Европейската комисия предприема по-нататъшни стъпки в подкрепа на държавите членки, засегнати от безпрецедентни бедствия, свързани с климата.
Както обяви председателят на Европейската комисия Фон дер Лайен по време на посещението ѝ в Полша на 19 септември 2024 г., Комисията предлага изменения на три регламента на ЕС, за да се гарантира, че средствата на ЕС могат бързо да бъдат мобилизирани в подкрепа на възстановяването след бедствие.
Измененията се отнасят до регламентите, уреждащи Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) за програмния период 2021—2027 г., както и Регламента за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) като част от рамката за периода 2014—2022 г.
Тези предложения идват като пряк отговор на наводненията, засегнали страните от Централна и Източна Европа, и горските пожари в Португалия през септември 2024 г. Предложенията, взети заедно, биха могли да позволят на седемте засегнати държави членки (Полша, Румъния, Австрия, Чехия, Унгария, Португалия и Словакия) да препрограмират около 18 милиарда евро (приблизително 17,7 милиарда евро по фондовете на политиката на сближаване и 588 милиона евро по линия на ЕЗФРСР) за подпомагане в контекста на бедствия, свързани с климата. Тези мерки ще гарантират, че ЕС може гъвкаво да подкрепя всички държави членки, засегнати от неотдавнашни и потенциални бъдещи бедствия, свързани с климата.
Председателят на Европейската комисия Фон дер Лайен заяви: „Когато климатичните бедствия засегнат, Европа е по-силна, когато е обединена. Видях от първа ръка последиците от наводненията в държавите-членки на ЕС през септември и обещах да въведа нови възможности за гъвкавост, за да подпомогна държавите-членки да се възстановят, ремонтират и реконструират. Днешните предложения показват, че изпълняваме тези обещания: като инжектираме ликвидност с по-високо предварително финансиране и съфинансиране на фондовете на ЕС, ние правим реална промяна за хората и регионите, които са тежко засегнати от тези бедствия. Даваме на държавите членки инструментите, за да станат по-устойчиви и по-добре подготвени за бъдещи кризи.“
Инжектиране на ликвидност с увеличено предварително и съфинансиране по линия на политиката на сближаване
Фондовете на политиката на сближаване вече подкрепят държавите членки за предотвратяване и възстановяване от бедствия, свързани с климата. Днешните предложения обаче предоставят на държавите членки допълнителна гъвкавост да използват част от фондовете за ремонт на повредена инфраструктура и оборудване, предоставяне на храна и основна материална помощ и социална и здравна подкрепа, както и временна подкрепа за финансирането на схеми за подпомагане на работата на непълно работно време.
Освен това ще бъдат въведени две нови мерки по линия на ЕФРР и ЕСФ+. Първо, допълнително предварително финансиране от 30 % ще предложи незабавно инжектиране на ликвидност, за да се облекчи бюджетният натиск върху засегнатите държави членки. Второ, ЕС ще може да финансира до 100 % от подкрепените мерки, без да е необходимо национално съфинансиране за започване на работата по възстановяването.
Максимум 10 % от съществуващите средства по политиката на сближаване, предназначени за държавите членки за програмния период 2021—2027 г., могат да бъдат използвани за постигане на тези цели, което дава възможност за трансфери между фондовете на политиката на сближаване.
По-силни възможности за финансиране на развитието на селските райони за земеделските стопани, горските стопани и предприятията
Освен това и благодарение на предложените днес промени във фондовете на ЕС за развитие на селските райони (правната рамка на ЕЗФРСР за периода 2014—2022 г.), държавите членки ще разполагат с по-голяма гъвкавост в подкрепа на земеделските стопани, горските стопани и предприятията, засегнати от природни бедствия.
Финансовата подкрепа, предлагана от ЕЗФРСР, ще бъде покрита на 100% от фондовете на ЕС. Изменението ще позволи на държавите членки пряко и бързо да предоставят спешна помощ на земеделските стопани, горските стопани и малките и средните предприятия (МСП) под формата на еднократни суми. Освен това държавите членки ще се възползват от по-голяма гъвкавост за въвеждане и засилване на мерки за възстановяване на производствения потенциал на засегнатите стопанства и гори.
Следващи стъпки
Предложението ще премине през обикновената законодателна процедура в Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.
След като бъде приет и в съответствие с принципа на споделено управление, заинтересованите държави членки ще трябва да решат как най-добре да използват тези възможности за гъвкавост, какъв размер финансиране да мобилизират отново за справяне с неотдавнашни бедствия, като същевременно вземат предвид специфичните си нужди. След това от държавите членки ще се изисква да представят измененията на програмата на Европейската комисия за преглед и приемане.
Фон
Предложението идва като пряк отговор на опустошителните наводнения, които засегнаха Централна и Източна Европа, причинени от бурята „Борис“ и горските пожари, които опустошиха Португалия през септември 2024 г., и може да обхване природните бедствия, настъпили от 1 януари 2024 г. насам.
Предложението е част от по-широк отговор на ЕС, който предлага на държавите членки възможности да получат подкрепа след климатичните бедствия както за незабавно облекчаване на кризи чрез Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, така и за дългосрочно възстановяване и изграждане на устойчивост чрез фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, селскостопанския резерв и Механизма за възстановяване и устойчивост, наред с други.
Възможността за използване на средствата по политиката на сближаване за подпомагане на възстановяването на щетите, причинени от наводненията, беше обявена от председателя на Комисията Фон дер Лайен по време на посещението ѝ в Полша на 19 септември 2024 г.
Политиката на сближаване е най-големият източник на финансиране от ЕС, който помага на регионите на ЕС да предотвратяват, подготвят и да се справят с рисковете от свързани с климата бедствия. За програмния период 2021—2027 г. фондовете на политиката на сближаване (които включват Европейския фонд за регионално развитие (и програмите Interreg), Кохезионния фонд, Европейския социален фонд плюс и Фонда за справедлив преход) вече предоставят 14 милиарда евро финансиране от ЕС в подкрепа на държавите членки при предотвратяването и управлението на рисковете, свързани с климата.
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) е друг ключов инструмент на ЕС за подпомагане на възстановяването след бедствия. От 2002 г. насам помощта от фонд „Солидарност“ на ЕС се мобилизира в знак на солидарност, като се предлага подкрепа на държавите — членки на ЕС, и на държавите, които преговарят за присъединяването си към ЕС, които са изправени пред природни бедствия и сериозни извънредни ситуации в областта на общественото здраве. Като се има предвид нарастващата честота и интензивност на природните бедствия, Комисията постигна увеличение на годишния бюджет на фонд „Солидарност“ при неотдавнашния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР). Годишният бюджет, предназначен за фонд „Солидарност“ на ЕС за периода 2024—2027 г., вече е около 1,1 милиарда евро.
В рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) държавите членки поеха ангажимент за близо 9 милиарда евро в своите планове за възстановяване и устойчивост за финансиране на мерки, свързани с готовността за природни бедствия, включително реформи и инвестиции за адаптиране и предотвратяване на рисковете, свързани с изменението на климата, като наводнения, пожари, бури и суши.
Освен това стратегическите планове на ОСП (2023—2027 г.) подкрепят инвестиции, насочени към възстановяване на селскостопанския или горския потенциал след природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития. Това включва мерки, които допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, с бюджет от 93 милиарда евро за периода 2023—2027 г.
ОСП за периода 2023—2027 г. включва и селскостопански резерв в размер на най-малко 450 милиона евро годишно, за да се помогне на земеделските стопани да се справят със смущения на пазара или извънредни събития, засягащи селскостопанското производство или дистрибуция. През последните години резерватът е използван многократно за пряка подкрепа на земеделските стопани, засегнати от извънредни неблагоприятни климатични събития.
Днешните мерки, съчетани със съществуващите налични ресурси, ще гарантират, че държавите членки могат да се възстановят, като използват подхода „изграждане отново по-добре„, т.е. за изграждане на по-устойчиви, издръжливи и приобщаващи общества в бъдеще.
