Господин Борисов, нека да започнем това интервю с кратко представяне на вас и организацията, която представлявате за нашите читатели…
По образование съм агроном. Завършил съм няколко курса, свързани с търговия, съхранението и транспорт на зърно в различни европейски държави и САЩ. Притежавам и степен Магистър по „ Бизнес администрация“. Но основното е, че от далечната 2000 г., когато завърших образованието си, се занимавам с производство, преработка, транспорт, съхранение и износ на зърно. Познавам целия процес – от производството на зърно до износа, отвътре. Моят баща е в този бизнес от 1991 г. и от малък съм израсъл в земеделието и зърнобазите. Цял живот с това съм се занимавал. Нашето семейство притежава една от водещите фирми, които се занимават професионално с експорт на зърно. Участваме директно на търгове, а не като подизпълнители от България. Притежаваме зърнобази в Добрич, имаме производство, имаме партньорски отношения с по-малки преработвателни предприятия на олио и т.н.
Така че имам пълен и изключително актуален поглед върху това, което се случва в сектора. Както вътре в страната, така и по света, защото експортът предвижда познаване на глобалната ситуация.
Притежавате голяма експертиза, която можете да споделяте с фермерите…
Винаги я споделям. Това, което фермерите очакват да чуят обаче са новини за високи цени. Но не искат да чуят, че е невъзможно да ги вземат. Например, борсата миналата седмица падаше драстично, сега донякъде се възстанови и фермерите казват – борсата порасна. Не, не е пораснала. Ако се погледне 20-дневна база цените на борсата са по-ниски от преди 20 дни. Това е мисленето на производителя. И аз като производител, когато продавам моята стока, защото това е нещо много трудно и се плаща няколко пъти в годината, а корекцията е догодина, се надявам винаги на добра цена. А в тези тежки години и при този волатилен пазар това има значение. Не може от началото на сезона до сега цената на слънчогледа да се е променила с 300-320 лв/т и това да не се отрази на търговията. Хората са вече много внимателни, тъй като тези флуктуации в цената оказват сериозно въздействие, особено когато и добивите са толкова тежки.
Каква е ролята ви в Български фермерски съюз?
Що се отнася до Български фермерски съюз, от година и половина участвам в него. Занимавам се с координация на връзките с Копа-Коджека и другите международни организации, с които поддържаме връзки. Български фермерски съюз с председател Георги Стоянов е създаден като платформа, която не събира сама по себе си членска маса, а отделни регионални организации, които вече притежават членска маса. Ролята на БФС е да обединява тези организации, да комуникира техните проблеми на национално и международно ниво чрез участието си в Копа-Коджека, чрез участието в работни групи в Министерство на земеделието, чрез комуникацията си с останалите неправителствени организации. За мен е странно, че има конкуренция в неправителствения сектор, която за съжаление е факт.
Важно е да се отбележи, че в БФС не членуват само фермери. Най-големите организации в света в сектор земеделие не са на базата на хоризонтална, а на вертикална интеграция. Като се започне от доставчици на дадени суровини – семена, торове, препарати. През производителя, който е в основата на всичко и без него не може. И се мине през съхраняването, търговията, всичките съпътстващи услуги, за да се стигне до крайната реализация на тази стока, включително и политиката. Такива са най-ефективните организации в света. Защото сам по себе си произведен продуктът не означава нищо. Без него нищо не може, но и само с него нищо не може. Аз, поради опита, който имам, винаги гледам цялата картина, което е по-важно.
Това е тази агрохранителна верига, за която Европа всъщност говори …
Да, в Европа това е така. Там организациите са доста по-структурирани. Но ние засега не можем да се сравняваме с тях. През месец май тази година бях в Страсбург по покана на френската организация на производителите на зърнено-житни култури. Те честваха своята 100-годишнина. Организацията има годишен бюджет от 40 млн. евро. Няма как да се сравняваме с тях. В България нямаме нито такава традиция, нито такава експертиза. Може би след 100 години и при нас ще се получи. Засега обаче сме на доста ранен етап. В ЕС се засили концентрацията на неправителствения сектор в края на 90-е години, когато започнаха да влизат повече нови държави членки и да има повече проблеми. За съжаление, смятам, че и в България вече сме на този етап, защото влизането на Украйна в ЕС, което като че ли е неизбежно, навсякъде това вече звучи като взето решение, ще доведе до доста трансформации.
В начина си на работа ние нямаме нищо против да работим с голяма част от останалите организации. За разлика от Българска аграрна камара, които под някаква форма решиха да се капсулират и да имат претенции да са единствени, което не е полезно и за тях самите даже.
Да, чуват се твърдения, че трябва да има само по една браншова организация, така било някъде по света…
Това е странно. Не го разбирам. Ако си голяма организация като НАЗ, а дори моето семейство членува в НАЗ, защо трябва да доказваш на някого, че си единствен. Мерцедес не доказва, че е Мерцедес. А това да има по една организация в неправителствен сектор, за мен е странно. Никъде в Европа няма такова нещо. Няколко пъти се опитвам да преброя колко видове организации има във Франция, например. И със сигурност не е една. Да, те под някаква форма са обединени в една шапка, която е нещо като камара. Но в никакъв случай не е една единствена организация и няма как да е. Дори в Народното събрание партиите са повече от една. Не можем да се върнем към чл. 1 на Конституцията на НРБ, който да казва, че има една официална партия и една аграрна камара. Не изглежда много правилно.
За мен логиката е да има повече мнения. Означава ли, че аз като земеделски производител, ако не съм съгласен с нещо в Камарата, не мога да го кажа и министърът няма да ме чуе? Нали е министър на всеки един земеделски производител. Такова нещо да има само една организация никога не е било казус, то противоречи на всичко и се появи като идея откакто Кирил Вътев беше министър и каза, че най-важният проблем на земеделците е точно това. Ние смятаме, че това е най-малкият им проблем.
Конкуренцията на мненията, конкуренцията на идеите, многообразието подобряват средата. Ако живеем в капиталистическо общество. Ако искаме да се върнем в социализма, да тогава имаше една организация. Така че по никакъв начин не смятам, че регулацията трябва да бъде така рестриктивна. Може би материята трябва да бъде по-силно регулирана, но едва ли в тази политическа обстановка и липсата на парламент, някой би могъл да се концентрира сериозно върху тази тема.
През 2009 г., когато бях зам.-министър в МЗХ заедно с г-н Цветан Димитров, който също беше заместник министър събирахме информация и обмисляхме как да направим закон за браншовите организации. И още тогава се виждаше, че това не може да стане по никакъв начин по насилствен начин.
В този сегмент в България така или иначе под една или друга форма се оформят два центъра – БАК и БАхК с председател г-н Венцислав Върбанов. И може би в един момент тези неща ще кристализират сами по себе си. Но насилственото им изграждане е изкуствено и безсмислено.
Наистина, какво пречи организации с общи интереси да се обединяват в общи казуси, които ги касаят?
И аз това питам. Колегите от НАЗ поискаха да ги подкрепим за общ зам. председател на Копа-Коджека, направихме го, но иначе в България не си говорим. Ние ги подкрепихме, въпреки че много добре осъзнаваме, че това е преждевременно и необосновано, тъй като не може да сме от една година членове на Копа-Коджека и да искаме да имаме участие в ръководството. Ние все още не сме пълноправни членове – нито ние, нито БАК в начина на работата си с тези 64 комисии и експертиза, които те имат.
А въпросът дали земеделските производители трябва задължително да членуват в организация това вече за мен е несериозно. Членството и в партиите не е задължително. Не можем да се връщаме в историята към задължителните членства.
Ние трябва да се обединяваме с различни идеи, за да има повече информация. Аз участвам на почти всички заседания в Брюксел. Двете организации – БАК и БФС не можем да покрием работата, казвам го най-отговорно. А да искаш и да си сам? Не е логично.
Ние просто нямаме капацитета, нашите организации нямат бюджета, който реално да ни дава административния апарат, който да покрива задълженията ни в Копа-Коджека. За такъв орган са необходими групи от хора, които ежедневно да работят тази работа на пълно работно време. Нито една от българските организации няма такава структура и капацитет. Това наистина е много трудоемко. В БФС трима души работят само това плюс мен, който също отделям голяма част от времето си, и пак не успяваме с всички задачи.
Закон за браншовите организации няма да реши нито един проблем. Напротив, ако направят такъв закон всички други излизаме в опозиция и тогава е лесно. Защото няма да носим отговорност. Винаги ще имаме аргумента, че друг е решил така. Защото много решения неизбежно след 3 месеца се оказва, че са неправилни.
Да, обединение е необходимо. И обединение в сектора се усеща. С много от организациите комуникираме непрекъснато, даваме общи идеи и становища. Ще участваме на семинара на АЗПБ в Казанлък. Няма нужда всяка организация да прави отделно събитие. Това не е европейски подход.
Ще се отклоня малко, но лично на мен ми е много интересно, а предполагам, че и на нашите читатели ще бъде, как се финансират такива организации по света. Казвате – бюджет за година от 40 млн. евро, но това не е възможно да се случи само от членски внос…
Първо чрез проектно финансиране от ЕС. Такива организации по света имат съвсем конкретни отделни функции и работа по конкретни проекти. Имат взаимоотношения с институти, разработват проекти, проучват, правят анализи – пазарни , дори почвени. Имат съвсем конкретна дейност, която генерира средства. Не ПР. В България като че ли в по-голяма степен браншови организации се занимават с ПР и рекламна дейност, но това не може да е сериозно.
Никоя от организациите не може да докаже каква реална дейност прави, дори от към законодателна гледна точка, защото в екипите няма нито един юрист. Няма как издръжката на браншова организация да се случи само от членски внос, особено при броя на организациите, които са в момента. Всеки се опитва да събере членска маса и членския внос е номинален. Членската маса има значение, но тя не може да реши проблемът с финансирането на организациите. Затова той се решава с проекти от ЕК и на регионално ниво, които обаче да водят до някакъв конкретен резултат.
Несъмнено, за да е функционираща една неправителствена организация, трябва да има административен апарат. Дори и лобисти …
Основната дейност на неправителствените организации е лобизъм и не случайно всички те имат офиси в Брюксел. И това не бива да се свързва с нещо лошо. Това е нормална практика навсякъде по света, защото няма как администрацията да знае проблемите повече от тези, които работят. Аз съм се възхищавал във Франция, например, как целия сектор сяда с министъра и говорят. Но не като нашите работни групи – всеки да каже нещо и да си тръгне, а реално работят и всяка седмица решават проблеми. В България това нещо не съществува, лека-полека може би ще се изгради. И тогава ще се види колко сам по себе си всеки един от нас е недостатъчен.
Високите цени на зърното през последните години ни дадоха на всички едно усещане за изключителност, но мисля, че това вече не е факт. Съдбата някак си ни показа, че 2-3 хубави години нищо не означават. И много бързо изчезнаха безвъзвратно.
Безвъзвратно ли е?
Безвъзвратно е от няколко гледни точки. Първо, ако Украйна влезе в ЕС, европейското земеделие ще претърпи може би най-голямата трансформация, която се е случвала. Страната има огромни производствени площи, перфектна инфраструктура, доколкото ще се запази и ние няма как да бъдем конкурентни. Когато говорим за зърно, то зърното иска площи. Колкото повече толкова по-добре. Големите зърнопроизводители в Украйна не се интересуват от субсидии. Това са едни индустриални предприятия. И изобщо не приличат на европейското земеделие с множество малки ферми, за които това е прехрана. Ние в България сме нещо средно между малък украински земеделец и голям френски производител. Това, което тепърва ни предстои е една много голяма трансформация. Първо – заради Украйна.
Второ – заради Русия. Страната е огромен износител. Аз казах и в Копа-Коджека – ние говорим как украинския внос ни пречи, но следващия ни проблем е Русия. Те са огромен износител и вече започнаха сами да договарят износа си. Страната директно участва на търгове и договаря условията на държавно ниво. И когато това се случи в пълна степен, те ще превземат една голяма част от пазара. А много бързо вървим в тази посока. Каквото и да си говорим в момента цената на пшеницата е ниска основно заради цената, която се дава в Русия.
Какво очаква пазара на зърно, българското земеделие, общата селскостопанска политика, има ли глас България в Копа-Коджека и в ЕС, и други важни въпроси – във втората част на интервюто с Преслав Борисов.
Интервю на Ася Василева
