В светлината на наближаващите празници ние от екипа на земеделеца.бг призоваваме цялата земеделска общност и всеки гражданин, който се чувства омерзен и засегнат от това, което се случва във Велинград за организирането на кампания, която може би ще е уместно да кръстим „Земеделска Коледа“.
Свикнахме в последните години да влизаме в обувките на нашета мащеха-Държавата. Събираме дарения за болните ни деца и приятели, събираме капачки за кувьози. Обременени сме освен от собствената си емпатия, виждайки чужда мъка и от очеизвадно чувство за безсилие от Държавата.
Няма вече никакво значение дали във Велинград има чума или няма. След издадената бутафорна заповед, в която нищо не пише за спиране на мероприятието, гаврата с едно работливо българско семейство вече се превръща в гавра с животновъдите в цяла област, гражданите на същата област, гостите на един от най-популярните ни спа-курорти и не на последно място – със служителите на МВР.
Редно е цялата земеделска общност да е наясно, че поради неспазването на поети от страната ни ангажименти към ЕС във връзка с борба с инфекциозни заболявания, България е заплашена с парични санкции. Достатъчно е само някой брюкселски чиновник в подходящ момент да се сети, че можем да бъдем „резнати“ . Дори да реши да не се сеща, занапред ще бъдем в много лоша позиция за преговори при искания предвид лоста за натиск срещу нас, който сами създаваме. Огнището е регистрирано в ЕС съвсем официално.
Това с лабораторията няма да мине, защото акредитацията й за шап и чума по дребни преживни животни е наред, което се потвърждава и от факта, че ЕК е регистрирал огнището официално.
Все по-често чуваме „да спасим овцете“, а някой вижда ли как изглеждат вече собствениците? Кога овчия живот стана по-скъп от човешкия? Кога бай Георги, синовете му и семействата им започнаха да струват по-малко от егото на шепа самозванци? Кога някой ще седне, ще успокои тези хора и ще им каже, че непоправимото е да бъде загубен някой от тях, а не някоя овца? Кога някой ще им каже, че „и това ще мине“? Кога някой ще види неспалите им очи и ще каже „овце се купуват, хора се не връщат“?
Предлагаме под надзор и с ангажимент за постоянна информираност министърът на земеделието да назначи човек, който да отговаря за дарителска сметка (може да го организира и НОКА). Да бъдем ясно информирани като общество какъв е точния размер на обезщетението, да бъдат показвани фактури за закупени чистопородни животни от Европа, а ние като общество да дадем скромен дан, за да доплатим за възстановяване на стадото в пълен размер. Надали предвид кръга от заинтересовани лица ще ни се наложи да дадем повече от 10 лв. на човек.
Нека да изкупим некадърността докато е време. Нека спасим наистина това семейство и поминъка му. Без приходи, обезщетения и под карантина това стопанство вече е зачеркнато, присъдата му е прочетена.
Нека Велинград е столица на лечебната вода, а не столица на чумата. Нека служителите на МВР ни пазят от истинските престъпници, а не от овцете по поляните. Нека не рискуваме жизненоважните за земеделието ни средства от Европа. Нека се спасим от административно-интелектуалната импотентност на шепа хора. А за дуета на върха на БАБХ- оставка е единственото решение.
Историята с овцефермата във Велинград наистина показа пълна непригодност на институциите и държавността, и остави много въпросителни без отговор…За всичко това няма как обществото да не се чувства излъгано и пренебрегнато, защото то само беше свидетел на сменящи се държавни позиции и на вървящи там някакви пазарлъци за пари, в които участваха държавни органи.
Мълчанието е най-голямата заблуда. А точно това се случи с БАБХ, която е отговорна институция и която имайки пиари, в такъв отговорен момент трябваше да има и сериозен кризисен щаб, който веднага да отговаря аргументирано и с документи на всички въпроси от публичното пространство. Засега обаче станахме свидетели, че се води една много наивна пропаганда, при която БАБХ вместо да бъде подплатена във всеки един момент със сериозна информация, генерираше обратното – недоверие и омерзение в обществото. И с право вече много животновъди се питат защо за някои с доказани заболявания има циркове и преговори за пари, а за много, които съвестно са изпълнили процедурите – няма.
