Деградацията на почвите застрашава европейската конкурентоспособност, продоволствена сигурност, селскостопанска производителност, биологично разнообразие и устойчивост на екстремни метеорологични явления и изменение на климата.
Представен днес на Форума на заинтересованите страни от Обсерваторията на почвите на ЕС, докладът за състоянието на почвите в Европа за 2024 г. оценява състоянието на деградацията на почвите в ЕС и други държави от Европейското икономическо пространство, включително Украйна, Турция и Западните Балкани. Докладът показва тревожно състояние и тенденции, като деградацията на почвите се влошава много през последните години и подчертава необходимостта от незабавни действия за обръщане на тази тенденция.
Например общата ерозия на почвата се оценява на 1 милиард тона годишно в целия ЕС. Понастоящем приблизително една четвърт (24 %) от почвите в ЕС са засегнати от водна ерозия, главно в обработваеми земи, като прогнозите предвиждат възможно увеличение с 13—25 % до 2050 г. Неустойчивата водна ерозия засяга около една трета (32%) от земеделската земя. Механичното разбъркване на почвата, често срещана практика в селското стопанство, също може да предизвика деградация на почвата. Това явление, наречено ерозия на обработката на почвата, може да окаже значително влияние върху обработваемите полета. Други форми на ерозия включват ветрова ерозия и прибиране на реколтата, наред с други.
Дисбалансът на хранителните вещества също се увеличава: сега се смята, че те засягат 74% от земеделската земя. Тези промени в състава на почвата могат да имат негативни последици. Например, излишъкът от азот се увеличава и може да бъде вреден за човешкото здраве, културите, екосистемите и климата. Междувременно органичният въглерод в почвата, който е от съществено значение за поддържането на почвата здрава, намалява в земеделските райони. Приблизително 70 милиона тона от този органичен въглерод са загубени от минералните почви на обработваемите земи в ЕС и Обединеното кралство между 2009 и 2018 г.
Деградацията на торфищата също е обезпокоителна. Тези влажни зони са основни въглеродни поглътители: те абсорбират парникови газове от атмосферата и ги съхраняват, допринасяйки за смекчаване на изменението на климата. Когато се влошат, торфищата могат да отделят тези газове обратно в атмосферата. В ЕС отводняването на торфищата е отговорно за около 5 % от общите емисии на парникови газове. Понастоящем се смята, че 50 % от торфищата в ЕС са деградирали, много от които са непоправимо повредени.
Извън ЕС положението е също толкова тежко, особено в Украйна, където военните действия са причинили сериозно разрушаване на почвата. Над 10 милиона от 60-те милиона хектара земя в Украйна се оценяват като деградирали поради инвазията на Русия. Възстановяването от тези щети може да отнеме десетилетия или дори векове. В Турция приблизително 1,5 милиона хектара земя имат проблеми със засолеността, което може да повлияе както на селскостопанската производителност, така и на здравето на екосистемите. Западните Балкани съобщават за над 100 идентифицирани замърсени или потенциално замърсени територии поради минни и промишлени дейности, въпреки че истинската степен на замърсяване на почвата в тези райони остава неизвестна.
Обсерваторията на почвите на ЕС (EUSO) вече положи основите за по-добър мониторинг на почвите, като използва усъвършенствани инструменти за подобряване на качеството на данните за ерозията на почвата, нивата на органичен въглерод в почвата и дисбаланса на хранителните вещества. Заедно с други сътрудничества и мрежи за мониторинг на почвите, EUSO също така дава по-ясно разбиране за това как селскостопанските практики и изменението на климата влияят върху почвите в Европа.
Законът на ЕС за мониторинг на почвите има за цел да гарантира, че влошаването на състоянието на почвите се оценява по-точно чрез създаване на рамка за мониторинг, насърчаване на устойчивото управление на почвите и идентифициране на потенциално замърсени места. Тя ще стандартизира събирането на данни в държавите — членки на ЕС, като гарантира, че информацията, събрана от EUSO, и инициативи като рамковото проучване на земеползването/покривната площ (LUCAS-Soil) се прилагат ефективно.
Като част от общата селскостопанска политика (ОСП) устойчивото използване на земеделските почви вече се подкрепя чрез стратегическите планове по ОСП във всички държави членки чрез комбинация от задължителни и доброволни мерки за земеделските стопани. За периода 2023—2027 г. 47 % от европейските земеделски земи (в сравнение с 15 % в миналото) ще получат подкрепа за действия, насочени към подобряване на почвите или избягване на влошаването на състоянието на почвите, включително от водна ерозия.
Мисията на ЕС „Сделка за почвите за Европа“ е широкомащабна програма за финансиране на научноизследователска и развойна дейност, която подкрепя стратегията на ЕС за почвите, предстоящия Закон за мониторинг на почвите и ОСП. Мисията финансира действия за установяване на хармонизиран мониторинг на здравето на почвите в ЕС; разработване и насърчаване на приемането на практики и технологии за устойчиво управление на почвите за възстановяване на здравето на почвите; и да предоставя съвети и образование относно здравето на почвите на управителите и гражданите. Мисията е инвестирала 435 милиона евро досега и е създала първата от мрежа от 100 живи лаборатории с повече от 1000 места за изпитване в широк спектър от сектори на земеползването (селско, горско стопанство, промишленост, градско и регионално планиране) в цяла Европа. Понастоящем мисията обхваща 50 проекта, които допринасят за увеличаване и подобряване на познанията за състоянието на почвите в ЕС.
Със стратегията на ЕС за почвите, мисията на ЕС за почвите и Закона за мониторинг на почвите на хоризонта ЕС се позиционира да прилага координирани действия, които биха могли драстично да подобрят здравето на почвите през следващите години.
