Южна България изгаря без вода, реколтата от есенници е под заплаха
Карта за почвеното влагозапасяване, публикувана тези дни от сайта Метеобалканс, показва екстремно засушаване в районите на Централна и Южна България. Това обаче не е изненада за стопаните от Пловдивско и Ловешко, които многократно сигнализират, че положението при тях става бедствено и за първи път в дългогодишната си практика се опасяват, че засятата пшеница може да изсъхне без да е поникнала. За съжаление, на много места те вече са прежалили рапицата и са я развалили.
За коментар за актуалната обстановка на полето в Пловдивско, потърсихме Венелин Делгянски. Той потвърди тежката ситуация и с актуален снимков и видео материал от полето.
„Положението на полето е трагедия, коментира Венелин Делгянски. Сега паднаха едни 12 литра за три дни, но ако не завали в рамките на 10 дни по-сериозно ще е лошо. Пшениците покълват, но нищо чудно да изсъхнат като рапицата…
От Пазарджик до Чирпан е тотална суша. Тук-таме има поникнали пшеници, но нередовни. Рапица почти няма поникнала и наредена, където имаше – изсъхна. Влага за обработки няма никаква. Прогнозите за дъжд са песимистични.
Минорно е настроението във всички аспекти. Всеки дава най-доброто от себе си, но това е малка част от голямата картина“, коментира земеделецът.
Проблемът в Пловдивско се задълбочава от факта, че това е трета поредна суха година в района, а вода за напояване – няма. Язовир Пясъчник е с намален обем и е необходимо възстановяване на помпената станция, за да стига водата поне там, където е възможно. Но според данни на „Напоителни системи“ ЕАД това ще бъде изпълнено най-рано за сезон 2026.
„ Дългосрочно, ако продължи засушаването, според мен, приоритет ще е водата за битови нужди и след това напояване не на зърнено-житни, а на плодове и зеленчуци. Няма кой да хаби вода за царевица, като можеш да я внесеш от Украйна. Или ако искаш да поливаш царевица, ще е по-скъпо. Водата ще е ценен ресурс и ще се управлява правилно. В този ред на мисли проекти за пивоти и т.н ще изглеждат интересно сред 3-4 години, ако тенденцията се задържи. Ще има пивот, но няма да има вода“, казва обаче Венелин Делгянски.
Дори и да има вода, обаче е икономически нерентабилно да напояваш пшеница, слънчоглед, ечемик и рапица, казват стопани. Дългосрочният изход може да бъде в смяна на културите, но за целта трябва стратегия на държавно ниво и задължително – райониране на земеделието. Например, в Тракийската низина да се прави поливно земеделие със зеленчуци и овощарство, но напояването трябва да се подпомага от държавата. В Добруджа да се отглеждат житни и маслодайни култури, в Северозападна България – царевица.
Разбира се, това трябва да се каже от научните институти и да стане държавна политика. Решение обаче трябва да се търси, защото климатът все по-ясно ни показва, че в някои райони на страната засушаването взема застрашителни размери. Икономически това ще удари най-вече малките и тези, които нямат собствена земя. По отношение на помощта за суша, която отпусна ЕК и която е в нищожни за страната размери, а и по отношение на бъдещите фондове за подпомагане на земеделците срещу кризи и природни бедствия, вероятно те също биха могли да се дават районирано. Навсякъде има метеостанции и може да се зададе лесно лимит, под който стопаните да подлежат на компенсиране за суша – например 400 литра на декар.
Но докато се случи това, ако изобщо се случи, положението остава тревожно. В района на Пловдив няма поникнали пшеници още.
„Това е предпоставка за редуциране на добива поне с 15 процента или едни 90 кг при среден добив от 600 кг. До 15 декември не поникне ли – добивът ще падне с още 15 процента“, изчислява Венелин Делгянски. За момента стопанинът се надява поне да завали. Както и стотици негови колеги от района. За сега обаче и курбаните не са помогнали, а прогнозата е оранжев код за вятър, който още повече ще обере влагата.
Ася Василева
