В света на модерното винопроизводство и глобалните сортове, Петър Михов е сред младите ентусиасти, които не само пазят традицията на българските лозя, но и вдъхват нов живот на местните сортове. Само на 27 години, той вече има дълбоки корени в лозарството – наследство от дядо си и прадядо си, а любовта му към виното и грижата за земята са безусловни. За Петър лозарството не е просто бизнес, а е наследена страст, смисъл и семейна гордост.
„Лозарството не е само бизнес и предприемачество. Лозарството е страст и отдаденост, труд и лишения, но е любов и мечти. Човек трябва да уважава почвата и обича лозата. Година след година тя разбира, че вече е твоето семейство. И не, годината не е лоша, просто толкова обичахме лозята през годините. Благодаря ти семейство, че ме дари с още едно семейство, наречено български, красиви и отгледани перфектно винени местни сортове лозя“. Това казва 27-годишният лозар Петър Михов от Илинденци.
Каква е твоята история?
На 27 години съм и през целият си съзнателен живот съм се занимавал с лозя и вино. Лозарството е семеен бизнес още от прадядо ми. Дядо ми беше най-уважаваният лозар в района. Аз съм израснал в тези лозя, които са семейно наследство и ценност. Колкото и да е трудно, аз ще ги работя. И двата ни лозови масива са в землището на село Илинденци. От там са корените на рода ни. Аз съм първо поколение технолог в семейството. Основната ми цел е въпреки трудностите и финансовите проблеми, лозята да бъдат перфектно гледани. Вярвам че това е бъдещето и единственото спасение на лозаро-винарския сектор в България. Традиционните български сортове грозде са нашия шанс. Заради европейските изисквания и регулации у нас е почти непосилно лозарството да бъде рентабилно. За поддържането на перфектни лозови насаждения са необходими страшно много инвестиции, това не е тайна за никого. Вносът на евтина продукция направи така, че въпреки че у нас има много нови насаждения, те са в катастрофално положение, повечето са заразени и боледуват. Ние сме от малкото, които си гледаме перфектно лозята. И планирам така да продължава.
Какви сортове отглеждате?
Притежаваме най-големия масив с Керацуда. Това е любимият ми сорт. Имаме и други традиционни мелнишки сортове, някои от които вече са изключително редки. Отглеждаме и Широка мелнишка лоза – от старата, за която е легендата. Имаме и малко Мерло и Шардоне Совиньон, тъй като френските сортове са търсени.
Къде реализирате продукцията?
Основно на частни лица за преработка. В България все още е доста интензивно домашното винопроизводство. Ние също имаме малка винарна и си произвеждаме вино, но основно продаваме грозде като първична суровина.
Защо избрахте този път?
В големите винпроми се търси предимно цена, а не качество. Виното, което ние произвеждаме в собствената си винарна Михови Естейт е с перфектно качество. Но популяризацията и излизането на пазара са много трудни. Пазарът е пренаситен и за да влезеш в търговската мрежа, трябва да си много силен. Ние залагаме на директната дистрибуция и пряката връзка, която имаме с клиентите. Разчитаме на добрата репутация и доволните клиенти, които ни препоръчват и се връщат.
Какви количества грозде и вино произвеждате годишно?
При Керацудата и Мелник82, които са от най-високия клас, гледаме добивът да не е повече от 600 кг от декар. Общо имаме 42 декара. Мерлото традиционно дава по-високи добиви, за да можем да понижим цената на готовото вино чрез него.
Защо себестойността на българското вино е по-висока от тази на вносното?
Субсидията за декар лозе у нас e 117 лв. Във Франция, Румъния, Гърция, Испания получават максимума – 300 евро на декар. Така е напълно възможно производството на вино да излезе дори и на нулева себестойност.
Как можем да сме конкурентни тогава?
Положението е трудно. В момента е наистина, който издържи. Всеки си мисли, че винарските изби са печеливши. Но това не е така. Само ако са допълнение на друг бизнес. Класическото винопроизводство буквално е на загуба. Аз по принцип съм твърдо за Европейския съюз, но нещо в земеделската политика на съюза е объркано. Тя само вреди на малките. През целият си съзнателен живот се занимавам с лозарство и винарство и съм сигурен, че тази политика не ми е помогнала. Дават се пари, да. Но каква е ползата от тях и за кого? Аз съм малък производител и не мога да кандидатствам по програмите, за да си направя едно красиво разширение на винарската изба, за да привличам посетители и клиенти. Но големите могат. А на мен това ми е в кръвта, с лозарството съм закърмен, с него са ми свързани най-големите мечти. За разлика от много хора, които на 60 години разбраха, че мечтата им е да се занимават с вино и я осъществиха с проекти. Поговорката „пари при пари отиват“ си е реалност.
Какво трябва да се направи според теб?
Първо трябва да има реални браншови организации, които да помагат със знания и съвети на малките производители. Малките производители нямат знанията – финансови, бизнес, агрономски. Но имат мечта.
А кооперирането? Възможно ли е?
Говорили сме си с няколко млади колеги за това. Да направим мрежа от малки независими винарски изби, които работят само със собствено грозде за общ маркетинг. В нашия Мелнишки район от 50-60 изби, само 3-4 са на малки и млади колеги като мен. Но засега не сме го направили, ежедневната работа в лозето и избите е огромна и не стигат време и сили и за това. На всичкото отгоре сме от различни краища на региона. Трудно е. Почти няма с кого да се кооперираш.
И въпреки всичко, казваш, че няма да се откажеш?
Не. Аз обичам семейството си, а моето семейство винаги е било свързано с лозята. Изба може да нямам, но лозята ми ще бъдат най-добре гледаните и красиви.
Какво е характерно за гроздето, което произвеждаш?
Много се радвам, че чрез нас керацудата стана популярна. Хората разбраха, какво е истинско вино от керацуда, а не промивката, която предлагат промишлените винпроми. Сигурен съм, че ще направя отново най-хубавата керацуда и хората ще повярват в нея. Керацудата е любимият ми сорт, защото от него преди 12 години направих първото си вино сам. Мелник 82 става все по-популярен, което също ме радва. Той е доста интензивен на цвят. С Мелник 55 и Мелник 82 става страхотен купаж без киселинност.
Ти си технолог по професия, бил си на стаж в САЩ по специалността. Какво е нужно за хубаво вино?
Знания и любов.
Къде могат читателите ни да намерят вашето вино?
В нашия онлайн магазин https://mihoviestate.com/ и в някои от винените магазини в София.
Ася Василева
