Почвата е не само дом на много живи организми, тя е и основата за 95% от нашата храна. Без нея животът ни би бил немислим.
В същото време според последния доклад за състоянието на почвите:
всяка година над 1 милиард тона почва в Европа са засегнати от ерозия.
водната ерозия засяга цели 24% от европейските почви, като очакванията са този дял да продължи да се увеличава.
74% от земеделската земя страда от дисбаланс на хранителните вещества.
Всичко това застрашава биоразнообразието, продоволствената сигурност и самото ни съществуване.
Стратегията на ЕК за почвите се стреми да подобри състоянието на почвите и да гарантира тяхното устойчиво използване днес и за в бъдеще. Като част от тази стратегия ЕК предложи нова Директива относно мониторинга и устойчивостта на почвите, която има за цел:
🔹 да създаде рамка за наблюдение и оценка здравето на всички почви в ЕС
🔹 да превърне в норма устойчивото управление на почвите
🔹 да бъдат идентифицирани и картографирани и проучени всички потенциално замърсени терени
Защо се нуждаем сега от законодателство на ЕС относно почвите?
Над 60 % от европейските почви са нездрави, а научните доказателства показват, че положението се влошава дори още повече. Неустойчивото използване на природните ресурси на ЕС, по-специално деградацията и замърсяването на почвите, е един от основните двигатели на кризите в областта на климата и биологичното разнообразие. По-специално деградацията на почвите вече е струвала милиарди евро — приблизително над 50 милиарда евро годишно поради загубата на основните услуги, които те предоставят.
Тази деградация се дължи главно на неустойчивото управление на земята, запечатването, замърсяването и прекомерната експлоатация, съчетани с въздействието на изменението на климата и екстремните метеорологични явления.
Деградиралите почви намаляват предоставянето на екосистемни услуги като храни, фуражи, фибри, дървен материал, кръговрат на хранителните вещества, улавяне на въглерод, контрол на вредителите или регулиране на водите. Освен това деградиралите почви засилват натиска върху останалите здрави почви. Всичко това е в ущърб на земеделските стопани и засяга способността за производство на здравословна и питателна храна. Необходимо е спешно да се обърне тенденцията, за да се предотвратяват природните бедствия и сушите и да се реагира по-добре на тях, да се постигнат договорените от ЕС цели в областта на климата и биологичното разнообразие, да се гарантира продоволствената сигурност и безопасност и да се защити здравето на гражданите.
Понастоящем почвите не получават същото равнище на правна защита в ЕС като въздуха и водата. Поради това Европейският парламент, другите институции на ЕС, заинтересованите страни и гражданите призоваха Комисията да разработи правна рамка на ЕС за опазване и устойчиво използване на почвите. В отговор на това в Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г. беше обявено, че през 2023 г. Комисията ще внесе законодателно предложение за постигане на визията, че до 2050 г. всички почвени екосистеми следва да бъдат в добро състояние.
Как това предложение ще подобри здравето на почвите?
Крайната цел на предложения закон е до 2050 г. всички почви да бъдат в добро състояние в съответствие с амбицията на ЕС за нулево замърсяване. За да се постигне това, законът предоставя хармонизирано определение за здравето на почвите, въвежда всеобхватна и съгласувана рамка за мониторинг и определя правила за устойчиво управление на почвите и възстановяване на замърсени терени.
С подкрепата на Комисията държавите членки първо ще наблюдават и след това ще оценят здравето на всички почви на своя територия, така че органите, както и собствениците на земя, да могат да предприемат подходящи мерки. Събраните данни ще бъдат използвани за внедряването на технологични и организационни решения за управление на почвите, по-специално в селскостопанските практики, включително диверсификация на културите, прецизно земеделие, развитие на растенията, цифровизирани инструменти за управление на почвите и други. Това ще даде възможност на земеделските стопани и други собственици на земя да прилагат най-подходящите методи за пречистване и ще им помогне да поддържат и увеличават плодородието и добивите на почвата, като същевременно сведат до минимум потреблението на вода и хранителни вещества. Освен това данните за почвите дават възможност за задълбочен анализ на тенденциите по отношение на сушите, задържането на вода и ерозията, както и за подобряване на предотвратяването и управлението на бедствия.
Висококачествените данни за почвите ще увеличат въвеждането, широкомащабното развитие и успеха на нови устойчиви бизнес модели, като например улавянето на въглероден диоксид чрез земеделски методи, и в крайна сметка ще спомогнат за подобряване на състоянието на горите.
Устойчивото управление на почвите ще се превърне в норма в ЕС. Държавите членки ще трябва да определят положителни и отрицателни практики за управление на почвите. Следва също така да се определят и приложат мерки за възстановяване, за да се възстанови доброто състояние на деградиралите почви, въз основа на оценките на държавите членки за здравето на почвите. Тази оценка ще послужи и за разработването и прилагането на други политики на ЕС и свързаните с тях планове и програми, като например ЗПЗГС, ОСП и управлението на водите.
Потенциално замърсените терени в ЕС се оценяват на 2,8 милиона хектара. За да се преодолее това наследство от минали замърсяващи дейности, в предложението се отправя искане към държавите членки да идентифицират всички потенциално замърсени терени и да ги картографират по прозрачен начин в публичен регистър, да проучат тези терени и да се справят с неприемливите рискове за човешкото здраве и околната среда, като по този начин допринесат за нетоксична околна среда до 2050 г. Възстановяването се извършва в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, така че разходите да се поемат от онези, които са отговорни за замърсяването.
Кой ще има полза от по-здравата почва и по какъв начин?
Осигуряването на устойчиво използване на почвите и тяхното възстановяване ще спомогне за укрепване на устойчивостта на европейските храни и селско стопанство. Подобряването на здравето на почвите също е от съществено значение за предотвратяването и управлението на бедствия. Това е още по-важно, тъй като причинените от климата екстремни метеорологични явления, като суша, наводнения, горски пожари, се превръщат във все по-честа реалност в Европа. Премахването на замърсяването и обеззаразяването на почвите също ще подобри значително здравето на гражданите, особено на уязвимите групи, за които е доказано, че са непропорционално засегнати от замърсяването.
Предложението ще намали разходите, свързани с деградацията на почвите и намаленото предоставяне на екосистемни услуги, причинени от него. Тези разходи, оценени консервативно на около 50 милиарда евро годишно, понастоящем се поемат от обществото като цяло и особено от земеделските стопани и други собственици на земя.
Земеделските стопани ще имат полза, тъй като поминъкът и бъдещето им зависят от дългосрочното здраве на почвите, върху които растат културите и пасе добитъкът. 95 % от храната ни се произвежда пряко или непряко върху почви. Ерозията на почвата може да причини годишна загуба на селскостопанска производителност в ЕС в размер на 1,25 милиарда евро годишно.
По-широкото използване на практики за устойчиво управление ще запази или подобри плодородието на почвата, производителността и добивите и може да намали разходите чрез увеличената наличност на екосистемни услуги и необходимостта от по-малко вложени суровини. Някои примери за конкретни ползи включват:
- Подобреният мониторинг, разработването на решения за дистанционно наблюдение и засиленото събиране на данни ще дадат по-подробен поглед върху състоянието на почвите.
- Независимите консултанти могат да помогнат на земеделските стопани да прилагат практики за устойчиво управление на почвите въз основа на повече и по-добри данни и знания
- Сертифицирането на здравето на почвите може да доведе до по-добро признаване на най-добрите практики, прилагани от земеделските стопани, тъй като те могат да бъдат финансово възнаградени за поддържането на почвата в добро състояние.
- Земеделските стопани ще имат по-голям достъп до иновации, финансиране, данни, знания, консултации и обучение, по-специално чрез мисията „Пакт за почвите за Европа“ на „Хоризонт Европа“.
Освен това със Закона за мониторинг на почвите ще се създадат нови възможности за бизнес, иновации и работни места в сектори като консултантски услуги, обучение, сертифициране, консултации в областта на околната среда и изпитване на почвата. С него ще се подкрепят промишлените отрасли при разработването на благоприятни за почвата и неутрални по отношение на климата вериги за създаване на стойност.
Проучването и почистването на изоставени промишлени терени ще позволи изграждането на нова инфраструктура, без да се потребява нова земя, като към този ограничен ресурс се прилага кръгов подход.
Законът също така ще подобри знанията ни за почвите, тъй като здравето на почвите ще бъде наблюдавано навсякъде в Европа, като по този начин ще се генерират актуализирани и солидни нови данни.
Как законът ще засегне земеделските стопани?
Предложението включва елементи за повишаване на знанията и наличността на данни за здравето на почвите, включително на земеделските почви, и за поддържане или подобряване на функциите на почвите, включително производството на храни, фуражи и биомаса. Предложението не налага преки задължения на собствениците и управителите на земи, включително земеделските стопани.
Държавите членки трябва да определят мерки за устойчиво управление и възстановяване на почвите с оглед постигане на здрави почви в ЕС до 2050 г. В предложението се определят само някои принципи, които трябва да се спазват при определянето на тези мерки на равнището на държавите членки, но не се определят конкретни управленски практики, които да се прилагат или забраняват. Те следва да бъдат адаптирани на национално равнище от държавите членки, като се вземат предвид специфичните местни, климатични и социално-икономически условия, както и земеползването и видовете почви, а също съществуващите познания за това какво работи най-добре за тяхната територия и техните земеделски стопани.
Освен това предложението включва задължение за установяване на тези мерки в полезно взаимодействие със съществуващите планове, програми и цели, изисквани съгласно други законодателни актове на ЕС. Поради това държавите членки могат да решат да включат установените практики в националните и европейските механизми за подпомагане, като например доброволните мерки в рамките на общата селскостопанска политика. Земеделските стопани могат да решат дали да се запишат в тези програми за подпомагане или не.
На земеделските стопани ще бъдат предоставени данни и знания за състоянието на техните почви, за да могат да предприемат информирани действия за подобряване на здравето на почвите си. Предложението включва няколко елемента, чрез които държавите членки могат да помогнат на земеделските стопани да определят най-подходящите практики за техните специфични обстоятелства. Те включват идентифициране на практики за устойчиво управление, достъп до финансови инструменти в подкрепа на прилагането на устойчиво управление на почвите и лесен достъп до консултации, дейности за обучение и изграждане на капацитет. Доброволната възможност за земеделските стопани да сертифицират здравето на почвите си чрез схема за сертифициране, която ще бъде разработена в полезно взаимодействие със сертифицирането за отстраняване на въглерод, също ще донесе ползи и нови възможности, тъй като те могат да бъдат възнаградени от пазара за добро стопанисване на почвите и да получат финансова подкрепа или стимули.
Как по-здравите почви ще помогнат срещу изменението на климата и свързаните с метеорологичните условия бедствия?
Почвите съхраняват повече въглерод, отколкото атмосферата и цялата биомаса взети заедно.
Естествената способност на устойчивите почви, влажните зони и горите да съхраняват вода е по-висока от това, което би могло да се постигне чрез скъпоструващи нови изкуствени водохранилища. По-доброто задържане на вода може да смекчи наводненията и сушите и да направи околната среда по-устойчива на свлачища и ерозия на почвата. Като цяло природосъобразните решения за предотвратяване на наводнения, например, имат високи съотношения ползи/разходи.
По-широкото прилагане на устойчивото управление на почвите в ЕС ще увеличи улавянето на въглерод и задържането на вода. Това ще спомогне за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към въздействието му и ще спомогне за постигането на целта за неутрална по отношение на климата и устойчива Европа до 2050 г. Здравите почви задържат вода в размер до 25 % от масата си, като допринасят за предотвратяването на риска от бедствия и действат като дългосрочни резервоари за повторно пълнене на подземните водни обекти. Здравите почви с висока степен на проникване на вода също подпомагат създаването на предпазващо от горски пожари и устойчиво растително покритие.
Мониторингът на здравето на почвите (напр. съдържанието на органичен въглерод в почвата и капацитета за задържане на вода) ще подобри прилагането на политиката и мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата, както и нашето разбиране за това как да се приспособим към изменението на климата и да предотвратим бедствията.
Очаква се сертифицирането на здрава почва да увеличи стойността на сертификата за отстраняване на въглерод и да осигури признание за устойчивото управление на почвите и свързаните хранителни продукти.
Това ще доведе ли до допълнителни разходи, ограничения или бюрокрация?
Административната тежест на предложението ще бъде ограничена, тъй като от държавите членки не се изисква да изготвят планове или програми за опазване на почвите, а да използват оценката на здравето на почвите, за да осигурят информация за разработването на планове и програми в рамките на съществуващите политики в областта на климата, селското стопанство, управлението на риска от бедствия, водите, въздуха и природата, наред с другото, и да постигнат своите цели. Предложеният закон създава пълни полезни взаимодействия с текущите политики, така че новите генерирани данни и оценката на здравето на почвите да могат да предоставят информация и услуги за постигане на договорените цели на ЕС.
Предложението предоставя на органите и управителите на почви гъвкавост да избират най-подходящите мерки и как да ги прилагат. Важно е обаче органите да се консултират и да работят в тясно сътрудничество със съответните заинтересовани страни и граждани, по-специално земеделски стопани и други управители на почви.
Тежестта на мониторинга на състоянието на почвите ще бъде поделена между Комисията и държавите членки. Комисията ще подкрепи държавите членки, като укрепи настоящата си програма на ЕС за вземане на проби от почвата LUCAS Soils и като разработи нови продукти за дистанционно наблюдение чрез „Коперник“. Докладването пред Комисията ще се изисква само на всеки пет години, а една обща платформа за данни ще позволи навременен достъп до данните и избягване на ненужното докладване.
Каква е ролята на ЕС и каква е ролята на националните и местните власти?
Необходима е европейска рамка, тъй като въздействието на увредените почви върху околната среда, икономиката и обществото е трансгранично и широкомащабно, както и защото подкрепата на европейско равнище за националните органи е ефикасна по отношение на разходите. Предложената рамка обаче ще остави много решения на национално и местно равнище.
Що се отнася до мониторинга на почвите, държавите членки ще трябва да въведат всички мерки за мониторинг и да извършат измервания на почвите. Този мониторинг ще се провежда в рамките на почвените райони, които също ще бъдат установени от държавите членки. Комисията ще подкрепя усилията на държавите членки за мониторинг на здравето на почвите: например чрез извършване на проучвания на почвите, както прави от няколко години (LUCAS soil), както и чрез проучване и разработване на продукти за дистанционно наблюдение на почвите и създаване на цифров портал за данни за здравето на почвите въз основа на съществуващата Обсерватория на ЕС за почвите.
По отношение на устойчивото управление на почвите Комисията ще предостави всички необходими насоки на държавите членки за определяне и установяване на практики за устойчиво управление на почвите. Предложението обаче оставя гъвкавост на националните и местните органи да определят най-добрите мерки в зависимост от вида и състоянието на различните почви, след консултации с управителите на земи и други заинтересовани страни. ЕС също така ще помогне за развитието на тези практики, като подкрепя научните изследвания, особено чрез мисията „Пакт за почвите за Европа“ на „Хоризонт Европа“.
Каква подкрепа се предлага на равнището на ЕС?
„Пакт за почвите за Европа“, една от петте европейски мисии на „Хоризонт Европа“, е амбициозна програма за насърчаване на устойчивото управление на почвите, мониторинга на почвите и грамотността по отношение на почвите в селските и градските райони. Поради това тя е ключов инструмент за прилагане на Закона за здравето на почвите. Мисията за почвите:
- предоставя финансиране за научни изследвания и иновации в области като въглеродното земеделие, замърсяването и възстановяването на почвите, биологичното разнообразие на почвите или кръговата икономика
- предлага иновативни решения за управителите на земи, като например техники за възстановяване, устойчиви селскостопански практики, материали и инструменти за консултанти и специалисти по пространствено планиране
- създава мрежа от 100 живи лаборатории и водещи проекти за изпитване и представяне на решения за устойчиво управление на почвите в цяла Европа за всички видове почви и земеползване
- насърчава мониторинга на почвите и подобрява достъпа до данни и информация за почвите за управителите на земи, създателите на политики и други заинтересовани страни
- насърчава информирането с цел повишаване на осведомеността относно значението на почвите и подкрепя образованието и съветите по отношение на здравето на почвите.
Много други инструменти на ЕС предлагат възможности за финансиране: общата селскостопанска политика, фондовете на политиката на сближаване, програмата LIFE за околната среда и действията по климата, Инструмента за техническа подкрепа (ИТП), Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и InvestEU.
Финансиране за определени практики може да се очаква и съгласно предложението за рамка на ЕС за сертифициране за отстраняване на въглерод. Сертифицирането на здравето на почвите възнаграждава земеделските стопани и управителите на почви за екосистемните услуги, предоставяни от техните почви на обществото.
И накрая, както беше обявено в стратегията на ЕС за почвите, Комисията установява диалог с публичния, частния и финансовия сектор, за да се види как може да се подобри финансирането на предотвратяването на деградацията на почвите и възстановяването на здравето на почвите.
