Чумата по дребните преживни животни (Peste des Petits Ruminants, PPR) е едно от най-опасните вирусни заболявания, засягащи овце и кози. Разпространението ѝ в България би довело до сериозни икономически щети за животновъдството и националната икономика, както и до значителни правни и административни последици.
Икономически щети
1. Преки загуби за животновъдите
- Унищожаване на животни: При потвърждаване на огнище на PPR, всички заразени и контактни животни трябва да бъдат евтаназирани съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), чл. 47, ал. 1.
- Загуба на производството: При масова евтаназия на животни се губят доходи от мляко, месо, кожа и вълна. Според статистиката, овцевъдството и козевъдството в България генерират около 600 млн. лв. годишно, което поставя индустрията под риск от срив.
2. Непреки загуби
- Загуба на износа: Ветеринарните мерки, наложени при PPR, ще доведат до забрана за износ на животински продукти, съгласно Регламент (ЕС) № 2016/429. България изнася значителни количества млечни продукти, което ще доведе до спад в приходите.
- Загуба на заетост: Над 30 000 души работят в секторите, свързани с овцевъдството и козевъдството. Разпространението на PPR би довело до загуба на работни места, особено в селските райони.
3. Разходи за ликвидиране на огнищата
- Унищожаване и дезинфекция: Ветеринарните разходи за унищожаване на животните, почистване и дезинфекция на стопанствата се поемат от държавния бюджет, съгласно Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни.
- Компенсации: Компенсациите за унищожени животни ще бъдат значителен финансов разход. При евентуална евтаназия на 100 000 животни разходите могат да достигнат до 40 млн. лв.
4. Влияние върху потреблението
- Дефицит на месо и млечни продукти: Намаляването на продукцията ще доведе до ръст в цените на тези продукти, което ще засегне крайния потребител. Според НСИ, потреблението на овче мляко в България е около 60 000 тона годишно.
Правни последици
1. Национално законодателство
- Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД): Предвижда строги мерки за контрол, включително карантина, унищожаване на животни и забрана за движение на животни в засегнатите региони.
- Наредба № 44 за ветеринарно-санитарни изисквания: Регламентира условията за унищожаване на животни и почистване на фермите.
2. Европейско законодателство
- Регламент (ЕС) № 2016/429: Задължава държавите членки да предприемат спешни мерки за контрол на заразни заболявания.
- Финансова подкрепа: ЕС може да възстанови до 75% от разходите за унищожаване на животни и дезинфекция, но това изисква строга отчетност и изпълнение на мерките.
3. Международни задължения
- Световната организация за здравеопазване на животните (OIE): България е длъжна да докладва всички случаи на PPR и да спазва международните стандарти за контрол.
Препоръки за минимизиране на риска
1. Укрепване на превантивните мерки
- Увеличаване на бюджетите за контрол и мониторинг на заболяването.
- Ваксинация в рисковите райони, съгласно Наредба № 10 от 2021 г..
2. Образователни кампании
- Обучение на животновъдите за ранно разпознаване на симптомите на PPR.
- Информиране за правилата при движение и продажба на животни.
3. Подобряване на координацията
- Засилено сътрудничество с граничните държави за предотвратяване на трансгранично разпространение на PPR.
Разпространението на чума по дребните преживни животни би имало катастрофални последици за българската икономика и животновъдство. Спазването на строгите ветеринарни мерки и ефективното управление на ресурси са от ключово значение за предотвратяване на криза. България, като член на ЕС, трябва да използва всички налични инструменти, включително финансова подкрепа и международно сътрудничество, за да ограничи евентуалните щети.
България, като държава членка на Европейския съюз (ЕС), е задължена да предприема мерки за контрол и ликвидиране на заразни болести по животните, включително чума по дребните преживни животни (PPR). Тези задължения произтичат както от националното, така и от европейското законодателство.
Правни задължения на България
- Национално законодателство:
- Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД): Този закон регламентира мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните.
- Наредба № 23 от 14 декември 2005 г.: Определя реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните.
- Европейско законодателство:
- Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г.: Този регламент, известен като „Закон за здравеопазване на животните“, задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки за контрол и ликвидиране на заразни болести по животните.
Последици от неизпълнение на задълженията
Ако България не предприеме необходимите мерки за контрол на PPR, това може да доведе до сериозни последици:
- Санкции от Европейския съюз:
- Финансови санкции: ЕС може да наложи значителни глоби на България за неспазване на задълженията по контрол на заразните болести.
- Ограничения в търговията: Ще бъде наложена забрана за износ на животни и животински продукти от България към други държави членки и трети страни.
- Икономически последици:
- Загуба на пазари: Неспазването на мерките може да доведе до загуба на вътрешни и външни пазари за българските животновъди.
- Разходи за контрол на болестите: Липсата на адекватни мерки може да увеличи директните разходи за контрол на болестите от националния бюджет.
- Рискове за общественото здраве:
- Разпространение на болести: Непредприемането на мерки може да доведе до разпространение на PPR и други заразни болести, което представлява риск за здравето на животните и потенциално за хората.
България няма право да не предприема мерки за контрол на чумата по дребните преживни животни. Неспазването на тези задължения може да доведе до сериозни икономически загуби, санкции от ЕС и рискове за общественото здраве. Затова е от съществено значение страната да спазва националното и европейското законодателство в тази област.
