машини, изискват инвестиции в нови видове торове, препарати, които съхраняват почвената влага. Но всичко, което казвам, не може да стане ей така, с магическа пръчка, трябва да се въведе стъпка по стъпка, защото понякога работим на принципа „проба-грешка“. Тоест опитваме нещо ново, което обаче не е изпитано, не е прилагано достатъчно, а на практика се оказва, че не работи, затова пробваме друго и така. Трудно е, много е трудно!
Националната асоциация на зърнопроизводителите възнамерява ли да предложи конкретни промени, за да се спаси българското земеделие в сегашния труден момент?
Ние не спирали да предлагаме, не спираме да изготвяме и законодателни промени, за корекции на нормативи, на всичко, което Европейският съюз ни спуска като изисквания по отношение на Зелената сделка. Ние се опитваме да бъдем коректив. Асоциацията в момента е може би единствената организация, която е представителна. Не казвам нищо за колегите, но тъй като няма закон за браншовите организации, няма как да се разпознае кой е представителен и кой не е. Имам предвид това да има хора, да има структури по места, да има земя, да има движение на капитали, реална дейност – това представлява нашата организация. Затова и нейната дума се чува. Но в някои случаи, особено при тази политическа криза, която е в момента, нещата не се получават бързо. Понякога има изчакване, има забавяне, има и моменти, когато няма с кого да говорим.
Всичко по темата е важно и не можем да го обсъдим в един разговор, но е крайно време да ни светне червената лампа, тоест – тя ни е светнала вече, а ние трябва да осъзнаем защо. И да направим така, че да не продължаваме по същия начин. Дано светне червената лампа и при хора, от които зависи нещата да се променят в положителна посока!
Стоимена Александрова
*Снимки – НАЗ и pixabay
