Програмите за въглеродно земеделие набират популярност през последните години в цял свят, особено с нарастващия натиск върху земеделските производители да внедряват устойчиви практики, които намаляват въглеродния отпечатък. Това обясни агр. Христо Николов, основател на българската компания за въглеродно земеделие „Карбонсейф“, по време на семинар край Разлог, организиран от фирма „Амитица“. Въглеродните програми предлагат възможност на фермерите да получат допълнителни доходи, като секвестират въглерод в почвите си. Така те допринасят за подобряване на почвеното здраве и дългосрочната устойчивост на техните стопанства.
Големите международни корпорации, които не могат сами да намалят въглеродния си отпечатък, активно търсят партньорства с фермери и компании като „Карбонсейф“. Те купуват въглеродни кредити, издавани на базата на секвестрацията на въглерод в земеделските почви, за да компенсират собствените си въглеродни емисии. Този механизъм, макар и доброволен, помага на бизнеса да бъде социално отговорен и да участва активно в борбата с изменението на климата.
Земеделските стопанства, които успешно внедряват тези практики и доказват, че задържат въглерод в почвите, получават сертификати за въглеродни кредити, които могат да бъдат търгувани на международните пазари. Това създава нови възможности за фермерите да генерират допълнителни приходи, докато същевременно допринасят за устойчивото развитие на агросектора.
Агр. Христо Николов: Почвите в България се изтощават със заплашителна скорост
Агроном Христо Николов подробно разясни какви са принципите на работа на въглеродното земеделие.
„Програмите за въглеродно земеделие в света работят на принципа на една неприятна, но навлязла в практиката, дума – схема. Нашумелите през последните 2 години екосхеми, са всъщност точно такъв инструмент. Инструмент, който стимулира фермерите да работят в посока възстановяване на почвите. Независимо, че ние често гледаме на тях като механизъм, за да добавим още 7-8 лева приход на декар към приходите си. За съжаление, в практиката си съм срещал малко стопанства, в които средствата от екосхемите се усвояват правилно и на тях се гледа като на помощ, с която да се възстанови почвата.
Неуредените поземлени отношения в държавата са в основата на повечето ни проблеми. Но в крайна сметка отговорност на всеки един земеделец е да се грижи за земята, която работи. Мога да дам добър пример от Великобритания. Там традиционно собственици на земята са лордовете – наследствената аристокрация. Те притежават и управляват целия поземлен фонд. Ако арендовате земя за земеделие във Великобритания, собственикът на земята ви задължава на минимум 25% от площта по време на договора да отглеждате азотфиксиращи и регенеративни култури – елда, еспарзета, леща, грах, люцерна и т.н.
В България взимаме земя, състезаваме се един с друг кой ще плати повече рента, гледаме слънчоглед-пшеница-слънчоглед-пшеница. От време на време някой ентусиаст вкарва царевица в сеитбооборота. Тя му харесва, защото е рентабилна, и после фермерът прави полето тотално монокултурно. И след 10 години стигаме дотам, че основният ни актив – земята, е мъртва и ние нямаме какво да произвеждаме.
Въглеродните програми са механизъм за надграждане на целия този процес за възстановяване на почвите. Те позволяват на земеделците да генерират средства докато се грижат за здравето на почвата си.
Как фунционира пазара?
Имаме големи компании, които в световен мащаб, а вече и в България, – поне тези, които са собственост на международните корпорации, създават собствени SG отдели (отдели за социална отговорност). Това са отдели, които трябва да гарантират намаляване и зануляване на въглеродния отпечатък на тези корпорации по цялата верига на производство и доставки. Това включва калкулация на абсолютно всички въглеродни емисии, които дадена компания отделя. Целта е компанията да се опита да редуцира замърсяването от собствената си дейност. Почти никога компанията не е в състояние да занули въглеродния си отпечатък самостоятелно. Тези компании са избрали да бъдат социалноотговорни, да работят в посока на опазване на околната среда и климата. И след като не могат сами да занулят въглеродните си емисии, те търсят начини да ги компенсират.
Колко пари ще могат да печелят земеделците от въглеродно земеделие?
Този пазар не е на принципа на задължителния пазар на въглеродни квоти, както е в енергетиката. Частните корпорации искат да възнаградят някой, който чисти атмосферата вместо тях. Този механизъм работи с цел да стимулира земеделците да работят в посока на изчистване на атмосферата от въглерод и други вредни газове, за което компаниите ги бонифицират.
Стопанството на Ангел Вукодинов – в програмата на Карбонсейф: Историята обича силните
Ако компании като „Карбонсейф“, работят съвместно със земеделците, и доказват, че те гарантирано секвестират въглерод в почвата, това се отчита като премахване на въглерод, тоест директно улавяне на въглерод. Този секвестиран в почвата въглерод по строги методи – валидирани и верифицирани, бива изчислен, сертифициран и след това се търгува на свободни пазари под формата на сертификати за въглеродни кредити.
Механизмът на тези сделки на този етап е абсолютно доброволен. От едната страна са земеделците и сертифициращите компании, работейки и доказвайки, че задържат въглерод в почвата. От другата страна е едрият бизнес с много капитали, който иска да бъде отговорен и да поставя на сайтовете си, продуктите си и услугите си знаци за гаранция, че опазва околната среда.
Как се случва процесът на търговията, на какви цени и какви са перспективите за този пазар – в продължението.
