Сеитбата върви добре, има достатъчно влага, добре се обработва и сее и семената попаднали при подобни идеални условия, ще поникнат. Това казва директорът на Добруджанския земеделски институт доц. д-р Илия Илиев за читателите ни.
Питаме го още…
Може ли да се каже, че има перфектна сеитба във вашия район, доц. Илиев?
Да, засега може да се каже, стига да няма някакви допълнителни краткотрайни превалявания, които могат да влошат обработката и самата сеитба.
Защото новите съвременни сеялки, когато има влагонабиране, започват да работят по-трудно.
Значи сега да не се молят за дъжд фермерите?
Да, трябва да засеят и тогава…
Вашият институт какво ги съветва, за да успеят?
Общо взето става дума за едни постоянни неща, които трябва да спазват.
Хубаво е да имат 4-полно сеитбоообращение
А от цялата им площ на стопанството половината да е с есенници и половината с пролетници.
А спазват ли го производителите?
Голяма част от тях да…и са доволни.
Кои са най-големите им затруднения сега?
Всяка есенна сеитба има своите трудности, в нашия район са характерни едни есенни засушавания, които дават възможност да се обработи почвата в някакъв степен, да се справим с растителните остатъци, обаче след това при засяване вече я няма необходимата влага и не може да започне поникването.
През тази година го имаше този проблем, но впоследствие паднаха достатъчно валежи, които се оказаха дори прекалено много и се наложи да се изчаква, за да изпръхне и една част от влагата да слезе надолу в почвата, една част да се изпари. В момента само там, където има големи количества растителни остатъци, и влага, може да се създаде проблем с неравномерно поникване.
Но иначе са добри условията и върви добра сеитба, която на много места е към края си. Това предполага едновременно поникване и добро начало на вегетацията.
А за стопаните, които работят по но-тил технологията какво ще кажете, вие препоръчвате ли я?
Определено за мен е технология, която трябва да се прилага – при нея един път има икономисване на разходи за обработка на почвата, втори път – влагозадържащо действие на растителните остатъци, на трето място – негативното влияние на работните органи на машините няма да го има.
Според мен тази технология трябва да се прилага балансирано с конвенционалната
– един два-три пъти в един 5-годишен период, а през останалото време конвенционални обработки. Макар че сигурно ще има доста противници на това.
Всъщност да кажа, че в нашия институт още през 1989 г. сме правили изследвания върху но-тил, но тогава просто го наричахме директна сеитба. И в крайна сметка за почвения тип тук в района се констатира, че трябва 2, максимум 3 г. да има дълбока оран от 5-годишен период, не повече.
Така че няма нищо лошо да се инвестира в но-тил техника, но системата да не се прилага постоянно.
А стрип-тил?
Тя е нещо средно между конвенционалната и но-тил. Сега имаме млада докторантка, която ще прави изследвания и върху трите – но-тил, стрип-тил и конвенционална и ще имаме резултати, които ще докладваме.
