Управлението на земеделско стопанство с площ от 5000 дка, специализирано в отглеждане на зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед), изисква добре разработена стратегия, базирана на последните икономически и агротехнически тенденции. През 2024 г., цените на зърнените култури са подложени на значителни колебания, в резултат на глобалната инфлация, климатичните условия и геополитическата несигурност. Прогнозите за 2025 г. също подчертават нуждата от адаптивни решения.
1. Анализ на пазара и планиране на производството
Световните пазари през 2024 г. показват нарастваща волатилност на цените на зърнените култури. Например, цената на пшеницата е варирала в диапазона между 230 и 260 евро на тон, в зависимост от качеството и региона на производство. Важно е стопанството да следи ценовите фючърси и да планира производството спрямо търсенето и прогнозите за цените на международните борси. Това ще помогне на земеделците да заключат цените, когато те са най-изгодни, и да избегнат ненужни загуби при спад.
Предложение: Определяне на част от стопанството за високопродуктивни култури като пшеница и ечемик, и друга част за маслодайни култури като слънчоглед. Разнообразяването на културите намалява риска от климатични промени и ценови флуктуации.
2. Използване на технологии и прецизно земеделие
Прецизното земеделие играе ключова роля в оптимизацията на разходите и повишаването на добивите. Специализирани технологии като GPS системи, дронове за наблюдение на полетата и софтуери за управление на данни могат да помогнат за:
- Оптимизиране на използването на торове и вода.
- Мониторинг на почвеното плодородие и коригиране на нуждите на растенията в реално време.
- Намаляване на оперативните разходи чрез ефективно планиране на механизацията.
Пример: Използване на прецизни сеялки, които осигуряват равномерно разпределение на семената и оптимална дълбочина на засяване, може да повиши добивите с до 5-10%.
Яман Хюсмен: Земеделието е бизнес и сметките трябва да се правят много внимателно
3. Финансово планиране и управление на разходите
Ръстът на цените на торовете, горивата и други производствени ресурси доведе до увеличаване на разходите за земеделските стопанства. Добре обмисленото финансово планиране е от критично значение. Ключови елементи в стратегията са:
- Дългосрочни договори за доставка на горива и торове на фиксирани цени, за да се избегне ценовия шок при внезапни увеличения на цените.
- Балансирано разпределение на инвестициите в техника, иновации и нови технологии, като например фотоволтаични системи за производство на енергия за собствени нужди.
4. Внедряване на устойчиви практики
Устойчивото земеделие става все по-важно, като част от него включва:
- Сеитбооборот: Системното редуване на културите подобрява плодородието на почвата и намалява риска от болести и вредители.
- Консервационна обработка на почвата: Намаляването на дълбоката оран води до запазване на влагата в почвата и подобрява устойчивостта ѝ към ерозия.
Усилията за въвеждане на покривни култури и консервационна обработка вече показват положителен ефект, особено при ограничени водни ресурси и в райони, подложени на ерозия.
5. Достъп до финансиране и субсидии
Програмите на Европейския съюз за развитие на селските райони (2021-2027 г.) предлагат възможности за финансиране на устойчиви земеделски практики и иновации. Стопанството трябва да се възползва от различни екосхеми за компенсиране на разходите, свързани с внедряването на нови технологии или адаптиране към нови агротехнически стандарти.
6. Риск мениджмънт
Измененията в климата и колебанията в световните цени на зърнените култури правят управлението на риска важно за бъдещето на стопанството. Застраховането на продукцията, както и сключването на хеджинг договори на фючърсни пазари, могат да осигурят защита срещу загуби, причинени от природни бедствия или ценови колебания.
Успешната стратегия за управление на 5000 дка земеделско стопанство, специализирано в зърнени култури, изисква интегриран подход, съчетаващ съвременни технологии, финансово планиране, устойчиви практики и управление на риска. Възможностите за повишаване на рентабилността през 2024 и 2025 г. зависят не само от ценовите флуктуации, но и от адаптацията към новите тенденции в селското стопанство, както и умелото използване на субсидии и финансови инструменти.
Ето примерен анализ на приходи и разходи за земеделско стопанство с площ от 5000 дка, включвайки примерна субсидия от 30 лв. на декар.
1. Приходи
Продължаваме с предположението, че стопанството отглежда пшеница, ечемик и царевица, разпределени както следва:
- 3000 дка пшеница
- 1000 дка ечемик
- 1000 дка царевица
Добиви и приходи на декар:
- Пшеница: Среден добив – 500 кг/дка. Прогнозна цена за 2024 г. – 500 лв./тон (0.50 лв./кг).
- Ечемик: Среден добив – 450 кг/дка. Прогнозна цена – 460 лв./тон (0.46 лв./кг).
- Царевица: Среден добив – 600 кг/дка. Прогнозна цена – 400 лв./тон (0.40 лв./кг).
Общи приходи от култури:
- Пшеница:
Добив на 3000 дка = 3000 дка × 500 кг = 1,500,000 кг = 1500 тона
Приход = 1500 тона × 500 лв./тон = 750,000 лв. - Ечемик:
Добив на 1000 дка = 1000 дка × 450 кг = 450,000 кг = 450 тона
Приход = 450 тона × 460 лв./тон = 207,000 лв. - Царевица:
Добив на 1000 дка = 1000 дка × 600 кг = 600,000 кг = 600 тона
Приход = 600 тона × 400 лв./тон = 240,000 лв.
Субсидия:
Примерна субсидия = 30 лв./дка × 5000 дка = 150,000 лв.
Общи приходи = 750,000 лв. (пшеница) + 207,000 лв. (ечемик) + 240,000 лв. (царевица) + 150,000 лв. (субсидия)
Общо приходи = 1,347,000 лв.
2. Разходи
Основни категории разходи:
- Семена:
- Пшеница: 50 лв./дка × 3000 дка = 150,000 лв.
- Ечемик: 45 лв./дка × 1000 дка = 45,000 лв.
- Царевица: 60 лв./дка × 1000 дка = 60,000 лв. Общо за семена = 255,000 лв.
- Торове и препарати: Среден разход за торове и препарати: 60 лв./дка (включва торове, хербициди, инсектициди). Общо за торове и препарати = 60 лв./дка × 5000 дка = 300,000 лв.
- Гориво и механизация: Среден разход за гориво и механизация: 50 лв./дка. Общо за гориво и механизация = 50 лв./дка × 5000 дка = 250,000 лв.
- Работна сила: Среден разход за работна сила: 30 лв./дка. Общо за работна сила = 30 лв./дка × 5000 дка = 150,000 лв.
- Други разходи (застраховки, транспорт, съхранение и други):
Примерно = 20 лв./дка × 5000 дка = 100,000 лв.
Общо разходи:
- Семена: 255,000 лв.
- Торове и препарати: 300,000 лв.
- Гориво и механизация: 250,000 лв.
- Работна сила: 150,000 лв.
- Други разходи: 100,000 лв.
Общо разходи = 1,055,000 лв.
3. Нетен резултат (печалба/загуба)
Приходи: 1,347,000 лв.
Разходи: 1,055,000 лв.
Нетна печалба = 1,347,000 лв. – 1,055,000 лв. = 292,000 лв.
Включването на субсидии от 30 лв./дка значително увеличава рентабилността на стопанството. Нетната печалба нараства до 292,000 лв., което предоставя допълнителни ресурси за инвестиции в иновации, модернизация и устойчиво развитие.
Това е т.нар EBITDA – печалбата на стопанството преди данъци, амортизации, лихви, кредити и ренти. Важен показател за стопаните е тъй като им позволява да разберат какви разходи могат да си позволят да направят. За целите на примера да вземем, че стопанството ще плати само 10% данъци и 70 лв рента на декар. Това вече коренно променя картината. А в целия този пример липсва закупуване на каквато и да е земеделска техника, например.
Ето актуализирания анализ на приходи и разходи, включвайки 10% данък и 70 лв. на декар рента:
1. Приходи
Общи приходи:
- Пшеница: 750,000 лв.
- Ечемик: 207,000 лв.
- Царевица: 240,000 лв.
- Субсидия: 150,000 лв.
Общо приходи:
2. Разходи
Основни категории разходи:
- Семена: 255,000 лв.
- Торове и препарати: 300,000 лв.
- Гориво и механизация: 250,000 лв.
- Работна сила: 150,000 лв.
- Други разходи: 100,000 лв.
- Рента: 70 лв./дка×5000 дка=350,000 лв.
Общо разходи преди данък:
255,000+300,000+250,000+150,000+100,000+350,000=1,405,000 лв.
Данък (10%):
1,405,000 лв.×10%=140,500 лв.
Общо разходи след данък:
1,405,000+140,500=1,545,500 лв.
3. Нетен резултат (печалба/загуба)
Нетна печалба:
1,347,000 лв.−1,545,500 лв.=−198,500 лв.
Заключение
С включването на рентата от 70 лв./дка и 10% данък, стопанството отчита загуба от 198,500 лв. Разбира се, това са груби и общи сметки. Има и неточности в цените на културите и подлежащите на облагане приходи и разходи. Всеки трябва да си направи сметките конкретно за своето стопанство, и цифрите и перата да се прецизират. Но примерът подчертава важността на управлението на разходите и на търсенето на допълнителни източници на приходи или намаляване на разходите, за да се подобри рентабилността на стопанството.
