През последните 20 години цените и рентите на земеделската земя в България и Гърция са претърпели значително развитие. Тенденциите в двата съседни пазара се различават поради икономическите условия, различията в законодателството и нуждите на земеделските производители в двете страни.
Цени на земеделската земя в България
В България, цените на земеделската земя започнаха да нарастват значително след 2007 г., когато страната се присъедини към ЕС. Вследствие на това, пазарът се стабилизира и привлича все повече инвестиции. През последните две десетилетия земеделската земя поскъпва средно с 6-8% годишно, като по-голямото нарастване се наблюдава около 2013-2014 г., когато субсидиите от ЕС започнаха да оказват значително влияние върху пазара.
През 2023 г., средната цена на декар земеделска земя в България варира между 1200 и 2500 лв., в зависимост от региона. Североизточните части на страната, където се отглеждат основни култури като пшеница, царевица и слънчоглед, имат най-високи цени. Когато се приведе тази стойност към покупателната способност на 2023 г., се забелязва, че през първото десетилетие на века стойностите са били значително по-ниски (около 150-300 лв. за декар, коригирано към днешни цени), но с присъединяването на страната към ЕС цените нараснаха рязко.
Цени на земеделската земя в Гърция
В Гърция, където земеделската земя има по-голямо историческо и културно значение, пазарът на земя е стабилен, но по-малко динамичен в сравнение с България. От началото на 2000-те години насам, земеделската земя в Гърция поскъпва с по-умерен темп – около 2-4% годишно, като икономическата криза в страната в периода 2009-2015 г. временно забавя ръста. През 2023 г., средната цена на декар земя в Гърция е около 3000 до 5000 евро, като някои високопродуктивни райони достигат и по-високи стойности. Ако тези цени се коригират към днешната покупателна способност, се установява, че стойността на земята в Гърция е оставала относително стабилна, като се наблюдава забележим ръст след 2017 г., когато икономиката започва бавно да се възстановява.
Ренти в България и Гърция
Рентите на земеделската земя в България също следват възходяща тенденция, особено в Североизточна България и региона на Пловдив. Средните ренти варират между 40 и 100 лв. на декар годишно през 2023 г. Рентите също са подложени на влияние от ЕС субсидиите и търсенето на продуктивни земи. Приведени към днешната покупателна способност, стойностите на рентите през началото на 2000-те години са били около 15-30 лв., което представлява значително увеличение.
В Гърция, рентите са относително стабилни и варират между 50 и 120 евро на декар, в зависимост от типа земя и региона. Гръцките ренти се влияят по-малко от субсидиите, тъй като местните производители отдават приоритет на култури с висока добавена стойност, като маслини и винени лозя, които са по-устойчиви на външни икономически шокове.
През последните 20 години цените и рентите на земеделската земя в България и Гърция показват съществени разлики, отразяващи се на пазара в двете страни по различни начини.
В Гърция рентите варират значително според областта и икономическите условия на региона, като най-скъпите региони са Тесалия и Централна Македония, където интензивното земеделие и традициите в сектора поддържат високи стойности на наемите за земеделска земя. Средната рента в тези региони достига до около 200 евро на декар, но цените са много чувствителни към промените в доходността и инвестициите. Например, покачването на разходите за напояване и торене също влияе върху рентните нива. През последните години нарастващият интерес към експортните пазари допринася за стабилизирането на цените на земеделските земи, както и за леко повишение на рентите в много от аграрните региони на страната
В България тенденцията за поскъпване на земеделската земя е свързана с инвестиционния интерес и увеличената продуктивност на култури като слънчоглед и пшеница. Особено изразено е това в региона на Добруджа, където продуктивните земи се търгуват на високи цени, с ренти, достигащи до 80-100 лева на декар. Цените на земята тук нарастват по-бързо от средното за страната, тъй като по-плодородните почви привличат фермери и инвеститори. В Южна България, където земеделието е по-малко продуктивно, цените и рентите остават относително по-ниски, но също отбелязват лек растеж поради засиления интерес към по-екологично земеделие и агроиндустрията.
Рента от 200 евро на декар в Гърция се отнася основно за поливни площи в региони като Тесалия и Централна Македония. Тези региони са известни с интензивното си земеделие и добра инфраструктура за напояване, което повишава стойността на земеделската земя и, съответно, рентите. В сухите и планински области, където липсват напоителни системи и добивите са по-ниски, рентите обикновено са значително по-ниски, като достигат едва до около 50–80 евро на декар.
Също така, рентите в поливните региони могат да варират в зависимост от културите, които се отглеждат, и от близостта до инфраструктура и пазар. Например, площи, използвани за високодоходни култури като плодове и зеленчуци, често са с по-високи ренти, поради по-високата производителност и пазарна стойност на продукцията.
Преизчислението на цените към днешната покупателна способност показва, че и в двете страни земята е значително по-скъпа спрямо началото на този период, като тенденцията за покачване продължава, особено за земеделие с висока добавена стойност.
Сравнението на цените и рентите на земеделската земя в България и Гърция разкрива различията в темповете на развитие на тези пазари. България показва по-бърз растеж, подкрепен от ЕС субсидиите и привлекателността на инвестициите, докато гръцкият пазар остава по-стабилен и по-малко засегнат от външни фактори.
