- Общата селскостопанска политика е заявила по-големи амбиции в областта на околната среда и климата, но плановете на държавите членки не са станали значително по-екологосъобразни
- Измерването на показателите за екологосъобразност е трудно и зависи от качеството на доброволните схеми и използването им от земеделските стопани
- В отговор на протестите на земеделските стопани някои изисквания за финансиране са облекчени
Съществува значително разминаване между целите на ЕС за околната среда и климата и плановете по общата селскостопанска политика, изготвени от държавите членки. Това се заключава в публикуван днес специален доклад на Европейската сметна палата (ЕСП).
Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023—2027 г. предоставя на държавите членки гъвкавост да отразят амбициозните цели на ЕС в областта на екологията в своите планове. Всички те са се възползвали от изключенията от условията, приложими към земеделието и екологията, а някои са намалили или са забавили прилагането на екологичните мерки, необходими за получаване на финансиране от ЕС. Като цяло одиторите заключават, че плановете по ОСП не показват значително увеличение на амбициите по отношение на екологосъобразността.
378,5 млрд. евро, отпуснати по линия на ОСП за периода 2021—2027 г., имат за цел да подпомогнат достатъчно доходите на земеделските стопани, продоволствената сигурност и поминъка в селските райони, но и да защитят околната среда от щети и последиците от изменението на климата. Последното също може да засегне пряко земеделското производство (напр. в резултат на екстремни метеорологични условия).
„Разработването на общата селскостопанска политика на ЕС с внимание към опазването на околната среда се е подобрило. Но в сравнение с преди одиторите не отбелязаха значителни разлики в плановете по ОСП на държавите членки, заяви Николаос Милионис,“ членът на ЕСП, който отговаря за одита. „Заключението на ЕСП е, че амбициите на ЕС в областта на климата и околната среда не са отразени на ниво държави членки. Одиторите смятат също, че липсват основни елементи от оценката на резултатите, свързани с екологосъобразността.“
В ОСП за новия период са въведени повече условия във връзка с получаването на средства от ЕС, като същевременно на държавите членки е предоставена по-голяма гъвкавост при прилагането на определени правила. Добавени са екосхеми, които предвиждат поощрение за практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, и са препотвърдени мерките за развитие на селските райони. И двете са съпроводени от изисквания да се разпределя минимален процент от средствата за мерки за околната среда и климата — област, в която всички държави членки са спазили изискванията. Одиторите обаче отбелязват, че плановете по ОСП не са много по-екологосъобразни, отколкото през предходния период. Освен това след протестите на земеделските стопани през май 2024 г. някои изисквания за обвързаност с условия бяха облекчени (като сеитбооборота с цел подобряване на качеството на почвите, който понастоящем е незадължителен). Това може да намали още повече екологичното въздействие на плановете.
Одиторите установиха още, че плановете по ОСП не са добре съобразени със Зеления пакт, въпреки че той е една от основните политики на ЕС в областта на климата и околната среда. Съгласно правилата не е необходимо държавите членки да включват в своя план прогнозния принос по ОСП за постигане на целите на Зеления пакт. Според одиторите само увеличението на обработваната по биологичен начин земя е измерима цел, а съответната цел от Зеления пакт за 2030 г. би било много трудно да се постигне. Анализът на ЕСП показва, че постигането на целите на Зеления пакт до голяма степен зависи от действия извън рамките на ОСП.
Освен това одиторите подчертават, че рамката за мониторинг за проверка на показателите за екологосъобразност на ОСП е опростена, но в нея липсват ключови елементи (например докладването за действия, за които е поет ангажимент за намаляване на емисиите, само по себе си не е показател за действително намаляване). Поради това ЕСП препоръчва усъвършенстване на рамката, по-специално чрез определяне на ясни цели и показатели за резултати, за да се измери напредъкът.
