Господин Проданов, положението със сушата в страната става все по-притеснително. Какви са данните на НАЗ по региони? Как върви есенната кампания и имат ли основание земеделците да се притесняват?
Картината е лоша в цялата страна. Малко хора извън земеделието си дават сметка какво означава почвена запасеност с влага. Това, че е валял някакъв дъжд в края на септември – началото на октомври не означава нищо, след като няма запасеност на почвата с влага. При такива дъждове влагата в рамките на 10 дни е изчерпана. Да, тези валежи бяха благоприятни за по-качествени обработки на почвата, но всичко свърши до там. В момента са много малко регионите в страната, в които имаме качествено поникване. На повечето места поникването е шарено, с недостатъчна влага и на места дори вече се наблюдава умиране на отделни растения. Което заедно с прогнозата за липса на дъжд през поне следващите 2 седмици, прави картината много притеснителна. И то в цялата страна с изключително локални изключения. Няма цял регион от страната, за който да се каже, че е с добри валежи.
Всичко сега зависи от това колко топли или по-скоро студени ще бъдат декември и януари. Ако хипотетично завали в края на ноември, защото преди това няма прогноза за дъжд, ще имаме нужда от топъл декември и поне до средата топъл януари. Пшеницата има нужда да влезе в студовете поне във фаза трети лист, а през зимните месеци, когато слънцегреенето е много малко, вегетацията е бавна. Ако декември не е топъл, нещата напролет изобщо няма да са добри.
Това означава ли, че вече виждате трайни промени в климата?
Според мен – да, вече всички го виждат и са убедени. Може би подценихме ситуацията през последните 10 години. Нямам предвид само земеделците, но и държавата. Последните 2 години ни показаха много ясно, че нещата изобщо не са за подценяване. Вече имаме генерални проблеми с водоснабдяването дори за питейни нужди. Проблемът е много сериозен.
Като председател на НАЗ следите политиката в Брюксел, участвате в работни групи на европейско ниво. Какво се случва? Явно е, че говоренето, че Зелената сделка ще се отмени, ще остане само говорене. Но има и още важни процеси, които протичат …
За отмяна на Зелената сделка не мисля, че може да се говори дори. Това, което е важно да се коментира обаче е свързано с новата Обща селскостопанска политика. Чисто като времеви период се намираме на голям кръстопът. Имаме вече нова Европейска комисия, която в най-скоро време ще бъде официализирана, и тя ще бъде натоварена със задачата да оформи новата селскостопанска политика след 2027 г. Излязоха няколко ключови доклада, сред които Стратегическият диалог за бъдещето на земеделието, поръчан от Урсула фон дер Лайен, и докладът за конкурентоспособността на ЕС на Марио Драги. Очаква се след първите 100 дни на поста на новия еврокомисар по земеделие да излезе и неговата лична визия за бъдещето на ОСП след 2027 г.
До момента са ясни няколко неща. Първо – пари няма. Вече за всички е ясно, че пари няма и коланите се стягат сериозно. Едно от най-големите пера във финансовата рамка на ЕС е Общата селскостопанска политика. Това означава, че затягането на коланите ще засегне силно земеделието. Няколко неща притесняват българските земеделци обаче. В Европа се говори усилено по темата за даване на по-голяма свобода на националните бюджети за сметка на намален бюджет на ОСП. Което за българския земеделец е недопустимо, защото ние не можем да сравняваме бюджета на България с бюджета на Германия, Франция и големите икономики, а вече смело мога да кажа и с бюджета на Румъния. Ако се допусне това да се случи, то ще ни постави в още по-неравнопоставена позиция спрямо европейските ни колеги.
Другото притеснително нещо е, че в докладите липсва изцяло темата за Украйна. Тя е като една химера, която я няма. Никой никъде не я споменава. Всички я знаят, всички говорят за нея, но в докладите не присъства. Всички идеи, че основата за подпомагане трябва да се промени и тя да не бъде на площ, са поради факта, че Украйна ще стане част от ЕС, но самата Украйна никъде не се споменава в официалните документи. Решаваме проблема без да го дефинираме.
Като казвам, че нашият основен проблем ще бъде влизането на Украйна в ЕС, имам предвид, че той ще бъде проблем не само по отношение на субсидирането на земеделието, а и по отношение на търговията. Когато България и Румъния влязохме в ЕС, ние влязохме с нашите дадености. Големи стопанства, големи площи, зърнопроизводство. Всички го знаят, ние никога не сме го крили. Сега Украйна също влиза с нейните дадености. Но те са огромни и то във всеки един сектор. Като почнем от сектори като зърнопроизводство, животновъдство до зеленчукопроизводство, плодове, мед. Във всички сектори Украйна може да помете целия земеделски сектор в Европа. И когато един такъв огромен хегемон влиза в Европейския съюз и се знае, че това ще стане, но в доклада, който ще решава този проблем, страната въобще не присъства като тема, е странно. Ако тя присъстваше, поне щеше да се дефинира какви са рисковете и какви са очакваните подходи за решаване на тези рискове. Но докладите упорито избягват темата, което означава, че този проблем ги притеснява и няма на политическо ниво решение за него в Европа. Сектор земеделие вероятно ще е най-тежкият сектор при преговорите за приемането на Украйна в ЕС. Ако не се случи по някаква супер бърза процедура, което не изключвам при геополитическата ситуация в света в момента.
Казвате, че е недопустимо за България да се приеме свобода на националното съфинансиране, но какво може да направи България, за да се противопостави ефективно на това намерение на ЕС, ако големите страни донори в бюджета го подкрепят?
За да сме фактор при вземането на такива решения, не трябва да сме сами. Има достатъчно държави в Европа, за които тази идея не е приемлива като подход. Трябва първо проблемът да се каже на глас и да се заяви твърда позиция, че това не е приемливо за нас. И това да стане заедно с останалите държави, които защитават тази позиция. Дори и да се намалят плащанията по ОСП, то това намаление трябва да бъде еднакво за всички. За да можем дори и с по-малки директни плащания ние да сме конкурентни с колегите ни в Западна Европа. Ние като земеделци нямаме страх, че французите или германците са по-добри земеделци от нас. Напротив, ние сме напълно конкурентни на тяхното производство. Но условията трябва да бъдат еднакви.
А вие наясно ли сте какво означава плащането на стопанство вместо на площ, което се предвижда? Доколко е реално?
Реално е, защото вече е записано в стратегически документ, който има своята стойност. Дали ще се случи или не е въпрос на много тежки преговори през следващите 2 години. За момента никъде не е ясно дефинирано какво означава плащане на стопанство или плащане за някакъв социален елемент. В доклада се казва, че плащанията трябва да отиват за по-малки, по-уязвими стопанства, да имат социален елемент. Но има много неизвестни. Какво е малък? Малка ферма в България е едно, във Франция е друго, в Украйна е трето. Това не е дефинирано никъде.
Другото, което не е дефинирано е как точно ще се премине от сегашния начин на изплащане на субсидирането, който е свързан с изключително сложен процес от мониторинг, проверки, алгоритми, Стратегически план, заявяване, обучение на фермерите, към новата система. Такава генерална промяна ще внесе огромен стрес в целия земеделски сектор в Европа. Аз не смятам, че политически може да се вземе толкова лесно такова решение. Ще минат 1-2 програмни периода на преход и дефиниране на тази система, докато стигнем до прилагането й на практика.
Това, което аз виждам, е връщането на един начин на изпълнение на целите, който се прилагаше преди 2 програмни периода. Тогава ЕС ни казваше какви индикатори имаме да изпълним и ни казваше как да ги изпълним. В настоящия програмен период ЕС промени начина – дава индикаторите и всяка държава членка сама решава как да ги постигне. Което, според мен е по-добър подход. Връщането към стария подход ще създаде проблем най-вече на държавите от Източна Европа, който сме доста по-различни от държавите в Западна Европа. Но проблемът е, че точно страните от Западна Европа, поради факта, че са донори в бюджета, определят посоката и формират мнението на ЕС.
Можем ли да обобщим, че всичко ще се промени в земеделската политика на ЕС?
Със сигурност ще има промени. Промени в ОСП има всеки програмен период. Но важното за фермерите е да знаят предварително какви ще са промените. Нашата основна задача като асоциация е това – да сме активни участници в процеса, да сме осведомени и нашите членове да бъдат осведомени по време на процеса, а не впоследствие. И това ще е първостепенната ни задача през следващите 2-3 години – всички наши членове да знаят какво ще ги очаква в новия програмен период.
Несъмнено знанията стават жизненоважни за земеделците отсега нататък. В тази връзка, има новина буквално от днес, че браншовите организации вече ще са допустим бенефициент по мярката за трансфер на знания…
В последните години ЕС набляга сериозно на темата за обучението и придобиването на знания за земеделците. В България този процес беше опорочен и парите, които Европа отпускаше в тази посока се усвояваха от консултанти в Центрове за професионално обучение (ЦПО), които не обучаваха никого. Ние, като браншова организация, дълго се борихме в Стратегическия план да станем допустим бенефициент по тези мерки. Говоря за браншовите организации, не само за Националната организация на зърнопроизводителите. Нямаме предвид задължително браншовите организации да са обучителите, но да могат да участват в кандидатстването по тези мерки наравно с останалите. Така или иначе и досега реалният процес на обучението на фермерите се случва от браншовите организации. Страната ни е била критикувана от Брюксел, че обучителните мерки в България не функционират. Спечелихме първата битка, но тепърва предстои борбата да бъде отворен прием по тази мярка. От една година няма отворена нито една мярка по Стратегическия план. На 13 ноември ще има заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план, на който ще обсъдим индикативната програма за 2025 г. В нея трябва да предвидим прием по обучителните мерки.
Ако се върнем на климата, което също е една важна тема, за която всички земеделци търсят информация, какви промени ще се наложат в практиката?
На първо място са технологиите. И като цяло – начинът, по който гледаме на почвата. Мисля, че вече всички осъзнаха, че трябва да работим в посока на промяна на технологията. Забелязвам, че колегите около мен вече променят мисленето си. Знам как гледаха на оранта преди 2 години и как гледат сега. Всички си променихме мирогледа. Но нямахме избор. Природата ни удари с такъв парен чук по главата, че няма какво да направим. Така че технологията на първо място.
На второ място е напояването. Напояването обаче е една тема, която всички я дъвчат – и политици, и браншовици. Но то като тема не е само. Говоренето за напояване без да е обвързано с поземлена реформа са празни приказки. Няма как да инвестираш в поливни системи без да имаш сигурност в поземлените отношения. Ако инвестираш в нещо, което възвръщаемостта му е минимум 10 години на земя, която обработваш само една година със сигурност, означава, че си прекалено рисков. Напояването в България минава първо през поземлена реформа и чак тогава реално можем да говорим за напояване. През това време държавата има много работа по тази тема. Генералната инфраструктура трябва да бъде държавна. Така че държавата трябва да си свърши работата, през това време евентуално да се мисли в посока поземлена реформа и след това ние като стопани да можем да инвестираме. Дотогава всичко ще е индивидуални решения на проблеми, където е възможно. Но голямо увеличение на поливните площи няма как да има.
Днес в земеделието имаме три генерални проблема – климатични промени, геополитическа обстановка и политическа обстановка в България. Каквото и да си говорим, ние от 3-4 години нямаме държава насреща и не се знае колко още време няма да имаме, а проблемите не могат да се решат така. Ако няма правителство с хоризонт 4 години поне, то нищо няма да решим. Как да се решат проблемите, ако няма с кого да ги решиш? Колкото и добра воля да има министър от служебно правителство, без работещо Народно събрание какво може да направи? Няма законодателна власт, няма работещ Парламент, Комисията по земеделие направи 3 заседания.
Вие лично във вашето стопанство какво правите за момента?
Абсолютно сме намалили обработките. Правим 1, максимум 2, в зависимост от културата. Правим една обработка със стърнищен култиватор или продълбочител след жътва и една лека наесен. И приключваме, за да може когато почвата започне да се влагозапасява, ние да не работим върху нея и да вадим влагата. Практикуваме го втора година. В земеделието това не е период, за който можеш да направиш кардинални изводи, годините също са различни, но виждаме, че това е пътя. Има нови проблеми, които излизат с тези обработки напролет като неприятели и температура на почвата, но има решения и за това. Опитваме се чрез биологична борба, има достатъчно биологични препарати в България, търсим решения. Борбата с неприятелите е трудна, но вече имам наблюдения в рапица и биологичните продукти, които сме ползвали, работят. Има надежда. За момента единствено нещо, което ни спира да правим биопроизводство е липсата на биохербициди. При фунгицидите и инсектицидите няма проблем.
Вярвате, че ако има и биохербициди биологичното земеделие ще стане по-разпространено?
Аз съм убеден, че това е бъдещето. Нямаме друг избор. Който си мисли, че няма да пази почвата и здравето на хората, се лъже. Абсурдно е да си мисли някой, че няма да върви в крак с тенденциите. А тенденциите са за чиста храна и здрава почва. В това отношение Европа е непреклонна. Самият факт, че в света се произвежда повече храна, отколкото се консумира, показва, че светът няма проблем на ниво производство. Трябва да разберем, че не сме толкова специални колкото си мислим. Трябва да приемем този факт и да намерим мястото си.
Интервю на Ася Василева
