След тежките загуби от лошата земеделска година, множество стопани обмислят следващата година да не сеят изобщо слънчоглед.
Според данни на Министерството на земеделието, през 2024 г. в България са засети 550,333 хектара със слънчоглед, което представлява увеличение с 100.6% в сравнение с предходната година. Въпреки това, средните добиви от слънчоглед през 2024 г. са значително по-ниски, достигайки едва 147 кг/дка. Това е много под миналогодишните норми от 300 кг/дка.
Реколтата от слънчоглед в Сливенско е трагична-няма продукция, няма и цена
Изкупните цени на слънчогледа през 2024 г. също са под очакванията на производителите. Средната изкупна цена е около 800 лв./тон, което е недостатъчно за покриване на разходите за производство, които възлизат на около 300 лв. на декар.
Поради „мижавия интерес“ към продукцията на фона на масовия внос от Украйна, както и неудовлетворителните изкупни цени, на фона на глобалното затопляне и на сушавите лета през последните години, производителите обмислят редуциране на площите със слънчоглед.
Почти по цялото протежение на полетата, засети със слънчоглед във Врачанско, кореновата система на растенията заради сушата е изключително плитка, тоест – опитват се да си набавят повърхностна влага, споделят стопани. Това означава, че бързо им изсъхват стъблата, и растението загива. В регионите покрай Дунава – около Оряхово и прилежащите му села, през април излезе топъл вятър, който още повече се отрази негативно по време на цъфтежа на слънчогледа.
Пшеницата изисква специално хранене след слънчоглед
От април до края на август в региона бяха отбелязани температури от над 40 градуса, а нощните достигаха до 28, което се отразява много негативно върху развитието на слънчогледа и формирането на маслодайността му. За да бъде маслеността в необходимите параметри, през тъмната част на денонощието са необходими 22-23 градуса. По данни на други земеделци от Оряховско маслеността е по-ниска от м.г., около 32-33 %.
А преработвателите търсят с 10% по-високи показатели.
След жътвата на слънчогледа са прибрани под 200 кг. на декар, което е много под миналогодишните норми от 300 кг. на декар.
Освен от жегата и сушата, това лято слънчогледът бе поразен и от вредители, като теленият червей и хоботникът унищожават напълно цели полета със слънчоглед. Така производителите се принуждават да презасеят полетата си с ранна царевица, за да не са на загуба.
Към момента няма никакво търсене на слънчоглед, производителите продължават да страдат от вноса на евтина продукция основно от Украйна. А заради по-изгодната цена преработвателите се запасяват с вносната суровина, и след това търсят българските производители.
Земеделците – не само от този регион, но и от Северна България, вече обмислят да преустановят отглеждането на слънчоглед. С какво ще бъде заменена културата още не е ясно предвид на ограничените опции, с които земеделците разполагат. Но както каза един от тях пред земеделеца.бг – на пазар с картел бих участвал само на страната на картела.